Единият бил родом от Цариград и живял през IV век, а другият се подвизавал като отшелник на Синайската планина в първата половина на VI век
На 20 април църквата почита паметта на преподобния Теодор Трихина и на свети Анастасий, Антиохийски архиепископ.
Свети Теодор бил родом от Цариград и живял през IV век.
Християнството било вече свободно и започнало да се разпространява сред всички слоеве на обществото. Но заедно с това се увеличила и грижата на Църквата за онеправданите - бедни, болни, сираци.
Родителите на Теодор били заможни и му дали добро християнско образование. Той от малък имал влечение към усамотен живот и щом навършил пълнолетие, се замонашил в манастир, наречен после по прозвището на Теодор "Трихина", т.е. човек, който носи дреха от козина.
Преподобният посветил целия си живот на служение на бедните и болните. Личният му живот бил строг и с много ограничения, за да може да даде възможно повече блага на страдащите. Със средства, които можел да събере за обителта си, преподобният Теодор подпомагал най-нуждаещите се хора - сираци, вдовици и болни.
Упокоил се в мир и оставил име на грижовен духовен баща, който полагал грижи не само за душата, но и за тялото на нуждаещите се. Бог и след смъртта му помагал със Своята благодат на духовните чеда на свети Теодор, както се свидетелства.
Свети Анастасий живял през VI век.
За живота му са запазени твърде оскъдни сведения. Подвизавал се като отшелник на Синайската планина в първата половина на века. От Синай бил изпратен от Александрийската църква в град Антиохия (Велика или Сирийска, днес град Антакя в Турция) като неин представител при Антиохийската църква.
Бил високо оценен за добродетелите си и когато починал Антиохийският епископ Домн, народът и духовенството издигнали Анастасий на негово място в 559 г. Но в 570 г. император Юстин го отстранил от поста, защото епископът го изобличил в подкрепа на еретиците.
Бил заточен в Йерусалим, където се отдал на книжовна дейност. Бил възстановен от следващия император в 593 г. и в 599 г. се упокои.
Източник: БТА/Проф. Иван Желев
