Атидже Алиева е магистър по индустриални биотехнологии в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Има бакалавърска степен по биотехнологии.
Работила е на различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“. Член на Европейския парламент.
Владее турски, английски, френски и руски.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-жо Алиева, предвид недоволството на фермерите от различните сектори в България, моля кажете като български евродепутат как ще бъде защитено родното производство в контекста на предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, (т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ)?
– Усилията ни на европейско ниво са фокусирани в защита на европейските и българските земеделци и правилното функциониране на така наречените коридори на солидарността. Сътресенията на единния пазар, особено в държавите от Източна Европа, включително и в България, се дължат на оставането на украинско зърно и слънчоглед в държавите-членки. Това доведе до силен спад в цените и невъзможност за реализация на българската продукция. В момента общото количество на вноса на зърнени и маслодайни култури е 11 млн. тона, като през тази година се очаква този внос да достигне 24 млн. тона. Прогнозите показват, че проблемът ще се задълбочава и разширява, ако няма силен европейски отговор за справяне с последствията от войната в Украйна и ефективно функциониране на коридорите на солидарността.
Заради протестите на фермери в редица държави, миналата седмица в Страсбург, по време на пленарната седмица, проведохме извънреден дебат за състоянието на европейското земеделие. Изслушахме комисаря по земеделие Войчеховски, който в своето изказване представи мерките, които Европейската комисия ще предприеме, за да се преодолеят тези аномалии на европейския пазар на зърнени култури. ЕК обмисля въвеждането на механизъм за налагане на транзитни такси при внос на зърнени култури от Украйна и възстановяване на тези такси, в случаите, в които внесените продукти напуснат европейския пазар. Това ще даде възможност Украйна да транзитира своята продукция до пазари извън ЕС.
Комисарят по търговията Домбровскис обяви, че ЕК ще предложи специфични предпазни мерки за всяка една от най-засегнатите държави (Полша, Унгария, Румъния, България, Словакия), но не даде повече подробности. Единственото ясно към момента е, че наложената от Полша забрана за внос на украински селскостопански продукти ще продължи да действа до юни догодина.
– Как ще се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури – ще има ли включени в регламента защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини, които да гарантират хоризонти да реализация на родното производство?
– В Европейския парламент очакваме официалното предложение на Комисията, за да се произнесем по него. Надявам се това предложение да включва няколко важни елемента като:
- разширяване на инструментариума за реакция при кризи, което да даде възможност за подкрепа на европейския земеделци
- въвеждане на механизми, които да гарантират транзитните коридори на украинска продукция през ЕС до пазари от трети страни
- по-голям бюджет на ЕС за реакции при кризи. Към момента кризисният резерв по ОСП от 500 млн. евро, който е нов инструмент и се използва за първи път през 2023 г., вече е изчерпан. Изплатени са и 9 млрд евро държавни помощи в 22 държави за укрепване на ликвидността на стопанствата. Тези числа ясно показват, че тежестта и натискът за преодоляване на последствията от войната в Украйна са върху националните бюджети.
Очакваме предложението на ЕК следващата седмица.
Това са мерките в краткосрочен план. Големият въпрос за бъдещето на европейското селско стопанство в контекста на членството на Украйна в ЕС те първа предстои да бъде обсъждан. Предстои най-голямата реформа на ОСП от създаването ѝ и два фактора ще бъдат водещи – зелените политики на ЕС и бъдещото членство на Украйна в ЕС. Кризите в земеделския бранш показват, че е необходимо ново начало, нова визия в агрополитиките на Съюза, които да се основават на диалог със земеделската общност и на научни данни. За да бъдем част от този дебат, за да участваме във взимането на важните решения в Брюксел, на национално ниво следва да започнем разговора за бъдещето на аграрния сектор, да имаме формирана дългосрочна визия за земеделието, която да стане част от европейската стратегия.
– Ще бъдат ли облекчени зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони?
– В първата година от прилагане на Стратегическите планове и проведената кампания по екосхемите, фермерите са на мнение, че мерките и изискванията са административно сложни, като предвидената финансова помощ няма да покрие загубите им в усилията за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени. В последните месеци европейски лидери изказват мнение за намаляване скоростта на Зеления пакт и дори пауза за Зелената сделка.
По регламентите за Общата селскостопанска политика е предвидена междинна оценка през 2025 г., за да може да се направи цялостна оценка на ефективността на мерките. Тази оценка трябва да даде ясна представа кои мерки са работещи и кои не. В случаите, в които резултатите от прилагането са незадоволителни, следва тези мерки да се преработят.
ОСП и законодателството за прилагането ѝ бяха приети преди избухването на войната в Украйна. Съобразявайки социално-икономическите последствия от нея, изглежда, че Стратегическите планове ще търпят ревизии след тази междинна оценка. Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони съм на мнение, че екологичният преход може да се случи само с реалистични мерки и поносими изисквания към европейските фермери.
– Какви са начините да бъдат изравнени субсидиите и подпомагането на българските производители с тези на европейските? Може ли да се очаква допълнително финансиране от страна на Европа?
– Заедно с членството на България в Шенген, изравняването на субсидии за българските земеделци, засилват усещането сред българското общество за Европа на двойните стандарти. Изравняването на субсидиите за директни плащания трябваше да се случи още преди два програмни периода. Българските земеделци изпълняват същите изисквания като всички останали земеделци от ЕС и продължават да получават едни от най-ниските плащания.
От началото на мандата ми в Европейския парламент, като първия и единствен пълноправен член в Комисията по земеделие от 2007 г. насам, това е един от водещите ми приоритети. Многократно предложих текстове за изравняване на субсидиите, които не събират необходимата подкрепа. Това е тема, по която България трябва да продължи да работи на всички нива в Брюксел – в Европейския парламент, Съвета на министрите и Европейската комисия.
В момента в Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. средства за пълна конвергенция/изравняване на директните плащания не са предвидени. Две са възможностите това да се случи – при междинния преглед на МФР или допълнително финансиране от ЕС за земеделците в страните с по-ниски плащания.
Миналата седмица по време на извънредния дебат, отново настоях пред комисар Войчеховски за изравняване на субсидиите на българските и другите фермери. Припомних, че Европа на равните възможности включва и пълна конвергенция на директните плащания. За съжаление, не получих конкретен отговор от комисаря, но ще продължа да работя по темата докато тази несправедливост за българските фермери не бъде преодоляна.
