Кауза. 3177 лв. са събраните средства, разделени между 14 от най-пострадалите къщи в селото.
Местен: „Все по-малко хора оставаме да живеем по селата. В един момент ще стане – „няма хора, няма проблем“
Моника ИЛИЕВА
Бургаското училище „П. Р. Славейков“ организира собствена кампания в подкрепа на пострадалите от наводнението в Кости след поройния дъжд в началото на месец септември, научи в. „Черноморски фар“. Припомняме, че водният ад на 5 септември парализира община Царево, разруши пътища и мостове, заля домове, взе човешки жертви. Инфраструктурата в района, който се оказа под вода, все още се възстановява. „Ние, учителите, се отказахме от традиционните букети, които учениците ни поднасят в първия учебен ден – 15 септември. Призовахме, средствата, които се разходват за тях, да бъдат дарени в подкрепа на хората, чиито домове бяха наводнени в Кости. За втора поредна година организираме подобна акция, миналата беше посветена на събитията в Карловско“, изтъкна Нина Стаматова, преподавател в училище „П. Р. Славейков“ – Бургас.
Събраните средства – 3177 лв., миналата събота (30 септември) са разделени между четиринайсетте от най-пострадали къщи в Кости. Стаматова обърна внимание, че помощ от Общината получават само постоянните жители на селото. Има и къщи на хора, които не живеят постоянно там и макар да са наводнени, нямат право на помощ – това са наследствени или придобити имоти.
„Хората бяха много доволни. Трогнати до дъното на изстрадалите си души от не едно и две наводнения в района. Жестът ни разплака много възрастни хора, нечии баби и дядовци. Една от жените, близо 80-годишна, която посетихме в дома ѝ, каза, че точно в този ден е платила за ремонта на хладилника и останала с 1 лв. до пенсия. Първият етаж от къщата ѝ е изцяло наводнен, водата стигнала до тавана. Тя се обърна към нас с думите – „Вие ме спасявате, нямаше с какво да живея до края на месеца, докато получа пенсия.“ Пълнят ти се очите със сълзи, вълнуваш се, че си успял да помогнеш в точния момент“, споделя преподавателят по география в едно от най-добрите основни училища в Бургас.
Жорка от Кости обяснява, че най-засегнати от водния ад са къщите, разположени около дола. Нейната е в близост до него, но и до реката. При всяко прииждане на водите на Велека домът ѝ се пълни.
Жорка от Кости, чиято къща е в близост и до дола, и до реката
„Страшно беше, цяла нощ валя, гърмя, трещя. На сутринта дерето вече беше придошло, реката – по-късно през деня“, споделя леля Марче – всички я знаят, работи в единствения магазин в центъра на селото. Водата приижда на три пъти, залива домове и улици. Семейната къща на Марчето не е пощадена от водната стихия – „беше много страшно. Неописуема картина! Дъждът – прекалено обилен. Водата се стече от планината, събра се в дерето, то е голямо, заля ни на три пъти. Друг път не се е случвало такова нещо. Всичко остана под вода до втория етаж. Имаме помпа за точене на водата, защото реката не се почиства от години и знаем, че в такива случаи трябва да се справяме сами. Преди време бяха тръгнали да разбиват Кукулчето, докараха подходяща машина. Спряха ги зелените организации. Ако това нещо се разбие, реката вече няма да има тази сила и няма да залива къщите ни“.
63 -годишната Марче, чиято къща също е пострадала
63-годишната жена споделя, че тя и възрастната ѝ майка живеят непрестанно под стрес. Като завали малко по-силен дъжд, очакват водите на Велека да излязат от коритото на реката, да залеят дома им, да отнесат покъщнината им, животните.
Пороят на 5 септември заварва Велин във фермата му в с. Кости – „Срещу природата не можем да направим нищо. Какво да ви кажа – бедствие!“. Близо 300 овце и кози по чудо остават невредими след придошлата вода. „Къщата залята, дървата, които бяха готови за зимата, вдигна ги. Всичките. Цял един имот – 100-годишен, е залят. Давате ли си сметка колко назад те връща това. Такова бедствие не се случва в Кости за първи път. Малко са обитаемите къщи в селото. Никой не ни помага. Научили сме се да разчитаме на себе си, нищо, че сме граждани на Р България, държавата я няма. Постепенно ще се справим, ще изплуваме. След такава голяма поразия, разбира се, че има немалко щети – материални. Как да изчисля нещо градено с години, не мога“, гневи се 35-годишният мъж.
От думите на фермера – семеен, с тригодишно дете – става ясно, че в селото живеят не повече от стотина човека. Предимно възрастни. „Останахме малко мохиканите. Аз и още един колега имаме ферми. Останалите се препитават по Горското, с туризъм или през Терминала. Знаете как стоят нещата в България. Всеки идва, говори красиви приказки и в един момент битият си е бит, наводненият – наводнен и дотам. Нищо не се прави. Това е тъжното. Все по-малко хора оставаме да живеем по селата. В един момент ще стане – „няма хора, няма проблем“. За жалост е така“, споделя мъжът, на когото очевидно не му липсва твърда воля и кураж да брани своята чест, традиции и тези, които обича.
Велин изказва благодарност към инициативата на бургаското училище „П. Р. Славейков“ от името на Кости, за събраните дарения, които са постъпили в селото и чрез които е помогнато на най-уязвимите, живеещи там – възрастните хора.
