Димитър Попов е завършил Пловдивската английска гимназия и след това СУ Климент Охридски – специалност „География на туризма“, „Външнотърговски отношения“ в института „Нилс Брок“, Копенхаген.
Той има дългогодишен опит като екскурзовод, планински водач и ски учител. Основател и управител на датския туроператор „Пенгуин травел“. Компанията е създадена през 1989 г. в Копенхаген и се утвърждава като лидер в предлагането на приключенски и активен туризъм както на скандинавския, така и на българския пазар.
Понастоящем чрез своите офиси в Дания, Швеция, Норвегия, България и Русия предлага културно-опознавателни, пешеходни, вело-, конни, риболовни и фототурове в над 50 дестинации, разпростиращи се както в Европа, така и в някои от най-отдалечените точки на света.
Той е бивш председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
Член на датския клуб на пътешествениците De Berejstes Klub с посетени към момента 126 страни
Интервю наДона МИТЕВА
– Г-н Попов, вие сте управител на туроператора „Пенгуин Травъл“, който води най-много датски туристи у нас – до каква степен Българското Черноморие е познато и предпочитано от датчаните? Променя ли се през последните години профилът на туристите, които ни посещават, и в каква посока?
– За съжаление Българското Черноморие е „до болка“ познато на датския пазар.
Преди кризата 2007 – 2008 година броят на датските туристи в България достигна рекорден ръст от 120 хиляди, като в основната си част това бяха чартърни туристи за морето.
Последните години броят им спадна до около 30 хиляди. От предпочитана дестинация за семеен туризъм Българското Черноморие и основно Слънчев бряг стана дестинация за парти туризъм.
Преди десетина години по един от датските ТВ канали се въртеше риалити шоу от Слънчев бряг за датските парти туристи там. Подобен филм имаше и на ВВС, доколкото си спомням. Представяте си какъв имидж си извоюва Българското Черноморие след подобна „реклама“ не само в Дания, но и в другите традиционни генериращи пазари като Германия, Великобритания.
За съжаление и при зимния туризъм, и при градския туризъм България се утвърждава като „парти дестинация“. Повече купон, по-малко ски, по-малко или никакъв плаж.
– Наскоро приключи Берлинската борса – ITB. Използват ли се тези борси рационално за договаряне?
– Туристическите борси губят все повече ролята си като средство за маркетинг и реклама поради цифровизацията на тези процеси в туризма.
Друга тенденция, която се забелязва, е смяна на формата към В2В, или форум само за професионалисти без достъп за широката публика. Това стана с ITB тази година.
Какви размери има щандът и как изглежда не е от голямо значение. Затова успехът на такава борса не зависи от количеството изпито вино на щанда или събраните визитни картички, а от резултатите от проведените преговори. А тези резултати конкретно при ITB могат да се видят чак през 2025, защото за 2024 програмите на туроператорите (ТО) отдавна са направени и продажбите вече са в разгара си.
Затова на подобна борса в В2В формат буди недоумение участие на общини, защото „купувачите“, които я посещават, основно са чужди изпращащи туроператори, които се интересуват от конкретни туристически продукти, а не от обща информация.
– Какви са новите тенденции и изисквания от страна на туристите? В по-широк аспект, а не само за сезон 2024 година, какво е бъдещето на родния туризъм?
– Тенденциите са по-чести пътувания за по-кратко време. Делът на неорганизираните пътувания ще расте заради достъпа до интернет и инвазията на нискотарифните превозвачи и хотелски платформи.
При организираните пътувания ще расте делът на индивидуалните пътувания или такива в малки групи, както и делът на пътувания по интереси – вино, култура, археология, наблюдение на птици или активен отдих – вело-, конен туризъм и най-вече пешеходен туризъм. Както виждаме, за родното Министерство на туризма (МТ) освен морски и ски туризъм, по отношение на рекламата друг туризъм не съществува. А при всички тези форми на туризъм сезонът не е само три, а поне 5 – 6 месеца. С други думи, хвърляме основните средства да рекламираме туризъм, който има най-малък потенциал на растеж.
– България, респективно Българското Черноморие, рекламират ли се ефективно? Кой какво не прави както трябва?
– Ако Българското Черноморие има нужда от реклама, то трябва тя да е предимно насочена към нови пазари, а там първо трябва да се реши визовият проблем.
За традиционните пазари рекламата трябва да се измести от морския туризъм към всички други форми на туризъм.
– В момента се вихрят спорове около бургаското летище и неговото използване. Обвиненията са, че концесионерът не го развива за целогодишно ползване. Според Вас, има ли реални предпоставки натовареността му да бъде не 3 – 4 месеца, а 12?
– Като за начало според мен двете морски летища не трябваше да се дават на един и същи концесионер.
Трудно ще бъде бургаското летище да бъде натоварено целогодишно, но трябва да се работи за удължаване на сезона поне за 5 – 6 месеца. Но това изисква много работа по създаване на нови туристически продукти и тя е трябвало да бъде свършена много отдавна. Странно защо друг туристически продукт освен море в Югоизточна България не познаваме. Нима в Странджа и Източна Стара планина няма условия за туризъм? А колко културно исторически паметници има в района? А минерални извори и винарски изби?
– Различава ли се туристическият продукт по Северното и по Южното Черноморие – има ли възможности за колаборация?
– По отношение на морска почивка няма голяма разлика, но мисля, че Южно Черноморие и югоизточната част на страната, която би се обслужвала от бургаското летище, има по-голям туристически потенциал, включително и заради близостта до Турция.
