Липса. Нашенци от Руенско берат лозята на Франция, у нас няма работна ръка
Дона МИТЕВА
Между 10 и 50% по-ниска реколта от грозде се очертава да получат лозарите от Поморийско. „Лоша стопанска година. Близо 12 месеца дъжд от стопанско значение не е имало. Качеството на гроздето до момента е добро, но тези дъждове последните дни не вещаят нищо добро. По-скоро ще навредят“, казва агрономът лозар Младен Върбанов. Той се надява дъждовете да спрат бързо и да продължи гроздоберът.
Ранните сортове
в Поморийско се берат интензивно. Шардонето е на привършване „Мискет отонел“ се бере също. Предстои на по-късен етап да започне брането и на червените грозда.
До голяма степен лозарите около Поморие са облагодетелствани от факта, че „Черноморско злато“ АД е съвсем наблизо и изкупува гроздето.
„Около 80–90% от гроздето
отива във винзавода и само 5–10% на вътрешния пазар“, коментира Върбанов.
По негови думи мярката „Събиране на реколтата на зелено“ за лозарите от Поморийско е почти неприложима. „Тя по-скоро помага на тези, които имат винарски изби и лозя. Тези грозда, които не са им необходими като сортове или като качество – да бъдат обрани на зелено. Не се отнася за чистите лозари, каквито сме ние. Ако някой от нас иска да маха на зелено, това означава да си направи харакири. Трябва да се връщат кредити на банките“.
Лозарите от този район не искат да си спомнят за миналогодишния ужас, който преживяха и бе унищожена реколтата им. Забравили са за него и са се възстановили. Сега се молят дъждовете да не продължат.
Освен дъждовете, които със сигурност ще спрат, притесняват ги и
недобрите цени
„Винпромът предлага 95 стотинки за килограм „Мускат“. Деветдесет стотинки за „Шардоне“, „Совиньон блан“. Червените сортове се изкупуват по 70–75 стотинки за килограм. Има известен ръст, в сравнение с миналата година, но понеже очакваните добиви са доста по-ниски, разходите са увеличени, трудът също се увеличава, осигуровките… Не можем да покрием тази ножица, която се отваря.
Исканията ни са средно цените на гроздето да не падат под
0.80 – 0.90 – 1.00 лв. за килограм
Принципно те трябва да се движат 1.00 – 1.50 на първо време и в рамките на следващите няколко години, да кажем 5 – 6, цената на гроздето да стигне 2.00 лв., защото разходите се увеличиха многократно. Само като пример казвам: забраниха се много препарати, които бяха широко използвани и новите, които са на тяхно място, са много скъпи“, обяснява агрономът.
От друга страна,
лозарите се смятат за сирачета
„Лозарската програма не ни удовлетворява, защото тя по-скоро помага на винарите, на тези, които имат изби, само за едно грозде – не покрива разходите доникъде“, казва Върбанов.
В момента отново се заговори за
коопериране сред лозарите,
което всъщност не е ново. Смята се, че извън сектора лоза и вино, особено при трайни насаждения, плодове и зеленчуци – това би помогнало, ако се създадат кооперативи на база произвеждана продукция. Лошото е, че са унищожени естествените пазари на земеделска продукция и тя се превърна в пазар на вносната продукция и така пазарът се отдалечи от земеделския производител. Затова и много хора, особено по селата – дребните производители, се отказаха от земеделие.
Лозарите също искат да се сдружават, това искат и винарските изби. „Лошото е че интересите са коренно противоположни. Не може да се постигне единодействие в интересите. Ако се стигне до разбирателство, ще бъде много добре, защото ще намалее сивият сектор. Всичко ще влиза във фирмите. Няма да се продава под път и над път грозде без документи, без фактури и сертификат за качество“, смята Върбанов.
По негови думи
сивият сектор не може да бъде овладян
на този етап, още повече, че от години го има и вносът от Румъния.Лозарят признава, че предни години пикапчетата, джипчетата, дори са ги спасявали, защото винзаводите са изкупували избирателно. „Сортовете, които не бяха желани, отиваха там – товареха се и заминаваха към Варна, Добрич, но като не може да се спре вносът от Румъния, и тяхната работа замря. Защото това, което идва от Румъния, е по-евтино, там климатът е по-влажен, по-големи са добивите, цената е по-ниска, е и качеството е по-ниско, но прибраха и част от сивия сектор“.
За да го няма всичко това, трябва да се стиковат интересите и се намери пресечната точка. „Най-важното е самите лозари да стигнат до извода, че без коопериране на база общо производство не може. Трябва да се върне пазарът на хората, да е близко и до земеделския производител“, заключава Върбанов.
Селим Иса, който има
лозя в Руенско
в землищата на селата Просеник и Разбойна и е член на УС на „Национално сдружение на българските лозари“ също потвърди, че добивите тази есен ще са по-ниски. В неговия регион още не е започнал масов гроздобер, защото преобладават червените сортове грозде.
„Не се очаква сериозна реколта, защото сушата нанесе щети и тук при нас. Грозде принципно има, но с влошено качество. Една част е направо на стафиди, има и изсъхнали чепки. Някои колеги казват, че изобщо
няма да берат“,
казва той. Онези, които са поливали масивите, ще имат по-добри добиви, но с поливането се оскъпява.
Има евентуална надежда за късните сортове, падналите през последните дни дъждове да помогнат да се налее зърното.
На този етап не може да се каже каква ще е реколтата и с колко по-малко от предната година, заключава лозарят. За цените казва, че винзаводите са обявили миналогодишните цени. „Ние имаме сметка да подаваме на частниците – тези хора, които искат да си направят домашно вино и ракия. Там цените вървят над лев в зависимост от сорта докъм 1.30 лв.“, казва Иса.
Няма работна ръка,
категоричен е той. „Една голяма част от ромите, които идваха на гроздобер при нас, сега заминаха да берат лозя във Франция. Макар да е само за 20 – 30 дена кампанията, отиват там, защото им дават по-добро заплащане“, обяснява лозарят. Надникът там е около 50 евро, а тук е 40 лв. при масово бране. „При нас идват тези, които не могат даже да държат ножицата“, обяснява колко е зле положението с работната ръка бившият шеф на Областната дирекция „Земеделие“ в Бургас. Това са хора обикновено от Вресово и Руен. Затова е на мнение, че следващият етап на модернизация в лозарството трябва да мине през закупуването на комбайни за бране на гроздето.
За печалба
лозарите и в Руенско не могат да говорят.
„Винзаводите търсят тази година белите грозда – „Мускат“, „Шардоне“, „Совиньон блан“, „Червен мискет“, който нищо, че е червен, спада към белите. Има голямо потребление на бяло вино“.
Хубавото е, че има заявка от страна на винзаводите за изкупуване на продукцията на лозарите. Не са сключени още договорите, но има проведени разговори, което е успокояващо. „Има някакъв лъч надежда. Ако и държавата помогне малко на гроздопроизводителите, както на винзаводите, но да не е инцидентно, браншът ще потръгне“, оптимист е Иса. Съответно да се търсят и реализират добри пазари за крайния продукт, така косвено ще се помогне и на лозарите.
