Бойчо Янев е роден в село Вълчаново, област Бургас. Завършва българска хореография в Институт за музикални и хореографски кадри в София, в класа на народния артист Д. Димитров, М. Кутев и проф. Г. Абрашев. Целият му трудов път преминава във Военен клуб Бургас като експерт по културно-художествена дейност и главен художествен ръководител на ФТА „Лазур“. Ансамбълът е носител на специални награди от над 30 международни фолклорни фестивала.
Той е създател и главен организатор на Национален фолклорен фестивал „Хоро край лазурния бряг.
Тази година Янев отбелязва своята 70-годишнина и стана почетен гражданин на Бургас.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-н Янев, за празника на Бургас – Никулден, получихте званието „Почетен гражданин“ – какво означава това за вас?
– Да си почетен гражданин за мен освен признание и чест, означава и голяма отговорност, отговорност за съхранението на българския дух.
Като човек, работил и продължаващ да работи в сферата на фолклора вече 45 години, считам, че опазването, развитието и популяризирането на българското фолклорно изкуство като неделима част от нашето национално богатство, е от изключително важно значение.
Благодарение на него, ние сме оцелели и сме запазили своята идентичност и история.
Ние, българите, сме силен народ. Където и да сме по света, всеки от нас носи в сърцето си поне една песен! Една песен – да я посее в душите на децата си, като зърно в нивата. От него да израсте едър клас и се народи златно жито, та да грейне на трапезата ни погача, като обич топла и насъщна. Защото знаем и помним, че в нея е закодирана българската вечност.
– Над 1800 бургазлии са минали през ФТА „Лазур“ – какво мислите, че са запазили за себе си от времето, когато са били танцьори? Или по друг начин казано – какво се опитвате да внушите на тези хора докато са част от ансамбъла? Какво мислите, че са запазили за себе си от времето, когато са били танцьори?
– През целия си творчески и житейски път съм се старал да предам това свое вдъхновение и любов към фолклора на младото поколение, на нашето утре. Стремял съм се те да усетят тази неугасваща любов към род и вяра и този всеобщ стремеж към красивото и възвишеното, към необятния свят на фолклорната магия, съпътстваща целия ми творчески път като ръководител на ФТА „Лазур“.
Ако трябва с една дума да определям случилото се през тези години, това, което е днес и онова, което очакваме утре, то тази дума е ЗАЕДНО – дума на споделяне и взаимност. Една дума, а всъщност цяла вселена на синхрон и единомислие, на приятелство, е събрано в нея. Приятелство, устояло на годините. Онова най-топло и скъпо на сърцата единомислие, родено под звуците на смях, белязано от спомени, кодирано от любовта към танца.
Или може също да се използват и СЪПРЕЖИВЯВАНЕ, ЗАВИНАГИ, МНОГО ТРУД.
Всяка една дума, която може да събере 45 години история и да има място за още много по толкова.
Защото фолклорен ансамбъл „Лазур“, това са стотици сърца, туптели и туптящи под ритъма на танца, а за танците граници няма. Танците са едновременно полет, но и пристан.
– Творческата биография на „Лазур“ включва близо 3000 концерта. Как се ражда един концерт? Убедена съм, че далеч не става дума само за последователно изпълнение на хора и песни… Разкажете нещата от кухнята.
– Това е един дълъг творчески етап от работата на всеки художествен ръководител.
Като се започне от подбора на репертоара, музика за нови произведения, търсене на подходящи костюми, изработване на реквизит, репетиции в зала, на сцена, повторения и връщане на движения, комбинации и още какво ли не. Понякога се стига и до сълзи, но така е, изкуството иска търпение и постоянство. Ще цитирам една мисъл на големия Филип Кутев „Фолклорът е толкова просто нещо, но се изисква голяма култура, за да го разбереш“.
Когато правим самостоятелни концерти, привърженик съм на тематичните спектакли, да има разказ и ангажиране на вниманието както на изпълнителите, така и на публиката.
Концертната изява е венецът на всеотдайния и тежък труд, положен от всеки един танцьор, с часове прекарани в танцовата зала.
Публиката се наслаждава на изкуството и се зарежда с много положителна енергия, но не може да си представи вълнението на танцьорите зад завеса, техните притеснения и отговорност.
Когато се играе спектакъл или самостоятелен концерт, се налага да се преобличаме по пет – шест костюма, като например на нашия юбилеен спектакъл „Танцът – любов и вдъхновение“, игран на 17.05.2023 г., в който взеха участие 96 танцьори, разделени в четири възрастови групи. Този концерт ни донесе и най-високите отличия на Съюза на музикалните и танцови дейци в България „За изключителен принос в развитието на българския танцов фолклор – ЗЛАТНА ЛИРА за ансамбъла и КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ за мен. Те ни бяха връчени лично от заместник-председателя на съюза Любчо Василев.
Дано Бог е милостив и ни предостави тази възможност да зарадваме нашите съграждани и почитатели с 50-годишен юбилеен концерт на ансамбъл „Лазур“.
Аз вярвам, че имаме още какво да покажем и предадем на идното поколение от нашия незаменим български фолклор. От нашите единствени в света хора със своите неравноделни тактове, хора, които носят в себе си такава вибрация от емоция и темперамент, че ненапразно ги наричат Осмото чудо на света.
– Баща сте на фестивала „Хоро край лазурния бряг“, който се роди през 2015 година. Какво е нужно, за да се организира такова мащабно събитие. Да кажем, че тази година участваха над 750 танцьори…
– Проектът Национален фолклорен фестивал за клубове по народни танци „Хоро край лазурния бряг“ го създадох преди 9 години. Целите на фестивала са да събере самодейните групи за народни танци от страната, като ги обедини в една обща изява и обогати културния живот на Бургас и региона; да съхрани, развие и разпространи българския фолклор, който няма аналог в света; да популяризира дейността на фолклорните клубове като притегателни центрове за съхраняване, развитие и обогатяване на българското фолклорно наследство и възпитание на младото поколение в дух на родолюбие. И не на последно място да допринесе за популяризиране на Бургас като атрактивна туристическа дестинация.
Над 750 танцьори от двадесет и пет фолклорни клуба се включиха в тазгодишното издание паметно за града събитие и сътвориха най-дългото хоро, правено някога в Бургас.
Що се касае до организацията на едно такова мащабно събитие, ще кажа само едно – любов към фолклора и стройна екипна работа. Това е нужно.
Фестивала нямаше да го има без голямата подкрепа на Община Бургас, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ при Министерството на отбраната и Фолклорен клуб „Лазур“.
Общо 5120 танцьори са преминали през сцените на фестивалния проект.
Идейният план-сценарий на фестивала за 2024 г. е да представим пред гражданите и гостите на Бургас, фолклорните танцови, музикални и културни традиции на различните етнографски региони в България в два различни дни. Ще споделя малко и от планираните събития: през първия ден сме определили за участие на детски групи с представяне на две автентични хора, като обединяващ мост между поколенията.
Втори ден е за втора възрастова група от 18 до 88 годишна възраст - с представяне на две автентични хора и обща танцова композиция.
Ние, организаторите на фестивала, сме готови, за девети пореден път, да срещнем на лазурния бряг, под синьото небе всеотдайните радетели на фолклора.
Искрено се надявам, че ще получим подкрепата от Община Бургас и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, и деветото издание „Хоро край лазурния бряг – 2024“ да стане факт.
