По времето на император Диоклетиан в Рим живеел един благочестив християнин на име Хрисогон. Той бил добре образован и способен учител на християнските истини и добродетели. Християните точно изпълнявали съветите му и безстрашно защитавали вярата си. Мнозина езичници, като слушали проповедите на Хрисогон, приемали живата християнска вяра. Хрисогон бил учител и на света Анастасия, която се грижела за християните, затворени в тъмници и измъчвани, за да се отрекат от вярата си.
При свое посещение в град Аквилея (днес в Североизточна Италия) Диоклетиан наредил да му докарат от Рим по-видните християни от затворите, за да ги съди сам той. Бил доведен и Хрисогон. Императорът дълго го убеждавал да се отрече от Христос, но като не постигнал целта си, осъдил християнския учител на смърт. Обезглавили го и хвърлили тялото му в морето.
При това гонение по указание на мъченика Хрисогон един стар свещеник на име Зоил се погрижил да насърчи три девойки християнки - Агапия, Хиония и Ирина, да се подготвят за мъченически подвиг. Съветвал ги да покажат твърдост и да устоят на изтезанията, които щели да понесат заради вярата си.
Няколко дена след това трите сестри били заловени от езичниците и отведени при императора. Той ги убеждавал една по една, но девойките били твърди във вярата и не се огънали пред заплахите с мъчения. Заедно с други затворници били отведени в Македония и там, в Солун, продължили да ги принуждават да преминат в езическата религия. Трите сестри християнки оставали непреклонни. Като се убедил, че не може да разколебае вярата им, императорът осъдил Агапия и Хиония на смърт чрез изгаряне. А малко по-късно един войник със стрела пронизал най-малката Ирина. Така и трите станали жертва на едно от последните гонения срещу християните.
