Зеле или избори предпочетоха в Желязово

Факт. Кметът Меджит Мехмед без конкуренция на избори, за шести път е избран. Той е един от най-добрите, които отглежда от есенния зеленчук

Дона МИТЕВА

За зелето и изборите разговаряме с кмета на каменското село Желязово Меджит Мехмед: Дали преди или след датата на вота трябва да се сложи предпочитаната от всички зимнина. Защо все по-малко стават декарите с български зеленчуци, защо младите си тръгват от селото – това са въпроси, на които отговор дава човекът, избран за шести мандат

„Аз самият се въздържах да режа и доставям зеле на хората, които си поръчват преди изборите, за да не каже някой, че ги подкупвам със зеленчука. Нищо, че бях само аз кандидат за кмет на селото“, казва Мехмед и подчертава, че вотът е минал съвсем спокойно.

А Желязово е едно от 53-те населени места с над сто жителите в Бургаско, в които имаше само по един кандидат за кмет.

Сега, когато за шести път вече е избран за кмет на Желязово,  от два –три дни се е отдал на бахчеванлъка и с усмивка потвърждава, че в неговото село се произвежда най-хубавото зеле.

Меджит, заедно с брат си гледа зеленчуци, обработват 10 – 15 декара, където има и зеле. Казва, че не изборите, а топлото време е онова, което кара хората още да не бързат да пълнят каците.

„Народът е казал, че като мине Димитровден, трябва да се слага зелето да втасва, ама то вижте колко е топло времето. Как да се слага зеле – ще втаса и превтаса за няколко дни. Затова и хората още не бързат. Макар да имаме много запитвания и предварителни заявки от наши клиенти“, казва Меджит Мехмет.

На село Желязово се носи славата, че тук хората са земеделци, във всеки двор има трактор или оранжерия. Всички живеят в сговор и работят здраво. А за сговора показателни са джамията и църквата в центъра, които са една срещу друга. Тук всичко се прави с мерак.

„Малко останаха производителите – от 35 регистрирани земеделски производители преди години, сега са 4 – 5 човека“, изказва болката си кметът и продължава: „Трудно е – отиват с произведеното нашите хора на борсата, там едни проверки, едни изисквания. Мачкат ги и с цените на внесени от чужбина зеленчуци. Много млади хора оставиха всичко и излязоха да работят в чужбина. От 500 – 600 декара, които се обработваха в землището на Желязово, сега са 60 – 80 дка“.

Малко са и декарите, на които се отглежда зеле. Иначе реколтата е добра, въпреки сушавата година, а зелето „пие“ много вода.

„Когато годината е сушава и си принуден да поливаш, е по-добре“, разкрива тънкости от занаята Мехмет: „не е като да ливнат едни дъждове и зелето да изгние. Така сушата я контролираме чрез поливането“.

Кметството на селото

Въпреки че реката е пресъхнала, всеки, който има зеленчукова градина, има и водоизточник – бити са сонди и от тях се полива.

Цената на зелето и на едро, и на дребно в момента е 1.20 за килограм.

Понеже тази година по Димитровден се ходи още на плаж, производителите се въздържат масово да режат зеле още. До края на седмицата се очаква вече да започнат интензивно да работят по изпълнението на предварителните заявки.

Преди години Меджит Мехмет и двамата му братя са имали до 170 декара със зеленчуци. Единият им брат се е отказал. Сега имат 10 – 15 декара. Уморени са от различните документи, които трябва да представят за онова, което произвеждат.

Знае се, че тук, в Желязово, хората са със златни ръце и златни сърца – вратите не се заключват, всичко правят заедно, няма ежби, кражби. Организират си тържества и инициативи.

А това, че кметът може не само да отглежда зеленчуци, а и да готви прекрасно, показва фактът, че наскоро бе гост в Бургас в етнокухнята на музея, където показа как се готви арнаут джигер, а преди това е правил и вълшебно агнешко.

Болката на дългогодишния кмет – а в сегашната ситуация и бъдещ за следващите четири години, е в това, че селото опустява. „Преди 10 – 15 години всяко семейство се занимаваше с производство на зеленчуци. Дворовете бяха пълни с деца и млади хора, сега всичко започва бавно да запустява“, казва Мехмет.