Петя Кудева, старши учител по история: В нашето общество липсва единомислие за основни исторически периоди

Факт. Трети март не е просто историческо събитие от миналото. Той е денят, в който трябва да се ангажираме с бъдещето на страната си  –  това вълнува младите хора

Дона МИТЕВА      

Нейната учителска кариера започва в далечната 2000 година като учител по история и цивилизация и от тогава вече 24 година преподава в професионални гимназии. В настоящето Петя Кудева е старши учител по история в ПГСАГ „Кольо Фичето“, Бургас.

За това да преподаваш хуманитарен предмет в професионално училище  тя казва: „Предизвикателство е да си учител по история в професионална гимназия, защото учениците имат интереси в други области, но от учителя зависи да ги направи съпричастни и активни по дисциплината. Преподаването на история в съвременния свят има за цел да подготви учениците да разберат сложните връзки между миналото, настоящето и бъдещото и да развият уменията, необходими за успешно справяне с предизвикателствата на нашето време, а те не са никак малко“.

Преподаването на история е област, в която се наблюдават постоянни иновации. Младите хора се променят, с тях и начините, по които им се поднася материалът.

„Някои от новите подходи в преподаването на история включват: Използване на интерактивни методи на обучение; Навлизане на нови технологии и използване на различни платформи както за преподаване (MozaBook) – така и за проверка и оценка на знания (Plickers).    Провеждане на изследователски проекти извън училище, които да подкрепят учебната програма и да развият аналитичните и научни умения на учениците.

Що се отнася до фактологията – въпреки промяната на учебната програма мисля, че има още какво да се желае, за да се постигнат по-добри резултати като например синхрон между предмети като история и литература. Можеш да разбереш една епоха по-добре, ако след час по история, в който е разгледан векът на Симеон Велики, влезеш в час по литература и учиш литературните постижения на Първото българско царство.

В различните учебници фактите, които се поднасят, са различни, съдържанието на урочните единици е различно, а историята трябва да се преподава и учи по схемата „причини-събитие-резултати“, изразява своето лично мнение Кудева.

Политическата конюнктура, демократичните процеси и всичко случващо се у нас, в Европа и в света също влияят върху учебното съдържание. Пресен пример за това е и дебатът за Националния празник  3 март. Това до голяма степен обърква и разделя обществото, а също така и младите хора.

„В нашето общество за съжаление липсва единомислие за основни важни исторически периоди – от националния празник до тоталитарния режим между 1944 и 1989 г. Това е една от причините преподаването на история в училищата да бъде обект на политическата конюнктура, което според мен не трябва да се случва. Фактите са си факти и те не трябва да бъдат променяни, подменяни или омаловажавани, особено що се отнася до Трети март.

За мен, Трети март представлява повод за размисъл и самооценка. Той ни припомня, че свободата и независимостта са ценности, за които трябва да се борим всеки ден. Това е денят, в който трябва да си припомним уроците от миналото и да се вдъхновим от духа на нашите предци, които са жертвали всичко за свободата на родината си. Не трябва в такива моменти да се делим , а да преклоним глави пред обикновените руски воини, оставили костите си за свободата на българите, тези обикновени войници, които са били далеч от имперски интереси и политика, за които по-важно е било да постъпят като хора и християни, борейки се за свещеното право на един поробен християнски народ да живее свободно“, категорична е историчката.

Нейните наблюдения и контакт с учениците показват, че те се вълнуват и от дебата за Националния празник.

„Младите хора се вълнуват от този празник – неведнъж сме говорили с тях да отидем на Трети март на Шипка, за да изразим своето уважение и почит към героизма на предците ни и идеята за това винаги е идвала от тях (За съжаление все още неосъществена). Трети март не е просто историческо събитие от миналото. Той е денят, в който трябва да се ангажираме с бъдещето на страната си и да работим за постигането на по-добро общество – именно това вълнува младите хора“, заключи Кудева.

По повод на това дали трябва да се смени националният празник – такава идея имаше в политическите кръгове и вместо на трети март да се празнува на двадесети четвърти май, тя също е разговаряла със своите ученици: „Когато за първи път се лансира тази идея в публичното пространство, децата сами потърсиха мнението ми по този въпрос в неформални разговори в междучасията и аз споделих моите мисли. Безспорно 24 май е повод за националната гордост и самосъзнание. Този ден ни напомня за важността на образованието, културата и езика като основни елементи на националната идентичност. Той ни вдъхновява да се гордеем с богатата ни история и култура, оставили отпечатък върху славянската общност. Още през далечната 1851 в Пловдив за първи път е отбелязан този ден , далеч преди 3 март 1878, но превръщането му в национален ще го политизира.

Националният празник е нещо друго. Той е свързан с представата за възкресението на българската държава от пепелищата на Батак и погромите над населението ни в хода на Руско-турската война. Свързан е с идеала на Левски за „Чиста и свята република“, с мечтата на нашите революционери за свободна и силна България. Това е празник, който маркира началото на възстановяване и изграждане на свободното отечество“, говори разпален учителката.

От много години има по няколко учебника по един и същи предмет за един и същи клас. Много са коментарите „за“ и „против“ това и до каква степен това помага на учителите да намерят онова издание, което им допада най-много. Да не говорим и за това, че самите учебници се сменят в годините също често. Коментарите на родители и ученици са, че безумията са огромни и че често написаното в учебниците далеч не отговаря на възрастта на учениците. По този въпрос преподавателката, смятана в гилдията за една от водещите като специалист, коментира: „Отговорът на този въпрос не може да е еднозначен.  Смяната и изборът на учебници могат да имат както положително, така и отрицателно въздействие върху учителя и причините за това са различни. Ако новите учебници предоставят по-актуална информация, по-подходящи учебни материали и по-интересни задачи, това може значително да подпомогне преподавателя. Новите методи, примери и упражнения, представени в учебниците, могат да обогатят учебния процес и да успеят да  дадат на учениците по-достъпно и разбираемо съдържание“. Но от друга страна, тя изразява и своето мнение, че за съжаление в програмата и учебниците има още какво да се желае. Те невинаги са добре написани и разбираеми.

Непременно, когато се смени учебникът, преподавателят трябва да се приспособи към новия материал, да се запознае с новите примери, упражнения и методи, които той предлага, а това изисква допълнително време и усилия от страна на учителя.

Младите хора в момента са запленени от изкуствения интелект, ТикТок, телефони и всякакви модерни изкушения, имат и други приоритети. Затова и преподаването на исторически факти става още по- трудно.

„Безспорно, съвременният свят е немислим без новите технологии и образованието не може без тях, ако искаме то да бъде модерно. Новите технологии имат място в съвременната класна стая, но не бива да се прекалява с тях. Според мен трябва да има баланс между старите методи и новото и модерното. Да,трябва да се помнят важни и фундаментални дати – не може без тях, но трябва и да се мисли и анализира дадено събитие, да се правят логически и междупредметни връзки с география и литература.

Историята е фундаментален учебен предмет, който играе ключова роля в образователната система. Тя предоставя възможност да разберем какво се е случило в миналото, как са се развили обществата и кoи са били важните събития и фигури. Това помага на учениците да придобият представа за настоящето и да извлекат поуки за бъдещето“, казва бургазлийката.

Не е лесно да си учител в днешно време. Трябва винаги да си в час и с новостите в науката и технологиите, да умееш да ги ползваш и да разнообразяваш уроците и материала с тях. Тук имаме много помощници  и различни учебни платформи. Споменах по-горе MozaBook, Дигиталната раница на МОН (но там има още какво да се желае) Платформата „Уча-се“ е добър вариант за обобщение и проверка на знания.

Кудева си спомня и куриозна ситуация , която винаги  я кара да се усмихва и да подчертава колко креативни могат да бъдат учениците: „Случи се по време на тест, свързан с новата ни история. Двама младежи на предпоследния чин се разшумяха по време на теста, при което направих забележка, а единият младеж каза :… „Госпожо, той извади двадесет лева да провери дали снимката, която сте сложили, е на Стамболов“.

Тя помни и своя ученик Явор Христов: „През 2019 година участвахме в ІV национален конкурс на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ „ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ“ с презентация за Антим І. На публичната защита Явор Христов показа своята висока ерудиция и много добри познания по проблематиката, свързана с дейността и мястото на Антим І в нашата история. След защитата той получи оценка 5.25 и с нея можеше да кандидатства във ВТУ.

След няколко месеца Явор ми се обади и ми съобщи, че ще е студент -специалност „История и информационни технологии“. Младежът подчерта, че подготовката и работата ни върху презентацията за Антим І го е мотивирала да стане учител по история“, разказва с гордост учителката.

А миналата година нейни ученици имаха възможността да участват в ІХ сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките. Учениците от ПГСАГ бяха вдъхновени от Европейската година на младежта (2022) и показаха, че младите хора, макар и учещи в професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия се интересуват от миналото на град Бургас и в частност на Острова и Ченгене скеле. Те посветиха своя проект и на гимназията , която през 2020 г. отбеляза своя 60-годишен юбилей , но поради пандемията не се реализираха инициативи. „Ето защо екипът, разработил проекта, се възползва от дадената им възможност и показа , че в Европейската година на младежта младите хора могат да постигнат много и да израснат като достойни българи и европейци. Пак през 2022 година спечелихме първо и трето място на НК „Родолюбие“.

Тези млади хора в момента са студенти и се развиват в други области – архитектура, информационни технологии и др.“, разказва Кудева, доказвайки на практика, че историята е предмет, който дава основа и изгражда логическо мислене у младите хора.