Поля Маринова, училищен психолог: Вербалното насилие е сериозно срещано

Дона МИТЕВА

Поля Маринова e училищен психолог в ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас. Тя има богат опит и дългогодишни наблюдения върху подрастващите. Смята, че училището е относително безопасна зона, тъй като педагогическите специалисти, както и непедагогическият персонал упражняват контрол там. Но в двора на училището и около училището, има незащитени места, където подрастващите се чувстват застрашени. На фона на вълната, ужасяващи новини за насилие над жени, които излизат през последните дни, тя смята, че училището е сравнително безопасно място. Въпреки това и там има уязвими зони.

„Насилието в училище е свързано и с места като коридори, тоалетните, игрището, където понякога учениците могат да стават груби помежду си, дори и в игрите си. Споделяли са с мен, че най-сигурното пространство, където те се чувстват в безопасност, са класните стаи по време на часовете, тъй като тогава учителят винаги присъства и те могат да бъдат защитени в случай на конфликт“, коментира Маринова.

Тя подчертава, че в училищата се вземат превантивни мерки за изграждане на умения у учениците да разграничават различните форми на насилие чрез лекции, беседи, дискусии и др. Има сформиран училищен координационен механизъм за незабавни действия в случай на тормоз и насилие.

„В професионалния ми опит наблюденията ми са, че физическото насилие е в зависимост от пола. Между момчета – удряне, блъскане, а между момичета – дърпане, блъскане, скубане, щипане и др.

Вербалното насилие също е много сериозно срещано. Подигравките често се проявяват в отношенията между тийнейджърите и те го разпознават. Причините за присмех обикновено са липсата на модерни мобилни телефони, дрехи, външен вид, условия на живот, социален произход. Споделят, че ученици, които разполагат с по големи финансови възможности, са по-склонни да се подиграват на по-бедните, защото нямат пари за закуска или нещо друго, което се проявява в училище“, разказва училищният психолог.

Един от съвременните проблеми на обществото е дигиталното насилие, включващо използването на груби забележки, обидни думи и снимки и коментари за подигравки  в социалните мрежи.

„Този вид насилие мога да определя като по-често срещано в отношенията между подрастващите. Липсата на реална комуникация и изолация ги води към девиантност в поведението, където неминуемо се стига до създаване на предпоставки за агресивност и насилие.

Като цяло бих могла да идентифицирам, че източниците на насилие в училище са:

• Романтични отношения между момичета и момчета;

• Социално-икономически и етнически различия;

• Семейства, в които няма ясни правила (най-вече в семейства с развод);

• Бедност и липса на стабилна работа в семейството;

• Неграмотност и ниско ниво на образование;

Насилието е актуална тема и бич за обществото ни. Нека не забравяме, че личният пример, който даваме, е с по-голяма стойност от празните думи, които изричаме. Децата ни се раждат като „бяла дъска“ и това, което напишем на нея, това ще прочетем в бъдеще“, заключава Маринова.