Георги Събев, съветник по земеделие в ЕП: Има проблеми в земеделието, трупани и нерешавани с години

През последните месеци в обществото изплува на повърхността напрежение в сектор „Земеделие“, признава Георги Събев, съветник по земеделие, рибарство и международна търговия в ЕП, бивш зам.-министър на земеделието на България и продължава: „Това е напълно закономерно, защото има проблеми в сектора, трупани и нерешавани с години, включително законодателни такива, за които липсата на действащ парламент доста дълго време само попречи.

Европейското законодателството се развива, но редица въпроси у нас свързани например с обединение на фермери, ползване на земи, пасища, трудово законодателство, търговия и др. не са променяни по същество от дълго време.

Исканията и очакванията от бранша са резонни. Всеки аспект трябва да бъде обективно анализиран, но е факт, че позицията на българските производители може да бъде по-силна и затова трябват законодателни изменения.

Изключително остра е необходимостта от закон за национално представителни браншови секторни организации

Необходими са такива, които ясно и точно да получават както повече правомощия, така и ангажименти към членовете и секторите си. Засилването на такова междинно звено между държавата и индивидуалния фермер ще помогне и на двете – както в диалога, така и в намирането на решения.

Друго искане е това за Закон за кооперирането. Всяка изминала криза се отразява все по-силно, особено на малките и средни производители. Такъв закон следва да засили обединението в сектора, а оттам и най-вече по-силна позиция на родния производител на пазара.

Закон за земеделска камара – в редица страни на ЕС има такива национални камари, които говорят от името на сектора на национално и на международно ниво.

С изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи ще се решат нелогичните и лоши практики като например при разпределение на пасища на местни животновъди, приоритетно предоставяне за дълготрайно ползване на земи от поземления фонд за сектори като овощарство, зеленчукопроизводство и т.н.“, коментира Събев.

Той припомни също, че преди няколко години в сила влезе европейска директива за нелоялни търговски практики към земеделските производители. Тя дава възможност на държавите членки да предприемат и по-амбициозни стъпки за защита на фермерите от натиск на пазара.

„Все пак един добър закон за засилване позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при международната търговия с българска земеделска продукция също има потенциала да повлияе положително върху пазара.

И ковид кризата, и войната в Украйна показаха редица слабости на законодателството в сектор „Земеделие“, включително и у нас. Необходимо е възможно най-скоро законодателните намерения да станат факт, за да бъдат най-накрая българските производители на равни начала със своите конкуренти на пазара“, заключи Събев.

По неофициални данни средната възраст на земеделеца у нас е около 50 – 60 години, а 80% от младите, които влизат в сектора, са потомствени земеделци. Професионалните гимназии, които обучават младежи за селското стопанство, все по-трудно си намират желаещи да запълнят паралелките. Всичко това по недвусмислен начин показва, че онова, с което десетилетия и столетие сме се гордели – родното производство ще става все по-оскъдно.