Почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на починалия Лазар
В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на починалия Лазар. Това станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим.
Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дни преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд река Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дни, докато Лазар умрял.
И едва тогава казал на учениците Си: "Нека отидем сега да го събудим!".
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото.
Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб.
Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: "Лазаре, излез вън!".
Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи - Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора - излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи.
Така всички се убедили, че това било ново и невиждано чудо, което показало властта на Твореца над природните закони. А то е и своеобразна подготовка на Христовите ученици за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още 30 години и завършил земния си път в град Китион (днес Ларнака) на остров Кипър в 63 г.
Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
В народната памет той се приема за прелом между зимата и лятото и се свързва с „възкръсването” на природата, след последните зимни студове.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване.
Млади жени, наречени „лазарки”, сутринта берат цветя и върбови клонки за венците, които ще оплетат за празника Цветница в неделя. После пременени обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и плодородие. А стопаните ги даряват с яйца, пари и питки с мед и плодове.
Това е първият голям празник след Заговезни. Според поверието от Заговезни до Лазаровден не се пее и играе.
Според обичая на Лазаровден младежите искат ръката на любимата от семейството ѝ. Има поверие, че мома, която не е била лазарка, не може да се омъжи.
Днес имен ден празнуват наречените Лазар, Лазарка, Лазо, Лазарин, Лачо. Тези имена са символ на здраве. Лазар произхожда от иврит – „אלעזר” и означава „Бог e помогнал”.
БТА/Проф. Иван Желев
