Гласувано. Награда с името на Бащата на Бургас ще се дава на Никулден
Георги РУСИНОВ
„Затова, когато даваш милостиня, не разтръбявай пред себе си, както правят лицемерите в синагогите и по улиците, за да бъдат прославяни от хората. Казвам ви истината, те са получили вече цялата си награда.“ Матей 6:2.
Актът на дарение и милосърдие е много личен. Хиляди хора всеки ден преценяват според възможностите си какво и колко могат да дарят. Стойността на всяко едно дарение не може да бъде измерена само във финансов параметър, ако изобщо може да се мери стойност на дарение. Има много други фактори, които трябва да се вземат предвид.
„В Свещеното писание най-красивият пример ни е даден от нашия Спасител Иисус Христос с една бедна вдовица, която отива и пуска една лепта като дарение за храма. Това е било като да можеш да си вземеш днес половинка хляб. А това е било цялото ѝ препитание на нея. Христос стои пред касите на храма, където се правят даренията, минават разни богати хора и всеки пуска по много средства. Обаче минава вдовицата и пуска една лепта. Тогава Христос казва, че тя е пуснала повече от всички, защото това е цялата ѝ прехрана“. Такъв пример за акта на дарение даде бургаският свещеник отец Стелиян Кунев.
Група общински съветници предложи на всеки Никулден кметът да връчва приз на дарителя, направил най-голямо дарение. Наградата ще носи името на Бащата на Бургас – Александър Георгиев-Коджакафалията. На последната сесия на местния парламент, в навечерието на най-светлите християнски празници за Рождество Христово, такава докладна бе приета единодушно и без никакви дебати по нея, макар да повдига резонни въпроси, които ще зададем в този материал.
Ще се разглеждат само даренията в обществена полза
Свързахме се с вносителя на докладната Георги Дракалиев от групата на ГЕРБ за повече пояснения, тъй като самата докладна не е особено пълна откъм информация. От нея става ясно, че надарените ще имат възможност да номинират дарителите и че Постоянната комисия по социални дейности към Общински съвет – Бургас трябва да отличи дарителя с най-голямо дарение.
„Дарителството, спомоществователството и милосърдието винаги са били акт на човешка солидарност, хуманизъм и благородство. Дарителството е акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза. То може да бъде под различни форми – чрез даване на пари, милостиня, услуги или стоки/блага като дрехи, играчки, храни, превозни средства. Може да се отнася и за медицински нужди като даряване на кръв или органи за трансплантация. Дарителството е действие, чрез което се извършва безвъзмездна помощ – дарение. Даренията са част от ежедневието ни. Българският народ има силно развит усет за съчувствие и готовност да се притече на помощ. В това отношение имаме много примери и от миналото, и от настоящето. Самият Бургаски общински съвет още от 1878 г. започва да дарява суми на нуждаещи се, а най-голям и известен частен дарител в историята на града е Александър Георгиев-Коджакафалията, от чиято смърт тази година се навършиха точно 110 години“, се посочва в докладната.
От думите на вносителя разбираме, че ще се оценява всъщност най-щедрото дарение, както и че то трябва да е в обществена полза – нещо, което нито е посочено в докладната, нито по време на сесията се коментира. Така написана, без това важно уточнение излизаше, че и даренията към частни лица ще могат да се отличават.
„Има много дарения в частна полза, които в нашия случай не са приложими, защото ще отличаваме само дарения, направени в обществена полза. Да речем, че има някой, който може да даде 50 000 лева на физическо лице за операция, лечение, или нещо друго, което си е частно дарение. В такъв случай не може да се приложи“, обясни Дракалиев и продължи:
„Вижте, в процеса на работа ще се изгладят тези неща. Комисията по социални дейности ще определя приза на база приетите номинации. Всяка една комисия има право да си изготви критерии или да направи някакво класиране. Може да се направи и с първо, второ и трето място. Затова е оставено така отворено, за да може да се реагира. В началото няма да има популярност. Хората няма да знаят и няма да има много предложения за награждаване. Първоначалната идея беше да се прави на 15 юли, когато е годишнина от смъртта на Коджакафалията, но тъй като всички награди се връчват на Никулден, добре е и този приз да бъде тогава“.
Размерът има значение
Попитан за това как ще се разграничават предложените пред комисията дарения, Дракалиев бе категоричен – това в най-голям размер трябва да е носител на приза.
„Няма да се прави съпоставка, защото тя винаги е субективна. Не можеш да кажеш кой колко е беден и неговото дарение съпоставимо ли е спрямо дарението на богатия. Затова съм сложил като критерии сумата да е „в големи размери дарение“. То е ясно, че няма как голям дарител да е човек без големи възможности. Да речем, че има петима дарители, предложени за отличаване и просто комисията на база на това кой е направил най-голямо дарение, го отличава. Няма някаква начална сума, просто ще се избира най-голямата. Нека тръгнем веднъж да го правим, защото не е имало такава възможност досега. Нека да видим как ще се популяризира това, какви номинации ще има догодина“, заяви вносителят.
Заместник-председател на Комисията по социални дейности е Мариела Кирова от групата на КОД/„Български възход“. Пред „Черноморски фар“ тя обясни, че идеята за създаването на такъв приз е с цел да се стимулира добротворчеството.
„При нас като комисия беше представена докладната и единодушно я одобрихме, защото вярвам, че това е стимулиращо и ще даде добър пример. Все още не сме изградили вътрешни правила, по които да работим и тепърва, предполагам, на някое от заседанията ще изработим механизъм за номинациите, оценяването и кой да печели приза. Колкото повече такива неща има, аз ще ги подкрепям. Тук говорим за дарител в обществена полза, но така или иначе всеки вид добротворчество, аз съм много „за“ да бъде стимулирано“, посочи тя.
Добре, но какво правим с анонимните дарители тогава?
„Ако си анонимен, няма кой да те номинира. Но по принцип, както съм написал в докладната, надареното лице може да потърси някакво обществено признание за дарителя, с негово съгласие, разбира се. Това си е въпрос между дарителя и надарения. Анонимно дарение трудно може да остане анонимно, защото се вижда откъде идват парите, не са оставени от някой човек в торба. Анонимност значи непубликувано. Такива, които държат изрично да остават анонимни, няма да бъдат номинирани“, каза вносителят Дракалиев.
Тук основателно се повдига въпросът има ли нужда тези актове на добро да получават публичност? Според Библията даването на дарение е неподходящо, когато с него се търсят користни подбуди като: да впечатлим другите (Матей 6:2), да получим нещо в замяна (Лука 14:12-14), да се опитаме да си купим спасение (Псалм 49:6,7).
„Идеята в Свещеното писание не е да се омаловажат другите дарения – на тези, които са дали много, а да се покаже, че и малкото дарение само по себе си е полезно и е прието от Бог. Тогава е имало един друг обичай. Тези, които са дарявали много, са карали надарените да минават и да тръбят, че еди си кой им е помогнал. Нещо като ПР. Аз не мисля, че дори само по себе си това трябва да бъде отхвърляно. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни. Имат нужда от тяхната реклама, нека да им се даде. Христос казва, че всеки получава това, което търси. Т.е. ако човек търси реклама, той ще я получи, хората ще чуят за него. Ако човек търси Царството Небесно, когато дари, той няма да се рекламира, но пак неговото дарение се вижда и пак ще получи това, за което го е дал. Нека всеки получи каквото търси с дарението си, но да не престава да помага. Това е важно“, обясни отец Стелиян Кунев и посочи още:
„Затова е хубаво да има един приз, който Община Бургас иска да създаде. Но може би трябва да се разшири и да бъде по-всеобхватно. Истината е, че без такива хора, много от добрите неща, които са направени, нямаше да се случат. Все пак средствата, които са спечелили, не са техни, според Свещеното писание, а те са само техни стопани. Каквото похарчат за благото на хората, това е тяхното истинско имане, което ще остане и на небесата. Това е за хора, които вярват в Бога“.
Историкът Митко Иванов смята, че такъв приз дори е закъснял, защото малко градове имат знакови личности като Александър Георгиев-Коджакафалията.
„Не мисля, че ще бъдем първият град, който прави подобно нещо. Това не е съпоставяне. Коджакафалията си остава Бащата на Бургас, символ на града и пример. Напротив, за всички нас, малките хора, ще бъде чест, ако някой от нас бъде удостоен с този приз. Мисля, че съвсем нормално е Коджакафалията да бъде на много места. Нека на името на най-знатния бургазлия да бъде и наградата. Ще използвам случая да припомня, че трябва да се възстанови неговият паметник, защото това е неговата воля. Колкото и паметници да му направим, докато не възстановим оригиналния, не сме свършили всичко“, коментира той.
Иванов обаче смята, че е хубаво всичко около приза да се помисли добре, за да се избегне добре известният израз „българска работа“ или този за „Кьор Бургас“. В този ред на мисли той предложи интересна алтернатива.
„Както всяка работа, е много важно не само доброто намерение, но и как ще се изпълни. Нормално е дарителят с най-голямото дарение да бъде отличен с приз, но в такъв случай ще остане незабелязана ролята на страшно много хора, които са вложили анонимно като дарение било то труд или средства. Трябва да се мисли и по този въпрос. Аз познавам не един дарител, които държат на всяка цена да не им се казва името. В такъв случай ние пък пренебрегваме тях, макар да изпълняваме волята им. Може в малко по-далечно бъдеще да се помисли за символ на анонимното дарителство“, обясни историкът и даде пример:
„Аз самият съм бил свидетел как бизнес дама, с огромни финансови възможности, със стари дрехи чисти, мете и търка с парцал в храм, но не мисля, че би искала името ѝ да се оповестява. Тя, освен че е дарила страшно много средства, влага и енергия в буквалния смисъл. Затова пак казвам, че трябва да се помисли и за символ на анонимното дарителство. Иначе подкрепям идеята. Нека да се постави началото“.
Църквата благославя дарителството
и го подкрепя доколкото може, заяви отец Стелиян Кунев. Според него най-важно е дарителството да се изразява във волята на хората, за да станат нуждаещите се по-малко нуждаещи се.
„Ние не можем да помогнем на всички, но можем да облекчим нечие страдание. Според мен има нужда да бъде подкрепяна дарителската дейност. Ето ние имаме голям патрон на Бургас – Коджакафалията. Скоро имаше кръгла маса в негова чест, която беше инициирана от Община Бургас и там се чуха много интересни мнения. Много ми хареса мото, което се роди в края на срещата, а именно че
„Александър Георгиев е дарявал не пари, а бъдеще“
Можем да го използваме този пример. И трябва такива добри примери да ги показваме на нашите деца. И в това отношение трябва всички части на обществото да се обединим – и гражданите, и трудещите се хора, и интелигенцията, научните работници и бизнесмените – тези, които са управниците. Трябва да се подкрепи социалната дейност на бизнеса. Хората да могат да даряват, а не да бъдат изнудвани, че видиш ли, щом е помогнал, значи има още пари“, отбеляза отецът.
Едно е сигурно
Работи наполовина не се правят. Ако подобна докладна, в която липсват подробности как точно ще се награждават хора, и то на празника на Бургас – Никулден, бе дошла от опозицията, то тя щеше да бъде отхвърлена. Всъщност в предходния мандат именно отново предложение на Дракалиев за създаване на приз „Мениджър на годината“ бе разкостено от управляващи и администрация още по време на заседанията на комисиите, защото според тях липсваха критерии, по които ще се определя най-добър мениджър на годината, но въпреки това бе създаден и такъв приз. Дракалиев тогава вече беше напуснал групата на ГЕРБ и бе станал независим общински съветник. Тук критерии има – макар и един, но също и много въпроси.
Ако ще се награждават дарители, трябва да се помисли за отделни категории, за да има по-голяма представителност. Защо дарилият най-много кръв през годината да не бъде отличен? А този, който помага всеки месец на приюта за бездомни кучета? А осигуряващият топъл обяд за възрастни хора или бездомници? И хилядите други, които помагат на знайни и незнайни хора и каузи финансово, с продукти или труда си? С какво даренията на всеки от тях да са по-малко значими от едно голямо финансово дарение? Над това трябва да се помисли, за да не стане така да изглежда, че едни богати хора си купуват индулгенции. На всички тези въпроси ще чакаме Комисията по социални дейности да даде отговори, когато изготви по-подробно механизма на оценяване.
