Преди сезона. Ранните записвания бележат среден ръст от 25%
Дона МИТЕВА
С наближаването на летния сезон все повече въпроси са отправяни към туристическия бранш – какви са очакванията, какви са нивата на ранните записвания по пазари и спрямо минали години, ще поскъпнат ли почивките по нашето Черноморие, какви са проблемите, какви мерки и от кого се предприемат за решаването им.
В началото на април от Бургаската регионална туристическа камара подчертават, че ранните записвания бележат ръст (средно 25%) спрямо миналата година.
По данни на нейни членове разбитите данни по пазари са: наблюдава се около 30% ръст на полския пазар, 20% – Нидерландия и Дания, Английският пазар е на същите нива. Коментира се завишен интерес от немския пазар, но заявените полети не са повече от миналата година, което от своя страна е показател, че се очаква приблизително същият или по-голям брой туристи да посетят нашето Черноморие.
Промяната към по-високи нива ще дойде от допълнителните полети на „Сънекспрес“ от Германия. Можем да обобщим, че към момента записванията са динамични.
От БРТК отбелязват, че поскъпването на нощувките не е целенасочено само за нашата страна. По данни от туроператори – изходящ туризъм, ценовите диапазони на нощувка в европейския съюз са поскъпнали между 20 до 40% в зависимост от районите на настаняване. За България драстично увеличение не се очаква, диапазонът е значително по-нисък – 10-15% и основно е повлиян от увеличения на минималната работна заплата и като цяло на работните заплати в сектора.
„Интересен момент в сравнение с предходни години е тенденцията за устойчивост в туризма, а именно предлагането на преживявания на туристите, свързани с културното наследство на страната (все повече България се рекламира като наследник на траките), предлагането на стари кулинарни рецепти, осигуряване на достъпност до основни атракции и най-вече до плажната ивица за инвалиди. Разбира се, има още какво да се желае в тази насока, но е редно и да отчетем добрите практики.
От бранша сме оптимисти и очакваме един нормален и успешен сезон, без катаклизми и драстични изменения в числеността на туристите като цяло, въпреки предизвикателствата пред които сме изправени. Считаме, че имаме възможности да посрещаме и обслужваме и един по- дълъг летен сезон от април до октомври, което би се отразило положително на икономиката по Южното Черноморие“, коментира Деляна Цонева председател на УС на БРТК.
Деляна Цонева председател на УС на БРТК
По нейни думи приемането ни в Шенгенското въздушно пространство ще облекчи значително най-вече семействата с деца, младежи, които резервират в последния момент; основно индивидуални туристи. „Все още е рано да се правят прогнози и анализи, необходимо е известно време, за да се анализират ползите от присъединяването ни към Шенген по въздух и вода, но проблемът със сухопътните ни граници със съседните държави остава“, заключава тя.
Статистиките сочат, че 2024 – 25 година ще са годините, в които туризмът ще се възстанови до нивата преди пандемията.
Предизвикателства пред бранша през новия летен сезон
Предизвикателствата пред бранша през този летен сезон не са по-различни от последните години.
Най-тежък е проблемът с кадрите и липсата на обучен персонал. Притеснително е, че това не е проблем само за този сектор, а за страната като цяло. Факторите, които влияят са много – от демографската криза до политическата и икономическата ситуация в страната.
„Все повече хотелиери и ресторантьори прибягват до наемане на персонал от трети страни, което, разбира се, понижава качеството на предлагания продукт. Липсата на персонал в туризма конкретно е повлияна и от сезонността. Приемствеността между университет и бизнес е загубена в годините и за съжаление това доведе до отлив в направление туризъм и следователно липса на обучени кадри. Обучението по остарели учебни планове и материали води до разминаване между теория и практика. В действителност кадрите от университета не са подготвени за реалните изисквания на бранша. Притеснително е и качеството на обучение, постоянното общуване на латиница в социалните мрежи са едни от предпоставките за неграмотност при писането на кореспонденция. И не на последно място скъсяваното на летния сезон от 5 на 3 месеца заетост не може да бъде атрактивно работно място за търсещите работа. Поради това все повече браншът се обръща към учебните заведения с насоченост туризъм и съвместно се разработват програми с цел да се върне имиджа на професиите в тази сфера“, категорични са от БРТК.
Като предизвикателство към бранша трябва и да се отбележи липсата на контрол, което води до разширяване на сивия сектор. Става дума например за нелицензирани екскурзоводи, които упражняват търговска дейност без необходимите регистрации и издаване на документи. Упражняването на туроператорска дейност от нерегламентирани и невписани в регистъра на туроператорите. Най-често това са чуждестранни граждани, пенсионерски дружества, различни организации с нестопанска цел, танцови трупи и др.
„Тук следва да причислим и нерегламентираните трансфери и туристически превози с 8+1 (тема, която БРТК от години се опитва да регулира заедно със НС Случаен превоз). Огромен остава проблемът с липсата на нормативна регулация и контрол при отдаването на жилища в летния сезон особено в т. нар апартхотели. Законът за етажната собственост е неприложим в този му вариант за тях и това води до последващи проблеми. Много често не само инвеститорите, а и туристите стават потърпевши на тези законови неуредености, какъвто е случаят със „Сънсет резорт“ – Поморие и не само“, коментира Цонева.
На местно ниво в курортите ни не е решен проблемът с вътрешната инфраструктура, липсата на места за паркиране, проблемът с управлението на най-големия курортен комплекс по нашето Черноморие – Слънчев бряг и неговата поддръжка. Колкото и странно да звучи, на качеството на туристическата услуга влияe и липсата на санитарни възли по плажовете, в музеи, галерии и др.
„Все още има какво да се желае, за да стане българският туризъм устойчив или както още го наричаме – отговорен. Посоката е правилна, желанията са големи от страна на бранша, необходимо е контрол и регулация на някой наболели проблеми. Затова ще спомогне и обединение на усилията на местната власт и местния туристически сектор в решаване на проблемите на местно ниво, доколкото това е възможно. Тук можем да визираме на първо място свързаност на дестинация Южно Черноморие с решаване на проблема с летище Бургас, все по голяма насоченост към екотуризъм, чистота на курортите, модернизиране на съществуващи туристически обекти, създаването на нови атракциони и програми с културна насоченост за туристите, време е да се обърне специално внимание и на морския туризъм“, отчитат от БРТК.
Мерки за нормално протичане на сезон 2024
Може да се продължи със списъка с предизвикателства, но по-важно е да се отбележи какви мерки е необходимо спешно да се предприемат, за да се осигури нормална среда за протичане на сезон лято 2024, смятат от бранша.
На първо място те настояват за контрол върху сивия сектор. „Необходимо е да се създадат звена, които да работят по сигнал от бранша чрез неправителствените организации. Издаването на сертификати за качество на продукта от хотела до транспортната фирма. Поставянето на отличителни табели с QR кодове, съдържащи връзка към Министерство на туризма, Министерство на транспорта, указващи при проверка легитимността, лиценз, категоризация, разрешително, даващи законово право да се упражнява дейност на територията на Република България.
Трябва да се стремим към увеличаване заетостта на базите в крилата на сезона. Поради изместване на сезоните трябва да се промени и тяхното процентно съотношение. Няколко поредни години наблюдаваме, че май и юни са по-студени и неблагоприятни за ваканционен туризъм от септември и октомври. В този случай увеличаване на заетостта на лятото в крилата на сезона от 10-20% през май, юни на 20-30%, а м. октомври до 50%“, подчертава Цонева.
Българите по време и след пандемията традиционно се завърнаха по нашето Черноморие. Добрата свързаност на Южно Черноморие с вътрешността обаче създаде т. нар. уикенд-почивки. Задачата е да се увеличи техният престой от 2 на 7 нощувки. Това би могло да стане с предлагането на развлекателни програми, интересни атракциони, вежливо обслужване, всичко, което може да доведе до спокоен отдих. Разбира се, тук важна роля играе и местната власт, общинската полиция, които би следвало да следят за сигурността на туристите. Тези мерки ще доведат и до повишаване на валутните приходи за престой на едно лице.
„Необходимо е да се работи в посока разкриване на нови пазари (Казахстан, Узбекистан, Грузия, Литва, Латвия), а не само на досега съществуващи. Трябва да се намери работещ вариант с визовия режим на Турция, за което се изисква държавна намеса. Стимулирането на туристопоток от съседните ни държави е изключително важен за развитието на сектора.
В заключение бихме искали да кажем, че туристическият браниш, местната власт и учебните заведения, се стремим да създаваме все по-добра среда за развитие на туризма в региона. Разбира се, очакваме подкрепа и от държавните институции“, завършва анализа Деляна Цонева.
