Интервю на Кирил Евтимов
Бившият защитник на „Нефтохимик“ Трендафил Данев е сред най–известните футболисти на ФК „Димитровград“. Истинска легенда на клуба за 16 години, от които осем с капитанска лента той записва над 450 мача за тима в „А“, „Б“ и „В“ група. Играе през сезон 1993/1994 г. за „Нефтохимик“, като именно през тази кампания „шейховете“ спечелват промоция за „А“ група. Известен с интелигентната си игра в отбрана, той за отрицателно време спечелва симпатиите на бургаските фенове. В мачовете, когато играе със зелената фланелка, отборът не инкасира загуба. В момента Трендафил е треньор в ДЮШ на родния си клуб ФК „Димитровград“.
– Трендо, здравей, как е настроението?
– Здравейте, радвам се, че сте се сетили точно за мен. Настроението е отлично, няма как и да е иначе, тъй като по природа аз съм позитивен човек и гледам да не обръщам внимание на проблемите, които ни заобикалят. В Димитровград съм си, занимавам се с децата, които тренират в школата на клуба и общо взето там минава по-голяма част от ежедневието ми. През останалото време се виждам с приятели и
коментираме футбола по света и у нас, както прави всеки един бивш футболист.
– За толкова години не изневери на родния си град и клуб, продължаваш да помагаш за футболното му развитие?
– Абсолютно си прав. Може би това е моята карма, да бъда в сърцето на димитровградския футбол, докогато мога да съм полезен. В тези трудни времена радващото е, че ДЮШ работи на пълни обороти. Хубаво е, че голям брой дечица имат желанието да тренират, което е импулс за нас, треньорите, да даваме най–доброто от себе си.
– Сега клубът е в третия ешелон на футболното първенство, но аз помня преди доста години и вие имахте честа да играете в тогавашната „А“ група?
– Да, сезон 1985/1986 си остава незабравим. В люта битка с много класни отбори, заедно с бургаския „Черноморец“ успяхме да се преборим за двете промоции в „А“ група. Тогава си разменихме по една домакинска победа с „акулите“. В Бургас изядохме голям пердах, отнесоха ни с 3:0. Не се играеше тогава лесно на стадион „Девети септември“.
– По онова време стадионите бяха пълни. Предполагам, в Димитровград не е било изключение.
– Беше удоволствие да се играе навсякъде. Стадионите бяха претъпкани със запалянковци и това бе допълнителна мотивация за всеки футболист да покаже най-доброто от себе си. Жалкото беше, че само след един сезон отново изпаднахме в „Б“ група и оттогава не сме играли пак в топ елита на България. Още по жалкото е, че това стана след една, меко казано, неспортсменска постъпка на мач със „Славия“ в Димитровград, но това са минали работи.
– Сега да те върна и към сезона ти с „Нефтохимик“, когато „зелените“ най-накрая се качиха от „Б“ в „А“ група.
– Разкошен сезон. Въпреки че минаха 30 години, емоциите и спомените ми не избледняват. „Нафтата“ се радваше на сериозна зрителска подкрепа. Феновете усещаха, че тимът е на път да направи нещо голямо и отдаваха всеотдайна подкрепа. А самият отбор, какво да кажа, беше футболно надарен във всяко едно отношение. Като започнем с треньорския тандем Херо и Стойчев, футболисти от ранга на Йоргов, Парушев (лека му пръст), Иван Тенев, Денев, Матушев, в средата на терена моят градски Митко Трендафилов, Станимир Димитров, Станчо напред, младите тогава Милен, Косев и Киселичков. Бяхме сплав от опитни и млади, надъхани футболисти. И накрая на върха на пирамидата ръководител Христо Порточанов. Просто нямаше как тимът да не успее да влезе в елита.
– Ти изкара само един сезон в „Нафтата“. Не те ли е яд, че не остана да играеш в „А“ група, а предпочете да се завърнеш в „Б“ група при
родния ти клуб Димитровград?
– Сега, ще излъжа, ако кажа, че не съм си мислил през годините какво щеше да стане ако… В живота няма ако – или действаш, или не. В случая предпочетох да се завърна в Димитровград. Тогава бях вече на 32 години, за времето си беше залезът на кариерата. Усетих, че бих бил по-полезен у дома с капитанската лента, отколкото в Бургас. Никога няма да разберем, какво би станало, ако бях продължил в Бургас. Но макар и един сезон там, „Нефтохимик“ остана в сърцето ми завинаги. Оставих много приятели там, с които поддържам връзка и желая всичко най-добро на клуба.
– По инициатива на кмета на Димитровград Иво Димов всяка година по случай празника на града ти организираш мач между ветераните на вашия и друг отбор? Аз ти предлагам следващата година да е мач между ФК „Димитровград“ и „Нефтохимик“.
– Да, и смея да твърдя, че се получава доста интересно футболно събитие, което генерира сериозен брой футболни фенове, дошли да видят своите любимци от миналото. За мен, за ветераните на клуба като Гошо Кацарски, Динко Господинов, Лори Метларов, Митко, Дончо Донев, Валентин Петров, Гошо Кутянов, Веско Георгиев и др. е истинско удоволствие всяко лято да се видим, да поиграем, макар и на доста бавно темпо. През годините са ни гостували легенди от САЩ ’94, „Левски“, ЦСКА, „Хасково“ и др. Наистина би било отлично, ако може и с „Нефтохимик“ да направим шоу мач. Тогава вашата легенда Митко Трендафилов ще играе и за двата отбора. Прегръщам идеята ти и се надявам догодина да се видим в моя роден град.
