Светла Стоева е ръководител на хорова школа „Милка Стоева“ и диригент на детски хор „Милка Стоева“ и смесен хор „Бургас“. Завършила е Българска държавна консерватория, София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“), специалност „Музикална педагогика“, възпитаник на проф. Самуил Видас и проф. Стоян Кралев.
Отличена с почетно гражданство на Бургас и още почетни знаци на града за дългогодишен принос в областта на културата и изкуството.
Хорова школа „Милка Стоева“ работи с екип от трима диригенти – Светла Стоева, Мариета Секлемова, Лили Бедросян и пианист – Миглена Славова.
„Всички постижения са резултат на екипната ни работа. И продължение на създаденото от диригентите преди нас и най-вече на създаденото от Милка Стоева“, казва Светла Стоева.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Госпожо Стоева, преди броени дни получихте престижната награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Златна лира“, какво означава за Вас това? Говорим за личната награда – за високи творчески постижения в областта на хоровото изкуство?
– Това наистина е професионално признание, което за мен беше неочаквано и радостно, разбира се. Още по-хубаво беше, че радостта беше двойна – награда за диригента и награда за детския хор.
– „Златна лира“ получи и ръководеният от вас хор „Милка Стоева“. Как приеха отличието хористите?
– Наградата за хора е напълно заслужена. Заслужена е не само заради юбилейната годишнина, а заради богатата музикална история на цялата хорова школа. Ние сме присъствали много активно в културния живот на Бургас и страната през всички тези години. През редиците на детския хор са преминали толкова много бургаски деца, които сме обучавали, образовали, възпитавали. И с двете представителни формации – детски хор „Милка Стоева“ и смесен хор „Бургас“ винаги сме се старали да поддържаме високо художествено ниво. И това не е било самоцелно. Към постигането на добри резултати са се стремили и хористи и диригенти. Всяко следващо поколение е било мотивирано да достига нивото на предходните поколения, а когато е имало условия дори и да надгради това ниво. А сега, това отличие се посрещна много емоционално и радостно. Това е първа такава награда, извън тези, спечелени в надпревара на конкурси и фестивали. Затова е и много ценна за всички певци на школата.
– За един хор, а и за школата като цяло, възрастта има ли значение – много или малко са 75 години изяви на сцена?
– За цялата школа тази годишнина наистина е сериозна и отбелязването на този юбилей беше едно щастливо връщане назад в нашето хорово време.
Тези 75 години са проверка и щом сме и в момента на едно добро ниво, това разбира се, е повече от отлична атестация за всички преминали певци през школата, за всички ръководители, диригенти, пианисти, вокални педагози. По време на прехода в България добри български хорове изчезнаха или загубиха облика си на водещи, изтъкнати певчески формации. Нашето изкуство е трудно, некомерсиално и не особено популярно. Но щом има хора, които се вълнуват и интересуват от нашето присъствие, значи посоката, в която водим школата, е вярна.
– Може ли да се каже колко хористи са преминали през школата? Имате ли направена такава сметка?
– Не, нямаме такава статистика. Всяка година изпращаме около десетина абитуриенти, които за съжаление напускат редиците на детския хор. Но това не е точната цифра, защото през подготвителните групи на хор „Милка Стоева“ преминават много деца и само една малка част от тях остават до завършването си. Остават тези, които истински обичат музиката и пеенето, които устояват на трудностите, които срещаме в ежедневната ни хорова дейност. Затова тези момичета и момчета са ни много скъпи. Те са ценни със своите изградени певчески, хорови качества, ценни със своите музикални познания, с тях сме изградили един общ организъм, създали сме нашето хорово семейство… Най-общо казано, можем да фиксираме, че през школата ни са преминали хиляди бургаски деца.
– Кажете, моля, някои от по-известните имена, които са музикални рожби на школата?
– Не искам да споменавам отделни имена, но ще кажа това, че много от възпитаниците на детския хор продължават кариерата си и в момента са в оперните театри на Германия, Австрия, Швейцария, Чехия, България. А в последните години някои се ориентират и като поп певци.
– Възражда ли се хоровото изкуство в наши дни, има ли нови композиции за хор?
– Не можем да говорим за възраждане на хоровото изкуство при положение че от години в България няма целенасочена държавна политика по отношение на културата. Ние отстъпихме много крачки назад от времето, когато страната ни имаше своята водеща позиция в тази сфера. Но все пак има известно съживяване в нашето хорово общество, и то благодарение на Български хоров съюз, който мотивира певческите формации чрез няколко свои инициативи. „България пее“ и „Детският хор на България“ са масовите прояви, които обединяват хоровите формации за множество концерти в цялата страна.
Питате за нови, съвременни произведения, плод на нашата композиторска школа. Почти няма такива. Поне аз мисля така. Ние пеем произведения на нашите класици, или хорови произведения, създадени до 90-те години.
Малко по-различно е положението с детската забавна песен. Тук се създават такива съвременни произведения, като може да се спори за качеството на тази музика. И тук мога да споделя за загубата на един наш много ценен конкурс „Сладкопойна чучулига“. В повече от 30-годишния си живот това наше бургаско завоевания роди великолепни детски песни, които се пееха и продължават да се пеят в цялата страна. А нашият хор имаше основен дял в разпространението на всички тези творби. Не знам друг хор в България, който да има такъв огромен принос към родната композиторска школа.
– Могат ли да се правят интерпретации и да звучат интересно старите хорови творби?
– Могат да се осъвременяват тези творби, като се внасят елементи на танц, звукоподражания, ритмични допълнения. Но всичко да бъде с мярка, стилово и с вкус.
– При вас идват дечица от 4 – 5-годишна възраст, от една страна, а от друга – зрели хора – мъже и жени продължават да пеят в хор „Милка Стоева“. Освен на висока музикална грамотност, на какво още се учат и малки, и големи?
– Да, при нас децата и възрастните са разпределени в различни състави, затова сме и хорова школа. Както споменах, две са представителните ни формации – детският хор „Милка Стоева“ и смесеният хор „Бургас“. На какво се учат? Учат се да пеят, да работят заедно, в екип, да се съобразяват с другия певец до него, да се съобразяват със звученето на целия ансамбъл. От всеки един зависи общата звучност. Това е отговорно. Учат се на търпение, на много труд, на взискателност. Всички те създават красота. А тя се постига много трудно. И после, в живота, всеки от тях я търси и се опитва да я създаде в своята си област. Всички ние се опитваме да създадем красота. И да бъдем човеци помежду си.
– На 30 юни и 1 юли се проведе първият национален хоров фестивал за смесени и еднородни хорове „Нека да е лято…“. Вие участвахте с детски хор „Милка Стоева“ – споделете вашите впечатления. Може ли този фестивал да се превърне в традиция и с какво ще обогати културния живот на Бургас?
– Едно чудесно начинание на читалище „Фар“. Екипът, който се нагърби с тази задача, е отличен и нямаше съмнение, че организацията ще е отлична. Чудесен празник за участници и публика. И разбира се, че може да се превърне в традиционен хоров фестивал.
--700.jpg)