Проф. Христо Бозов е със специалности по анестезиология и реанимация и по военна токсикология, с придобити специализации в САЩ и Белгия. Работил е като лекар на подводница във ВМС. Управлявал е бившата Военноморска болница във Варна.
От 2004 г. заема академичната длъжност „доцент“, а от 2015 г. – „професор“. В същата година става и ръководител Катедра по анестезиология, морска и интензивна медицина към ВМА.
5 години проф. Бозов е зам.-кмет по здравеопазване и социални дейности на община Варна.
Два пъти е удостояван с държави награди: нагръден знак „За вярна служба под знамената“ – 3-та степен през 1998 г. и 1-ва степен през 2008 г.
Проф. Бозов е председател на Българското научно дружество по обществено здраве.
Бургазлии го познават като успешен мениджър на Общинския онкологичен център – Бургас, декан на Факултета по обществено здраве и здравни грижи в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а впоследствие и на новосформирания Медицински факултет.
Проф. Бозов е новият ректор на университета.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Проф. Бозов, кое е онова, което отличава университет „Проф. д-р Асен Златаров“ от останалите ВУЗ-ове не само у нас, но и в страната?
– В университета работят около 500 души, като 302 са преподавателски състав – хабилитирани лица. Те преподават в 17 професионални направления и 83 специалности. Нашият университет е изключително широкопрофилен. В него се преподават почти всички науки. Има и защитени специалности, така че държавата, инвестирайки в тези специалности, запазва не само нашите преподаватели, но се запазват и тези сектори от индустрията, като химия, технически науки, които имат нужда от подпомагане и необходимост от стимулиране на младите хора да учат в тези специалности. В тях таксата се поема от държавата. Това е много мъдра политика и ние като държавен университет имаме тази цел и задача: да защитим преподавателския състав, да го запазим и когато тези сектори от индустрията имат нужда от кадри, например химията, машиностроенето, електротехниката, да можем да подпомогнем развитието на държавата. Това е голямата роля на един държавен университет.
– Каква е Вашата визия за бъдещето на университета? Вие съвсем скоро станахте негов ректор.
– Започваме проектиране на нова сграда, която ще се намира в кампуса – между корпус „Медицински науки“ и общежитията. Тя ще приюти модерна библиотека. В нея ще се разположат и много учебни зали. Силно се надяваме и там да се помещава бъдещият факултет по фармация. Този факултет е една от целите ни за следващата година.
– Защо избрахте да развивате и фармация в университета? Това бе залегнало и в програмата ви за управление, която представихте при кандидатирането си за ректор?
– По няколко причини. Първо, защото в университета имаме подготвен преподавателски състав, който има необходимата научна подготовка и квалификация да преподава точно в тази сфера. При фармацията са необходими химици, лекари, биолози, физици – специалисти, които ние така или иначе имаме. Освен това във фармацията могат да се развият много направления в науката, които са пряко свързани с практиката. Предвидили сме в тази сграда да има лаборатории за изобретяване на лекарства, което ще спомогне на Бургас в посока развитие на фармацевтична индустрия, която е една от най-важните, а и все по-важни индустрии в стопанството на страната ни. За да се развие фармацията в Бургаска област, тя се нуждае от мозъчния потенциал на нашия университет. Целта ни е науката да помогне на практиката.
– Обучението на медицински сестри, които в момента са едни от най-дефицитните кадри, е много успешно в университета. Предвижда ли се увеличаване на приема или друг начин за увеличаване на потенциала в тази насока?
– Предвиждаме експанзия в други градове, където да разкрием филиали за обучение на медицински сестри. Да, държавата има огромна нужда от медицински сестри. Вече с развитието на факултета по обществено здраве и здравни грижи имаме подготвени академични кадри. Във възходяща линия на развитие сме по отношение на този факултет, защото се акредитирахме за специалностите „Акушерка“ и „Лекарски асистент“. Също така развиваме и специалността „Здравен мениджмънт“ и вече имаме над 60 преподаватели в този факултет и можем да си позволим да прехвърлим обучение и да помогнем на някой друг град, в който има нужда от това – специалистите да отидат при младите хора, да ги обучават на място.
– Академичният състав като цяло, който Университетът има – достатъчен ли е? Има ли възможност за разгръщане потенциала на отделните преподаватели?
– Най-важното за един университет е развитието на академичния състав и на науката. При нас постоянно се обявяват конкурси за повишаване на научните степени, звания и академични длъжности, в които участват качествени специалисти.
Научното израстване на академичния колектив става и чрез участие в голям брой проекти с национално и европейско финансиране. Залагаме на т.нар. мобилност на преподаватели и студенти. Мнозина наши преподаватели изнасят публични лекции в чуждестранни университети. При нас също идват водещи лектори от чужбина. Ще се обърне внимание и на мобилността на студентите – наши да отиват в чужди университети и да приемаме чужди. Само за тази година имаме приети вече 27 чуждестранни студенти.
– Каква е конкурентната среда между висшите учебни заведения в Бургас? Къде се позиционира университет „Проф. д-р Асен Златаров“?
– Ние сме добре позиционирани на този конкурентен пазар. Фактът, че имаме увеличение на приема тази учебна година с 10% спрямо предходната, доказва това. Нямаме притеснения, че други университети са се позиционирали на територията на Бургас. В края на краищата, конкуренцията ражда качеството. По-скоро ние сме в позиция, като най-голям университет на територията на Бургас, да си сътрудничим с останалите. Имаме подписано вече такова споразумение и с БСУ и с НХА и със филиала на СУ. Така че всички да можем да привличаме повече студенти в Бургас. Мисля, че това е пътят. Още повече, че в останалите висши учебни заведения няма специалности, които да се припокриват с нашите. И затова по-скоро можем да си сътрудничим, защото тенденцията във висшето образование е университетите да се сдружават. И това се стимулира. Например, ние можем да правим с колегите от други университети съвместни специалности. Предвид това, че трябва да отговаряме на нуждите на пазара и най-вече на работодателите, ще се стремим да създаваме такива специалности, които да са в пулса на индустрията.
– Мислено ли е вече в тази посока – за хибридни специалности, които да отговарят на изискванията на работодателите?
– Академичният ни колектив и ръководството на университета постоянно мисли за такива. С помощта на европейско финансиране вече няколко години работим по проект „Студентски практики“, което дава възможност на студенти и работодатели да се опознаят взаимно, да си сътрудничат, като и двете страни печелят от това: студентите натрупват практически опит, а получават и заплащане, а браншовиците получават добре квалифицирана работна ръка, като могат и да ни съветват къде има „тънки места“ в обучението ни. 864 наши студенти през лятото бяха на практики при различни работодатели, в различни сфери на социалния живот – компютърните науки, педагогиката, здравеопазването, машиностроенето, химичните технологии.
Студентите хем практически се усъвършенстваха, хем в този период работодателите ги наблюдаваха. Установихме, че на една трета от тези 864 студенти са предложили постоянна работа. За нас бе много ценно да получим обратната връзка от работодателите – какви хора са им нужни. Защото всеки студент като започне да учи, прави го с цел да се реализира като завърши.
Имаме уверения от МОН, че се предвижда в следващите години с евросредства този проект да продължи в нова фаза в рамките на следващите 5 години, като се продължи със студентските практики на места, където работодателите имат нужда от тях. Затова вече изменяме учебници и програми в съответствие с препоръките, които ни дават работодателите. В следващите години ще използваме и утвърдени браншовици, които желаят да станат и преподаватели в университета на хонорар, защото Законът за висшето образование го позволява: да поканим директора или главния инженер на един завод за преподаватели на нашите студенти. Уверени сме, че това много ще засили практическите умения на нашите студенти.
