Мариана Праматарова е адвокат и доктор по културно-историческо наследство. Автор е на 14 книги.
Тя е специалист по Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) и автор на книгата „Домашното насилие“. Запозната е в дълбочина с проблемите, свързани с домашно насилие у нас, националното и европейското законодателство в тази област.
Работата ѝ преди години като телевизионен журналист я е срещнала с различни хора и различни съдби, което я е обогатило житейски и като опитност в различни области. Изучавала е психология и педагогика, което е огромен плюс в нейната работа.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Адвокат Праматарова, случаят с нарязаното с макетно ножче момиче отново разбуни духовете у нас и повдигна въпроса за домашното насилие. Болна тема, по която вие работите непрекъснато. Но, моля Ви, нека да започнем с коментар по конкретния случай.
– Ужасно е това с обезобразеното момиче. Не само заради нараняванията, които са нанесени по особено мъчителен за жертвата начин. Нараняванията са нанесени с пряк умисъл. А психическите последствия от тези наранявания, които остават за цял живот. Стореното си е чист садизъм и гавра с човека.
– Има ли подобни случаи и тук, в Бургаско, за които жертви са идвали при вас?
– Всеки ден има случаи. Някои стигат до съд, получават гласност, други не. Като подобен случай се сещам за жена, която дойде при мен с насинено лице и белези от изгаряния – гасене на цигари по цялото тяло. Съпругът ѝ, алкохолик, връщайки се за пореден път пиян у дома, цяла нощ я е тормозил и гасил цигарите си по тялото ѝ. Посъветвах я да се разведе и да си потърси правата по съдебен път. И по Закона за защита от домашно насилие. Тя не се появи повече в кантората ми и не знам какво се е случило с тази жена.
– Насилените имат ли смелост да изпълнят това, което ги съветвате?
– Не, категорично. Само малка част от тях търсят центровете за закрила от домашно насилие, търсят си правата по съдебен ред, търсят помощ от адвокати и психолози… Повечето се страхуват и се срамуват да споделят тези проблеми. Освен това са обезверени от бездействието на институциите.
– Какво имате предвид?
– Подавали са жалби до Полицията и Прокуратура – не им се обръща внимание, получават откази, прекратяват се производства. В най-добрия случай ги изпращат в съда да си търсят правата по Закона за защита от домашно насилие. В повечето случаи тези жени нямат нужните средства, нито морални сили да се изправят срещу насилника и да докажат вината му. Въртят се в омагьосан кръг. Лутат се. В частен разговор с мен някои споделят, че търпят да бъдат бити и унижавани, защото насилникът плаща сметките, защото покрива кредитите, които са изтеглили. Има и такива, които казват, че няма къде да отидат.
– Може ли да се направи един обобщен образ на пострадалата?
– Това са жени, които са преживявали какво ли не – психическо, емоционално, сексуално, икономическо и физическо насилие. Най-често са държани в изолация от близки и познати; в подчинено положение; забранява им се да работят, да контактуват с други хора, освен с насилника.
Насилени жени има от целия социален спектър. В никакъв случай не може да се каже, че те са малограмотни или с ниско образование. Да, тези с ниското образование са по-лесно манипулируеми, но има както такива и безработни, така и може да се стигне до жени с кариера, добро образование, висок интелект, та и дори жени на отговорни, ръководни постове.
Моята теза е, че всяка жена под една или друга форма е преживявала насилие. Винаги казвам, че всяка втора жена у нас е жертва на домашно насилие. Когато написах книгата за насилието статистиката показваше, че всяка четвърта жена е жертва, сега статистиката заговори, че всяка трета. Колкото и да не ми се иска да е така, сигурна съм, че скоро и моето твърдение ще бъде вярно за всяка втора жена. Тенденцията на увеличаване на пострадалите и жертви на феницид (убийство на жена от съпруг или партньор) се засилва. Само за първата половина на тази година има над 15 такива случаи на жени жертви, като преди години по-малко от 15 са били жертвите за цяла година. Това е особено тревожна тенденция.
– Какъв е профилът на насилника?
– Многообразен. От всички възрасти, всички социални групи, като по-интелигентните прибягват по-често до психическо и икономическо насилие. Служат си със заплахи, обиди, закани. Всяват страх и ужас у жертвата. Парализират я, за да не може да действа, да търси помощ или да се оплаче.
– Съвременните комуникации къде стоят в проблема с насилието?
– Сегашният свят е още по-опасен. Средствата за манипулация и фино насилие стават все повече. А насилниците още по-агресивни.
Агресията в обществото ескалира. Тя е на само срещу отделни личности, проявява се и срещу институции, та дори и срещу държавни глави. Какво да говорим за насилие над една слаба жена.
– Стига ли се до присъди срещу насилници? Справедливи ли са те?
– Наказателните дела за обиди, клевети и тормоз траят дълго. С неясен край са. Процесът на доказване е сложен.
По гражданските дела има осъдени за психически тормоз бивши съпрузи. Но ги осъждат на обезщетение на жената до 3 хиляди лева – това е крайно несправедливо. За потърпевшата по-скоро остава моралното удовлетворение.
Има осъдени и интернет сайтове по Закона за защита от дискриминация, и то за разпространение на клеветнически твърдения на насилници.
Парадоксът е в това, че ако човек пребие кучето си и това се докаже – получава три години затвор, ако перманентно тормози съпругата си – най-много може да получи хартийка – заповед и 1000 лева глоба. Как няма да продължава насилникът да прави каквото си иска. Да не забравяме, че обикновено ограничителните заповеди озлобяват още повече насилниците и в повечето случаи ги агресират още повече.
Моите наблюдения показват, че от един насилник страдат по няколко жени. Ако една успее да се откопчи от него или пък му омръзне да я тормози, той се прехвърля на друга, после на трета. Няма превенция на насилието. А има случаи на психопати, алкохолици, които също са сериозна заплаха.
Тук в Бургас познавам жени с по 3 – 4 брака, и то все неуспешни, с насилници. Просто такъв тип мъже ги привличат и всеки път тръгват с надеждата, че няма да се случи нищо лошо.
– Пътят за разрешаване на задълбочаващия се проблем с домашното насилие? Има ли излизане от спиралата?
– Трябва да се започне с възпитанието у дома, в семейството – в никакъв случай да не се толерира каквото и да е насилие, под никаква форма. Това да продължи и в училище, където насилието съществува също.
Второ, законодателно трябва да се погледне сериозно на този проблем.
Наскоро писах предговор на една книга, чийто автор е американска психоложка, която има зад гърба си четири брака и четири деца – по едно от всеки брак, и все попада на съпрузи насилници. Но там, в Америка, домашното насилие е криминализирано, а у нас не.
Този факт доказва, че не само у нас го има това насилие, а на всякъде по света, но справянето с него е различно.
Добре е това,че нашето общество се събуди за проблема. Сега има вълна от съпричастност към нарязаното с макетно ножче момиче. Похвално е и това, че д-р Калудов, известен бургазлия, предложи професионална помощ на момичето.
Но това събуждане трябва да бъде правно подкрепено, така че насилниците да получават справедливи наказания.
