Да летиш със самолет от Бургас до Ямбол

Спомен. През седемдесетте години на миналия век са се поддържали у нас много вътрешни линии

Дона МИТЕВА

Любопитен спомен от дълбокия социализъм се появи в социалната мрежа. През далечната 1972 година, през зимата е имало редовна авиолиния между Бургас и София. Разписанието на полетите бе публикувано преди дни в социалната мрежа.

По-любопитното обаче е това, че излитайки от Бургас, самолетът междинно е кацал в Ямбол. Става ясно, че летището в Безмер се е използвало за граждански полети, а придвижването от Ямбол до там е ставало със специален автобус, който е тръгвал от центъра на града. Спирката му се е намирала пред култовия за времето си хотел „Тунджа“.

„На 1 ноем. 1972 г. БГА „Балкан“

открива нова въздушна линия. Самолетът излита от аерогара Ямбол в 9.30 ч. и каца в София в 10.30 ч. От новата придобивка могат да се възползват и жителите на съседния град Сливен, които нямат собствено летище, но могат да си закупят билети от бюро „Балкан“ в града“, сочи информация от Държавен архив – Ямбол, която е публикувана и в социалната мрежа.

Под този спомен има и доста любопитни постове на хора, станали част от тези събития и възползвали се от удобството на въздушния транспорт: „На 24 май 1973 г. след манифестацията в София летях до Ямбол! Бяхме 4 човека, 2 за Ямбол, 2 за Бургас. Цената беше 10 лева. През 1974г. на 4 юли, по случай дипломирането ми отново с „Балкан“ до Ямбол, беше удоволствие с изключение на турбуленцията на АН 24!“

„Билетът беше 10 лв. И беше поносима цена. Неудобството идваше от това,че до летището се пътуваше и чакаше повече време, отколкото траеше самото пътуване“, коментира една дама от Ямбол в социалната мрежа.

Бургаското летище

е било началната и крайната точка на този интересен вътрешен полет.

За времето, когато е имало множество такива полети си спомня бургазлийката, чийто съзнателен трудов живот е преминал сред самолетите – на летището – Жени Вартанян: „Имаше наистина такова зимно разписание. А през лятото също вътрешните линии бяха много. Това беше политика на държавата да се поддържат такива линии. При всички случаи те бяха на загуба заради късите разстояния. Но имаше самолетни линии София – Видин, София – Горна Оряховица, София – Силистра, София – Русе… Имаше полети от столицата до Ямбол, Стара Загора, Пловдив. И самолетите се пълнеха“, спомня си миналото Вартанян.

Зимата на тези полети

преобладавали хора, които ходят в командировка, а лятото такива, които идват на почивка на морето, обяснява дамата и подчертава, че не е правено специално социологическо проучване на профила на българина, който лети в онези години. Но от нейните наблюдения тогава, защото тя е започнала своята кариера в бюрото на „Балкан“, става ясно, че всеки, който бърза, използва самолета, като начин на придвижване.

„Нека все пак да бъдем максимално честни – в онези години нямаше и добри пътища в страната, нито пък имаше толкова много автомобили. Затова и се използваха самолетите“, казва Вартанян, допълвайки, че вътрешните линии са се възприемали като сериозна необходимост, а не като атракция дори и в седемдесетте години.

Тя си спомня и още нещо любопитно – често служители на авиокомпания „Балкан“ са ходили на жп гарата, където да агитират пътниците – да ползват техните услуги и да летят, вместо да се пържат във влака часове наред. Те са

рекламирали вътрешните линии

като евтин и удобен транспорт, тъй като цените на авиобилетите не са били много по-скъпи от тези за влака.

Освен това се е поддържала пряка връзка с големите предприятия, които често командироват хора, за да им се предлагат самолетни билети. Така служителите, отиващи в столицата в командировка са ползвали въздушния транспорт и в рамките на денонощие са се прибирали у дома.

Вартанян си мисли, че и в наши дни може да се направи такава линия. Тя не скрива тревогата си за това, че летище Бургас не развива активна дейност през зимата. „Сега като се ровех в социалната мрежа, ми излезе, че

преди десет години бе открит новият терминал

на бургаското летище. Но за тези години като че ли на преден план излиза Варна. Когато работех на летището, бях председател на единия синдикат в летището – Съюз на транспортните работници към КНСБ. Преди да се концесионира аеропортът, стигнахме чак до парламента. Имахме там среща, за да обявим, че сме против концесията, защото точно това го очаквахме. Сега не може летище Бургас да се остави само с три полета на седмица, а във Варна да са много повече. Това много ме боли. Дано не дойде един момент, в който да се каже, че няма нужда да се поддържа персонал през зимата. И сега са малко хората, които са останали с професионален опит на летището. И те ще си отидат. Говоря с много болка за това летище, защото бях едва 20-годишна, когато започнах да работя в градското бюро на „Балкан“, което се намираше под общината. После така се стекоха обстоятелствата – прехвърлих се на летището и изкарах там до пенсионирането си. Боли ме, защото това, което очаквахме, започва да се случва“, обяснява Вартанян.

Всички са наясно,

че това с вътрешните полети е спомен, но това не пречи да се превърне и в мечта, въпреки многото и мощни автомобили в наши дни, въпреки пътищата и магистралите, част от които недостроени.

Факт е, че концесията на двете морски летища бе удължена, факт е и това, че те са само оператори и предлагат услуга – авиокомпаниите са тези, които избират дестинациите, до които да летят.