Дона МИТЕВА
Малкият Георги, който бе ударен от мълния на бургаския плаж, застана жив и здрав пред медиите, заедно с цялото семейство и кучето Ария. „Добре съм, на плаж няма да ходя“, лаконично обобщи бъдещият третокласник в училище „П. К. Яворов“.
Като почти всяко момче на неговата възраст той мечтае да стане футболист и да прилича на Меси.
„Радваме се, че е жив и здрав. Благодарим на целия екип от лекари за това, че той е добре и при нас. Голямо благодаря на всички, които не спираха да се грижат за него. Благодаря на хората, които ни помогнаха да стигнем бързо до болницата“, развълнувано каза бащата и подчерта, че вече даже няма големи белези по тялото на детето. Част от гражданите притекли им се на помощ в пороя е издирил, други не.
Малкият Георги бе поразен от мълния на рождения ден на баща си - 20 юли. Семейство Тодорови днес се срещна с медии, за да изрази своята благодарност към екипа на УМБАЛ-Бургас за спасяването на момчето им, както и на гражданите, притекли им се на помощ в критичния момент. За тях една торта за лекарите и промълвено благодаря не е достатъчно, за това и се изправиха пред камерите и микрофоните да споделят за спечелената от лекарите битка за живота на техния син.
„Пожелавах си само малкият да се оправи. Всичко да е наред“, разказва таткото за необичайния празник.
Цветелина и Георги Тодорови се върнаха към злополучния ден. Те разказаха, че дъщеричката Анна, която тази година ще е първи клас, е била на тренировка по модерен балет, когато се е разразила бурята. Тръгнали да я прибират. Побързали към близкото до плажа заведение. Гошо, заедно с нея, вървял малко преди тях. Изведнъж видели мълнията и синът им паднал поразен. Родителите започнали да го реанимират.
„Вложих всичките си познания – шофьор съм, бил съм на курсове и на БЧК, гледал съм и филми как се прилага първа помощ. На два пъти го връщахме към дишане, но не ставаше по-добре. Един господин го откопчи от ръцете ми и хукнахме към първата кола, която беше запалена и имаше хора вътре. Направо влязохме и тръгнахме към болницата. Надявахме се само да диша. Благодаря на д-р Тодоров, на кмета, който още на първия час ни каза, че има готовност ако се налага да транспортират Гошко към София със самолет. Благодаря на полицаите, на всички, които в този толкова труден момент ни помогнаха. Но най-вече благодаря на лекарите. Уникални хора. Дължа им живота на този юнак“, каза бащата.
„Благодарни сме на цялата болница, на всяко едно отделение, в което полагаха грижи за него“, допълни майката Цветелина, и призна: „После обясних и на докторите, че не знаех правилно ли сме давали първа помощ. Шокът беше неописуем. В такъв момент няма как да мислим дали го правим правилно. Специалистите казаха: „да“. Благодарение на това и после на цялата болница детето е живо, а вече и здраво“.
