--900.jpg)
Проф. д-р Валентин Василев завършва в Медицинския факултет в Пловдив. Специализира обща, след което и съдова хирургия. Основател на Отделението по съдова хирургия в МБАЛ Бургас, което се създава с пристигането му в града през 2010 г.
Впоследствие болницата става Университетска, а отделението прераства в Клиника по съдова хирургия с най-високото трето ниво на компетентност.
В Клиниката се прилагат всички съвременни безкръвни и иновативни интервенции, които спестяват на пациента мъки, болка и дълъг следоперативен период.
Проф. д-р Валентин Василев е отличен за научен принос в церемонията „Лекар на Бургас“ 2021.
Той е доскорошен декан на Факултета по обществено здраве и здравни грижи в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас.
Има трайни научни интереси към съдовите промени при болните от захарен диабет и ги проследява от години.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Проф. Василев, какво представлява атеросклерозата? Наблюдава ли се тенденция за „подмладяването“ ѝ и каква е причината за това?
– Атеросклерозата е съдово заболяване с мастни отлагания по вътрешните стени на кръвоносните съдове. Тя като процес е силно зависима от факторите на околната среда и начина на живот. Човек е застрашен от атеросклероза през целия си живот. При едни се развива по-бързо и бурно, при други – по-бавно. Има тенденция на „подмладяване“, което е в резултат на некачествена храна, стрес, нерационален, небалансиран начин на живот. С напредването на годините на човека напредва и атеросклерозата. По-често тя дава симптоматика след 55 – 60-годишна възраст. Напредналата атеросклероза е терен за развитие на сърдечносъдови заболявания. Последствията от нея в най-лошия сценарий са инсулт, инфаркт на миокарда, загуба на крайник.
– Кои са рисковите фактори за „разгръщане“ на атеросклеротичния процес? Кои от тях могат и кои – няма как да бъдат контролирани?
– Членовете на съвременното индустриално общество са изложени на рискови фактори, които в своята съвкупност увеличават риска от развитие на атеросклероза – стрес, неправилно хранене, много обработени храни, обездвижване, тютюнопушене. На базата на популационно проучване са публикувани данни, които сочат за по-голяма честота на атеросклероза сред чернокожи, азиатци и латиноамериканци спрямо бялата раса. Има проучвания, според които рискът от развитие на атеросклероза при жените е с 20% по-нисък спрямо този при мъжете. Но след настъпването на менопаузата рискът от атеросклероза и сърдечносъдови инциденти при жените почти се изравнява с този при мъжете. Атеросклерозата има генетична предразположеност. Тя е обвързана с метаболизма на „лошия“ холестерол. При тези хора се развиват оплаквания и заболявания със сърдечносъдов произход дори преди 45 г. Стресът стои в основата на много заболявания. Той отключва диабет, повишава кръвното налягане, подтиква хората да пушат, да преяждат, за да се „успокоят“. Тоест стресът е непряко свързан с образуването на атеросклеротични плаки. Рисковете от развитие на атеросклероза при пушачите са по-големи, но това не значи, че ако човек изобщо не пуши, няма да развие атеросклероза. При атеросклерозата едва един от рисковите фактори е начинът на хранене, но това не гарантира, че хората с диета, бедна на месо и млечни продукти, не страдат от атеросклероза.
– Ако атеросклерозата се развива „подмолно“, то кога се изявяват симптомите? Кои са най-типичните сред тях?
– Симптомите могат да бъдат: замайване и шум в ушите, нарушено равновесие при покой или ходене, изтръпване на крайниците, мускулна слабост, болка в седалищна, бедрена и/или подбедрена мускулатура при вървене, студени крайници и мускулни крампи. Ако атеросклерозата е в мозъка, симптомите ще идват от мозъка – главоболие, виене на свят, притъмняване пред очите, замайване. Ако е от сърцето, ще има исхемична болест на сърцето, стягане зад гръдната кост и други оплаквания от страна на този орган. Ако е в крайниците, ще има болки при ходене. Диагностиката включва лабораторни и образни изследвания. Извършва се ехография на достъпните за изследване артерии. По преценка от съдов хирург се назначат допълнително контрастни образни изследвания. Лекар трябва да се потърси веднага, щом се появят първите симптоми. Обикновено пациентите се насочват към личния лекар, но практиката ми показва, че те късно стигат до съдов хирург. Добре е пациентът първо да бъде насочен към съдов хирург, който да прецени дали случаят е за него, или да го изпрати на невролог, кардиолог или друг специалист.
– Как прогресирането на атеросклерозата руши здравето и какви животозастрашаващи усложнения „води“ след себе си?
– Инсулт, инфаркт, хронична артериална недостатъчност, може да се стигне и до загуба на крайници.
– Какво е лечението при атеросклероза? Какви възможности дава медикаментозната терапия? Често ли се прибягва до хирургично лечение и кои съвременни миниинвазивни методи се прилагат?
– Лечението е медикаментозно и оперативно. В зависимост от тежестта и параклиничните изследвания се прави диагностика – доплерова или ангио-, и се вземат мерки. Използват се лекарства в зависимост от органите, които лекуваме. Ако това не помогне, използваме модерни ендоваскуларни, безкръвни процедури, с които разширяваме засегнатите съдове и осигуряваме добро кръвообращение на органите – балонни дилатации, стентирания и други. Важно е да отбележа, че в нашата Клиника в УМБАЛ – Бургас всички тези съвременни процедури са безплатни за пациента, извършват се по Здравна каса и не се налагат доплащания.
– Какви са препоръките Ви за превенцията на атеросклерозата – доколко ключови са диетата, режимът на живот, ограничаването на вредните навици и т.н.?
– Атеросклерозата е състояние, съпътстващо съвременния човек, но можем да забавим този процес чрез прием на качествена храна, спорт и отказ от тютюнопушене. Да се елиминира или понижи приемът на храни, съдържащи хидрогенирани мастни киселини, храни с богато съдържание на консерванти. Всички знаем кои са те – колбаси, пържени храни от заведения за бързо хранене, промишлено произведени тестени изделия, вафли и т.н. Хубаво е човек да си създаде навик да чете етикетите и да сведе до минимум употребата на този тип храни. Да контролира дневния си калориен прием. Да се движи ежедневно, като минимум 30 минути дневно да има по-голяма физическа активност.
