Няма от какво да се срамувам. Опитвам се да бъда всеотдаен в работата си
Георги Димитров завършва четвъртия си мандат като кмет на община Карнобат. Той е сред кметовете с най-дълъг управленски опит в годините на демокрацията.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-н Димитров, за какво не стига един мандат?
– Някога, времето се мереше с петилетки и тези петилетки се преизпълняваха за три години. Сега разделихме живота на мандати, макар да се оказа, че той е неделим. Казвам го от позицията на моите четири кметски мандата, защото няма как да се дели. За мен ръководството на една община е процес, в който си поставяш краткосрочни и дългосрочни цели. И търсиш начин да ги изпълняваш. Тези цели минават през обсъждане, през решение на Общинския съвет, ресурсна обезпеченост. Срещаш се с проблемите, понякога големи, а когато ги няма – сам си ги създаваш.
Мандатът просто е отрязък от време, който ти дава възможност спорадично да си правиш самооценка, рекапитулация на постигнатото и да вървиш към нови стратегически цели.
А стратегическите цели на управник на малка община или средна, каквато е нашата, са да я направим добро, притегателно място за живот.
Естествено, извеждат се приоритети – образованието, здравеопазването. Добавяме условия за спорт, за култура и обезпечаването на всички тези дейности, към останалите цели.
В същото време условията на живот налагат силно да надаваме ухо към социалните проблеми на хората, защото в това тежко време общността е тази, която трябва да е най-близо до тях и да им помага.
– Какво беше по-различното в този управленски мандат?
– Аз споменах, че при поставянето на задачите и целите винаги се срещат трудности, други сами си създаваме, но има и трудности, които възникват неочаквано, от нищото – непредвидени, непланирани. Такива в този мандат се случиха много: Ковид кризата, последвалата икономическа криза, от там нататък политическата, безвремието, в което се лутахме: смяната на правителства – редовни, служебни по за кратко време. Липсата на бюджети, което означава липса на ресурсна обезпеченост на всичко онова, което предстои да се прави и съответно нормативната ограниченост. Държавен бюджет тази година бе приет август, а бюджетът на община Карнобат беше приет на 7 септември.
Това сега създава впечатление, че едва ли не всичко се прави в края на мандата. Нашата цел и стремеж бяха други – в условията на всички трудности, когато не можем да вършим пълноценно цялостната си работа, да се подготвим и за програмен период, и за работа във време, когато ще бъдат нормализирани нормативно възможностите за работа. Разработихме много проекти, кандидатствахме главно по национални програми, основно по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Вече имаме готовност и за новите програми. Говоря за „Региони в развитие“, така и за програмата за трансгранично сътрудничество, Плана за възстановяване и устойчивост. Твърдо мога да кажа, че имаме добра проектна готовност. Даже за някои от начинанията ни са подготвени „под условие“ и обществените поръчки. „Под условие“ означава при осигурено финансиране.
– С реализацията на кой проект бихте искали да ви запомнят като кмет на населеното място и общината?
– Може ли една майка да каже кое от децата си обича повече? Няма общинска сграда, която да не е санирана, не само детските градини. Имаме две училища в Екзарх Антимово и Кликач, които не подлежат на интервенция по стандартите, но там се справяме със собствени средства.
В момента в Карнобат се работи поне на осем обекта. Много пари вложихме в болницата. Сега е с ново оборудване. Възложено е и изграждането на асансьор. Имаме оборудване на детско отделение, разполагаме с нова линейка, нов рентгенов апарат. Проектира се огромен паркинг до входа на болницата. Училищата ни са прекрасни.
Във визитката на общината има и малки обекти, защото някои от тях са за по двеста–триста хиляди лева, други надхвърлят милион. Това всичко създава условия да може да се работи нормално. Обновихме изцяло автопарка на сметосъбиращите машини, автопарка на домашния социален патронаж. Там разполагаме вече с пет автомобила за разнос на храна на нашите потребители. Техниката в общинското предприятие, с което осъществяваме комуналните услуги – озеленяване, почистване, поддържане на осветлението и т.н., също е обновена. Така че няма проект, с който мога да кажа, че се гордея. Всички приемам еднакво.
Ето, сега работим по огромен за нас проект – реновиране на киното, което се рушеше от години. Ще стане едно бижу, защото беше язва в центъра на Карнобат. Но това са текущи неща.
Получава се нещо като домино – като се реновират няколко улици, се започва в социалната мрежа – ами нашата кога…, питат хората. Аз ли не искам всички улици, междублокови пространства, площади да изглеждат красиво?!
Наскоро завършихме едно междублоково пространство в ЦГЧ – до пазара, ами то никога не е било такова, има и други завършени. В момента се работи квартал „Възраждане“. До дни ще бъде обявена обществена поръчка за още четири. Това е средата, която е най-близко до хората – до техния дом. Хората се вълнуват, коментират.
Решаваме и други въпроси – както във всеки град, и при нас станаха проблем автомобилите и търсим място къде да ги сложим – да е осветено, да се постави видео наблюдение, за да ги пазим. Това не са големи цели – това са епизодичните неща, подчинени на общата цел – да направим света около нас по-хубав, да направим живота си по-удобен. И аз смятам, че това е задължение на всеки кмет.
В момента Карнобат е разкопан, защото започнахме водния цикъл – това не е проект на общината, той е на ВиК – Бургас, но ние оказваме пълно съдействие, защото след тях остава доста поразкопано и трябва да се справим с това. Да не говоря, че проектът е недофинансиран в частта си довеждащ път до самата пречиствателна станция и ще търсим решение. Не искам да споделям проблеми, защото те са, за да си имаме работа и да ги решаваме.
– Има ли нещо, за което изпитвате неудобство или откровено се срамувате от избирателите си?
– Няма от какво да се срамувам. Опитвам се да бъда всеотдаен в работата си. Неудобство изпитвам когато трябва дълго време да обяснявам на хора – и в Общинския съвет, и на администрацията, и на съгражданите си, че онова, което сме калкулирали, огледали от всички страни – позитиви и негативи, целесъобразност трябва да се реализира. Но в крайна сметка демокрацията е такова нещо – не можеш да решаваш сам. Понякога влагаш неимоверни усилия, за да убедиш другите в правотата на определени цели и задачи. Няма нищо срамно и ти самият да научиш нещо от другите, защото като чуеш различни мнения, понякога се налага да промениш собственото си мнение. Това е реалният живот.
– Какво изпуснахте в личен план през тези 4 години?
– Личният ми план е нашата община. Аз идвам на работа по-рано от колегите, а често си отивам и по-късно. Общината е моят живот. За какво лично да съжалявам? Може да звучи като лозунг, но идва момент, когато се срастваш с проблемите, с работата. Даже ако имаш проблеми в работата, ги пренасяш у дома, което май не е добро. Старая се да отделям време на децата и внуците. Понякога открадвам по една седмица време и за почивка, но телефоните са у мене. Където и да съм, те са включени. Може би е вече някаква професионална деформация. Животът ми вече е така устроен. Трудно бих могъл да се върна към някакво бездействие или друга работа, като да започна от начало.
Дългият период в управлението на една община поражда професионализъм, натрупва се опит, някои казват, че е рутина. Важното е на фона на тоя опит да чуваш какво мислят хората и да еволюираш към нови идеи.
Признавам: вкъщи е малко по-скучно, предизвикателствата с повечето проблеми ги създава Общината.
– Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община?
– Кметуването е предизвикателство. Когато натрупаш опит – и управленски, и житейски (аз ги имам и двата), се поражда у тебе едно усещане за дълг – като си отидеш от тази работа или от този свят – нещо хубаво да е останало след тебе. Така че в контекста на казаното по-горе: да, има смисъл в кметуването. То осмисля живота ти, амбициите, дори желанието ти за живот. Кметуването мобилизира, дава ти енергия, дава ти стимул да надграждаш преди всичко себе си и след това, онова, което правиш за хората.
