Интервю на Силвия Шатърова
Иво Баев е роден през 1957 година в Бургас, завършва право в СУ „Климент Охридски“ през 1982 година, има почти 40 години адвокатска практика, през периода 1989–1994 година основава първото адвокатско дружество в страната „Краев, Костов и Баев“. През 1994 година създава и управлява адвокатското дружество „Иво Баев и Партньори“.
Покрай баща си – известния бургаски художник Георги Баев, който бе депутат във Великото Народно събрание, се ангажира с политика и обществена дейност още в първите години на демокрацията. От 1989 до към 1995 активно е ангажиран в СДС-Бургас и със съдействие в Координационния съвет на СДС –Бургас, през 2001 година е кандидат за депутат от ОДС, учредител е на ПП „Демократи за силна България“. От 2017 година до януари 2023 е председател на общинската структура на ДСБ за Бургас.
През 2017 е кандидат за депутат от листата на коалиция „Нова Република“, където бе на второ място.
През 2019 година е кандидат за кмет и стана общински съветник от коалиция „Демократична България – обединение. Председател е на Правната комисия в настоящия Общински съвет.
На изборите през октомври 2022 година отново бе кандидат за народен представител.
В началото на януари тази година напусна ДСБ и стана общински лидер на СДС – Бургас.
– Г-н Баев, в началото на тази година направихте „политически трансфер“ – от ДСБ преминахте в СДС, станахте и председател на структурата в Бургас. Коя беше причината?
– Това решение тлееше отдавна в мен. Причината е, че ДСБ се превърна в капсулирана партия и с ръководство, на което не му е приятно да има различни мнения и излезе извън интересите на членовете по места. София е приоритет на всяка партия. Години наред ръководството на ДСБ не идваше по региони, не говореше с членовете си, не представяше определени политики, никой да не обръщаше внимание на местните политики.
Листите се правят в София и се спускат като заповед, това не мога да го приема. Допускам, че и в много други партии е така, аз съм устроен демократично и мисля, че мнението на активисти и симпатизанти трябва да се чува. Те ме питаха: „Няма ли да дойде някой от централата, да говорим, да се видим?“. Каквото и да им кажа аз, е едно, друго е когато дойдат хора от София. Много е важна тази връзка между партийна централа и местни организации и когато тя започне да се къса, местните организации губят почва под краката си и не вършат добре работата си. Партийната работа е като бизнеса, има една централа, където е високото ръководство с мениджмънт, и всичко останало са малки фабрики. Ако ръководителите им не усещат връзката с големия мениджмънт, продукта не го бива. Напускайки ДСБ, оставам с много приятели там, аз нямам конфликт, но не мога да изтърпя да бъда на събрание като на БКП, където се говори с лозунги. Генералът се обгради с група слагачи, които скоро ще се обявят против него, хора меркантилни и с лични амбиции. След едно-две събрания си казах, че не ми е мястото в такава партия.
– Не е ли подобна ситуацията и при СДС?
– Много хора казват, че съм отишъл в СДС. Не, аз се върнах в СДС. За мен това е истината, аз не мога да отида някъде. Един местен политик ме нарече „политически номад“, аз съм тръгнал от СДС още от 1989 година, когато СДС беше движение, заедно с баща ми, който беше депутат във ВНС. Бях част от Координационния съвет на СДС доста години, много преди да бъде партия, без да съм член. През 2001 година бях кандидат за депутат от ОДС. Аз имам дълга история с тази партия, когато напуснах СДС, беше защото последвах Иван Костов. За мен той е един от малкото световни лидери. Лидерството е специална работа. ДСБ загуби един лидер и до днес няма такъв. Аз имам, така да се каже приемственост в семейството ми относно политическа ангажираност и дейност в обществена полза. Баща ми беше изкючително активен и ангажиран първо с клубовете за гласност и демокрация и после със СДС. Неговата полтическа позиция беше продължена с едно достойно участие в VIIмо Велико народно събрание. Длъжен съм да продължа тази традиция в семейството ми за политическа активност. Впрочем, това е нещо, с което мога да се гордея и от още по-минали времена, защото моя род по майчина линия е медвенския род Далакчиеви и мой братовчед през няколко поколения е Захари Стоянов. Вярвам, че поне една прашинка да съм взел от това семейно наследство ще мога да бъда полезен в обществена работа.
– Кои са в момента СДС в Бургас?
– Има голяма група от стари седесари, които искам да видя отново и да привлека за каузата. Говорил съм с някои от тях, казаха ми, че няколко души просто са приватизирали организацията тук за свои лични интереси. Познавам тези хора, не ги съдя, никакви конфликти не търся и съм с протегната ръка към всички. Има немалка група седесари, които съществуват и трябва да бъдат приобщени, по точно върнати към живота на организацията. Изобщо не се съмнявам в тяхната лоялност и праволинейност, абсолютно даже съм сигурен как те продължават да подкрепят СДС, независимо има ли формално организация или няма. Ние направихме в Бургас събрание да се преучреди организацията, защото цялата е била изключена заради неплащане на членски внос. По устав във всяка партия е така. Неплащането води до самоизключване. Но не гледам назад, каквото е решило националното ръководство го приемам и погледа и намеренията ми са устремени напред. Има назначен областен координатор, той е Емил Кючуков- един почтен, активен човек, който се отдаде изцяло на тази неблагодарна работа да обикаля цялата област и възстановява структурите. Проведохме събрание, избрали сме местно ръководство и искаме да възстановим тази организация с широкия ѝ членски състав и симпатизанти.
СДС е кауза, много приказки чух против мен, след като заявих членството си в СДС. Тези хора не знаят, че моята политическа кариера е започнала от СДС и когато съм бил активен, те са били на по 17-18 години и тепърва са се ориентирали политически. Допускам, че те са влезли в СДС вероятно след 2000 година. Един от тези хора, който изсипа куп излишни приказки срещу мен, е роден около 90-а година, той е бил бебе, когато съм бил в СДС, а когато съм бил кандидат за депутат, е бил на 10 години. Ако бях на мястото на тези хора, щях да ги потърся лично, да говорим, да мислим заедно за бъдещето на организацията, а не през социални мрежи и медии да сипят кал. Не ги осъждам за това, не търся конфликт, но си затвориха вратата към мен с това отношение. Виждам обаче, че много бързо се ориентираха към други политически формати, въпреки демонстрираната свързаност със СДС. но това са единици. Мнозинството седесари, които познавам в Бургас си остават лоялни на тази кауза. На тези, които ме ме упрекват за това, че съм променил партийната си принадлежност мога да отговоря с думите на Чърчил, че „Който не може да се променя, той не може да върви напред!“
– Един от упреците на опонентите Ви е, че с този съюз с ГЕРБ СДС губи идентичност. Как ще работите, за да има лице тук, в Бургас организацията?
– СДС е абревиатура, партията е само едно юридическо лице, което обаче се персонифицира от конкретни личности, от членове и симпатизанти. Ако говорим в национален мащаб, спаднало е влиянието на партията, но идентичността са хората. В Бургас хората ме познават, партиите са хората и лидерите. Имам вътрешно усещане, че мога да бъда водач и да убеждавам хората за определена кауза. Да си лидер е вдъхновение, не е проста работа това. Много е важно да имаш лице и идентичност, да се знае къде си. С ГЕРБ имаме общи политики, националното ръководство е решило така още преди време. СДС е първият ми политически ангажимент в живота. Сигурно има и някаква романтика в завръщането ми, защото баща ми е бил в СДС и аз не мога да се отрека от това наследство. Имах страхотното щастие да се запозная с легендарни политици, които бяха във ВНС. Бях приятел с Йордан Соколов, Йордан Школагерски, Петър Корнажев, Филип Димитров, запознах се с Петър Дертлиев. Тези неща надделяха, когато ме поканиха отново в СДС и си казах: „Мястото ми е там“. Можех да си гледам работата, аз съм адвокат 40 години, но някой трябва да върши партийната работа. Лесно е да бъдеш опозиционер, негативист, хейтър и да стоиш настрана. Имам амбицията да продължа работата в Общинския съвет. От 51 души колко са юристите в него – двама, трима?! В един орган на управление не е хубаво да няма юристи.
Следвам много стриктно една поука от Стефан Константинов – мой приятел, адвокат и областен управител, човек, с когото започнах да работя в СДС. Той казваше: „Не е хубаво да си злопаметен, но още по-лошо е да си безпаметен“.
Напуснах СДС и активната ми работа там, защото се появиха хора, които търсеха само лична изгода, дойдоха хора като доносника на ДС Берч, като Венци Чамурджиев и др., след което аз и баща ми буквално избягахме защото с тези хора просто нормална комуникация не е възможна. За жалост още от най-ранните години в СДС и другите новосъздадени граждански движения и партии се вмъкнаха много нечисти хора и цяла кохорта агенти на ДС. Но в Бургас всички се познаваме и добре знаем кой колко струва. Впрочем, сега сещам се, че в тези години в СДС-Бургас беше активен Йордан Цонев, когото сега всички плюят заради политическата му преориентация, но за разлика от много други, не зная той да е бил доносник на ДС и вероятно неслучайно бе част от екипа на Иван Костов.
Преди години от времето на ОДС- Иво Баев, Васил Камберов и Димитър Николов в турнир по джаги
– Къде се виждате в листата на ГЕРБ – СДС за предстоящия вот?
– Още е рано да се говори. Правим подбор на хора, които да предложим. Имаме чудесна комуникация с ръководството на ГЕРБ в Бургас.
– Имате ли яснота кои ще са коалиционните места за СДС?
– Не, нямаме още решения. Разчитаме на добрата комуникация, взаимно уважение и политическо единомислие. Водим разговори. Ще излъчим група от хора, надяваме се да има няколко избираеми места за СДС.
– Вие се виждате като част от следващия ОбС?
– Имам тази амбиция. Това беше един от мотивите да продължа да бъда политически активен и то именно в СДС, от където съм започнал политическата си кариера. Мисля, че мога да бъда полезен с дългогодишната си юридическа практика, да допринеса в общата работа за просперитета на родния ми град.
– Кои са онези битки, които сте спечелили през този мандат на Общинския съвет и когато отидете на предизборни срещи, ще давате като пример за свой успех?
– Не ми е в стила да се хваля със свършена работа. Каквото съм правил е било за доброто на града и гражданите на Бургас и не ми е присъщо да се удрям в гърдите с каквито и да са успехи в работата. Това, което правим в Общинския съвет никога не е свършено от един съветник, а е плод на екипна работа, резултат от колективен принос. Аз съм тясно ангажиран с върховенството на закона като приоритет в политиката ако искаме да имаме правова държава и ред. През тези четири години основната ми задача е била да внимавам къде може да се престъпи закона и да не бъда безучастен ако някакави решения противоречат на правни разпоредби. Особено важно оше от първия ми ден като общински съветник е било да бъда изключително бдителен по отношение на харченето на публични средства. Другото е да подкрепям всяка идея за Бургас, която е била полезна и ценна. Винаги казвам, че моята партия първо е Бургас, след това всичко останало. Имало е случаи, в които съм бил против определени докладни записки, когато са противоречили на закона. Една от каузите ми, например е била тази „Дупка“ в центъра на Бургас да се премахне и мисля, че в края на мандата с позитивно колективно решение по този въпрос ще успеем да излекуваме казуса с тази дългогодишна язва в центъра на града. Работил съм по множество нормативни актове приемани от Общинския съвет, като наредби, правила и др., като това е една изключително важна и отговорна задача, тъй като тези наредби пряко касаят гражданите на Бургас. Доволен съм, че участвах в приемане на решения по важни въпроси свързани с инвестиции, с подкрепа на идеи за икономиката на града, за развитието на здравеопазването, каквото е например последните решения относно създаване на специализирана детска болница. Винаги безрезервно съм подкрепял решения свързани с образованието и неоспорим факт е, че в Община Бургас можем само да се гордеем с размера на разходите за образование, училища, детски градини и др.младежки инициативи.
– Можете ли да оправдаете популистки решения, които се налага да се взимат в политиката?
– По-скоро не. Имах неприятни дискусии в тази връзка, когато се вземаха решения свързани с промяна на регулационен план на „Росенец“. Тогава за конкретни решения надделяваха популистки амбиции от хора, които си нямат идея за разпоредбите на законите за устройство на територията и плановото изграждане на населените места. За мен върховенството на закона е преди всичко друго и не ме интересуват никакви тесни политически интереси, ако някакво решение не е съобразено със закона. Компромис не правя и никога няма да направя.
– А партийната дисциплина?
– Няма да направя компромис. Не съм правил в ДСБ, няма и тук, след 40 години адвокатска работа, не мога да си позволя да правя компромиси още повече, че в крайна сметка и в ДСБ и в СДС върховенството на закона винаги е било приоритет.
– Упрекват Ви, че този скок от една партия в друга е за постове?
– Кой пост – на общински съветник?! Ами това е тежък ангажимент, свързан с отделяне на време от пряката ми адвокатска ми работа, време за да бъда със семейството си. Това е една сериозна и отговорна работа, и удовлетворението от нея изобщо не е до заплатата, а от това, че се върши нещо полезно за обществото. Ако някой си мисли, че има заплата, която е интересна, за мен не е така. Аз имам дълъг професионален опит, често дарявам от заплатата си за различни каузи. За разлика от други, аз никога не парадирам с това. Дарителството съм наследил от семейството ми. Баща ми, колкото е известен като художник, толкова е широко известен с множеството дарения, които е правил за всякакви каузи. Наистина преди четири години бях кандидат за кмет, но това беше стратегически ход, за да издърпам листата. Не съм си въобразявал тогава, че ще спечеля, не съм тежко амбициран да съм кмет. Винаги съм подкрепял Димитър Николов. Наскоро намерих стари снимки в албума си с него и Васко Камберов, играем на джаги, тогава Петър Жотев беше водач на листата. Свързват ни чудесни отношения. На тези избори не си мисля, че мога да гласувам за някой друг, освен за Димитър Николов. За мен той е успешен кмет. Всички казват: „Той преяде!“. Не обичам такива тъпи фрази, породени от омраза и най-вече завист. Има закони, всеки носи отговорност за действията си и въпреки всичките проблеми в съдебната система, твърдя, че има почтени магистрати-професионалсти и ако някои престъпи закона или се знае, че участва в корупционни практики, то рано или късно ще му се потърси отговорност. Ако един човек, било кмет, било политик, било редови член на общинска администрация може да върши работа – защо да не продължи да изпълнява сащата дейност независимо дали е избираем или назначен. Хората с опит и мотивация в работата си са търсени и желани в целия свят. Аз не търся постове, ако беше така, щях още от времето на ВНС, когато баща ми беше депутат и със всичките контакти, които той имаше, но и с моите лични контакти да се втурна по бордове, министерства, агенции. Наследството на баща ми не мога да го загърбя просто, това е огромна отговорност и задължение. Гледам си адвокатската работа, важна е грижата за семейството ми, а обществената работа и ангажимент в местния орган на власт е едно удовлетворение, че мога да свърша нещо за доброто на Бургас и неговите граждани.
– Има ли дясно в Бургас и кое е то?
– Има голяма група от хора, които са с консервативно мислене. Аз съм такъв. Дясното означава по-малко държава и повече инициатива на индивида, повече възможности за предприемачество и по-малко намеса на регулации и държава. Индивидуалист съм и това може да не се хареса на много хора. Считам, че начинът да се върви напред е първо в инициативата на отделния човек, който с действията си може да увлече общността, а когато една мотивирана общност застане зад един водач, или зад един екип от хора с визия за бъдещето, ето ти лидерство, ето ти напредък. В Бургас има общност с дясно мислене – интелектуалци, юристи, лекари, архитекти. Тези хора са естествена среда на дясното мислене. В последните години дясно – ляво се размиха, но не съм съгласен, че няма дясно и ляво. Това е лична позиция за живота. Чета и препрочитам автобиографията на американския президент Роналд Рейгън, там виждам как един човек с дясно мислене е воден от идеята за личен просперитет, после за успеха на семейството му, за успехите на съратници, колеги и хората около него и така се създава общност на дясно мислещи хора.
– През последните месеци в навечерието на избори се появиха много граждански сдружения, къде ги виждате в нея?
– Също както говорихме за идентичността в партиите. При тях не виждам лидер, виждам само едно голямо говорене, хубаво е да ги има и техният глас да се чува за обществено значими въпроси, но в политическо амплоа не ги виждам. За някои от тях съм наясно, че никаква обществена дейност не ги интересува, а по-скоро амбиция, его. Фактът, че се появяват изведнъж преди избори, означава, че те нямат мотивацията да са коректив за гражданска позиция и общност.
Сдруженията трябва да ги има и те да са ангажирани с промените в гражданското общество, но постоянно, а не само и защото идват избори, тогава бързо лъсва истинската цел и личните амбиции.
