Дона МИТЕВА
На прага на новата учебна година вълненията най-много са за първолаците и техните учители. Тази година обаче те със сигурност ще мерят сили с емоциите на двама директори – тези на царевското и на ахтополското училище, предвид преживяното.
Въпреки това в областта навсякъде ще прозвучи първият училищен звънец и по традиция ще бъде плисната водата от менчето с изконното: „На добър час!“.
2 260 деца в бургаско ще започнат първи клас. 2 006 от тях са в Община Бургас.
Всичките 137 училища и 109 детски градини са декларирари готовността си за откриване на учебната година.
В момента 5 училища още се извършват ремонти , които ще приключат преди първия учебен ден.
В Равда се провежда традиционното съвещание на директорите на училища от областта, което предхожда началото на учебната година. Там е мястото, където да се получат и дадат последни указания, обмяна на мисли и идеи, насоки и наставления.
Учебната година ще започне нормално в царевското средно училище „Никола Йонков Вапцаров“
Това потвърди неговата директорка Даниела Фелонова. Намерихме я на покрива на училището, заедно с майсторите да оглеждат къде е компрометиран.
„Началото на учебната година няма да се провали. Ще започнем и постепенно ще отстраняваме щетите. Тепърва ще се разбере колко ще струва ремонтът на покрива. В малката сграда, където учат децата от първи до четвърти клас, физкултурният салон е наводнен. Има алтернативна стая, която може да се използва за физкултурен салон“, коментира тя.
По време на водния ад, сковал града, директорката е била в сградата на началното училище. Там водата е била с височина петдесет сантиметра, а в парното водният стълб е бил повече от метър, защото то се намира под земята.
„Сега ми предстои профилактика на помпи. Майсторите ще кажат дали те изобщо ще тръгнат и какво е положението с котлите. Търсим алтернатива за отоплението и се молим времето да се задържи по-дълго топло“, обяснява Фелонова.
Отводняването и почистването на училищните сгради са направили сами учителите. „Точно в деня на Съединението започнахме да чистим. Това бе, което съедини един колектив. Имам страхотен колектив. Всички колеги се отзоваха. Подсушихме навсякъде. Всички помогнаха. Даже колеги отидоха да помагат в детската градина. И там има една–две стаи наводнени. Купихме си помпа, отводнявахме. В такъв момент няма кой да ти помогне. Хората спасяваха хора. При нас поне нямаше бедстващи хора. Това е най-доброто“, заключи директорката.
По данни от училището няма бедстващи ученици. Учителите прозвъняват всички.
Албена Касабова, директор на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“в Ахтопол бе категорична, че няма никакви щети по сградата на училището, които да са нанесени от пороите и учебната година ще започне нормално.
Петя Петрова, началник на Регионалното управление на образованието
коментира преди старта на новата учебна година: „Моето говорене в съвещанията, които правим, е продължение на това, с което приключихме анализа на дейността си през изминалата учебна година: за ефективна ангажираност на всеки от участниците в образователния процес: директори, учители, ученици, родители. Максимално повишаване на ангажираността. Защото тя води до повишаване на качеството на образователната услуга и от там до качеството на живота впоследствие.
И миналата учебна година, и тази започваме със сходно бедствие – миналата година в Поморие, Бургас, сега Царево, Ахтопол. В този контекст ние трябва да учим децата на човечност, на адаптивност, на социални умения – съпричастност и справяне с живота. Това трябва да подчини всички стандарти, които Министерството е разработило, и всички механизми, с които се контролира и подпомага този процес.“
Слухът в учителските среди,
че се обсъжда възможността българският език да се изучава в училищата като чужд от учениците, за които не е майчин, предизвика вълна от притеснения и възмущение, както и даде повод за патриотични предизборни призиви. Яснота по въпроса внесе Петрова, обяснявайки: „Това е насочено към деца на мигранти, които все по-често се връщат в България и те трябва да се реинтегрират в училищата. Някои от тях много успешно са учили в българските училища в чужбина, но други не и не владеят езика. Тъй като чисто технически няма разработен механизъм като например допълнително часове за деца-бежанци. Трябва да се даде възможност за овладяване на езика, да не се разчита само на тези консултации, които учителите по български са длъжни да дават. Те са недостатъчни. Това е да се адресира тази потребност на българите, чиито деца са учили в чужбина и недостатъчно са овладели езика“.
