29-годишната Десислава Димитрова е капитан-лейтенант от Военноморските сили. Вахтен офицер по управление на кораб II ранг.
Щастливо омъжена, майка на едно дете.
Тя безапелационно спечели сърцата на журито в конкурса „Мисис Бургас 2024“ и грабна короната.
От малка се възхищава на своя баща, който е бил военен. Но сама избира да се впусне в предизвикателството на мъжката професия.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Десислава Димитрова, каква е вашата професия и чин?
– По професия съм военнослужещ, а чинът ми е капитан-лейтенант.
– В миналото не се е допускало жена на борда на кораб. Сега Вие не само сте на борда му, но сте военна. В какво се състои работата Ви на „Горди“.
– В миналото и на Нептун са принасяли човешки жертви, но сега живеем в други времена. Все още обаче има хора, които дискриминират жените, работещи типично мъжки професии. Наистина се изисква силна психика, за да преминаваш през ветровете и вълненията, които ти поднася корабната служба – и в пряк, и в преносен смисъл.
Всъщност, работата ми не се състои само на фрегата „Горди“. Името на длъжността ми го подсказва: „Вахтен офицер на кораб II ранг“. Кораб II ранг са трите фрегати „Дръзки“, „Верни“ и „Горди“, които имаме на въоръжение във Флотилия бойни и спомагателни кораби и длъжността ми говори, че мога да плавам на всеки един от тези кораби и не се ограничавам с работа само на фрегата „Горди“.
Работата ми се състои в подготовка на навигационните прибори и пособия за плаване, изготвяне на разчети и планове за плаване, обучение и провеждане на тренировки и изпити на подчинения ми личен състав и не на последно място – отговорност за навигационната безопасност по време на плаване и извършване на по-сложни маневри при прехвърляне на товари на море и буксировка.
– Кажете няколко думи и за самата фрегата „Горди“
– Фрегата „Горди“ е клас „Вилинген“ и е на въоръжение от 2009 година във Военноморските сили на Република България. Фрегатите от този клас, в това число и „Дръзки“, и „Верни“, са дълги 106 м, а екипажът наброява почти 160 души. Това са многоцелеви кораби, които водят противоподводна, надводна и въздушна борба.
– Вие спечелихте конкурса „Мисис Бургас 2024“ – как се мотивирахте да участвате в конкурс за красота?
– Ако трябва да съм честна, конкурсите за красота винаги са ми се стрували пошли. Никога не съм си представяла, че ще участвам. Точно този обаче ми привлече вниманието. Освен че е благотворителен и с годините е реализирал десетки каузи, разбрах, че цялостната визия на жената е главният фактор за спечелване на короната. В крайна сметка се убедих, че е така, защото не приемам себе си нито за най-красивата омъжена жена в Бургас, нито за най-красива от претендентките в конкурса.
– Каква е личната Ви мисия като Мисис?
– Моята лична мисия е да подкрепя семействата с репродуктивни проблеми, които по статистика са над 20% от населението ни. Самата аз съм преминала през този кошмар на крайни диагнози. С моята история мисля, че мога да дам надежда, вяра и подкрепа на всички, които все пак имат дори и минимален шанс да станат родители по естествен начин, а с благотворителна кампания, която инициирам – да подкрепя финансово тези, при които се налага медицинска намеса. В допълнение, смятам, че в мое лице хората виждат промяната във времето – дойде време, в което думата „безплодие“ вече не е синоним на „различен“ и „ненужен“. Аз заставам пред всички с лицето си и най-голямата болка в живота си и не ме е срам от това. Дори се гордея, че имам възможността да помогна за раждане на още животи.
– Жените в армията и по-конкретно във флота – екзотика ли са все още?
– Жените навигационни офицери в армията са екзотика все още, да. Това ми дава чувство на гордост от постигнатото. В общ план има доста жени, които са намерили своето място в други направления във флота.
– Как ви приемат мъжете?
– Мъжете в армията нямат избор как да ме приемат. Задължени са да ме приемат като офицер – независимо дали са подчинени, или мои командири. За да съм стигнала дотук, съм извървяла пътя, който е трябвало и смея да твърдя, че е с достойни постижения.
– Кое Ви накара да станете военна?
– Баща ми беше старши сержант във ВВС и родолюбието битуваше в моето семейство. Това ме накара да обмисля военната професия. Изборът точно на Висшето военноморско училище дойде с любовта ми към математиката, спорта и звездното небе.
– В навечерието на Деня на храбростта, моля, кажете какво е за вас униформата, пагонът, това да си под бойните знамена на Българската армия и да си част от една такава система?
– За мен униформата е чест, пагонът е отговорност, да си под бойните знамена – смелост, а да си част от тази система – гордост.
– Мисис Бургас или военният изразяват по-точно същността Ви у дома и в обществото?
– Нито едно от двете. Умея да разграничавам професионалния от личния живот, а сега и животът с титла не е много по-различен. У дома съм майка и съпруга, а в обществото – една позитивна личност.
– Какво казвате на детето си на Гергьовден?
– Първо, „Честит имен ден, маменце!“. Синът ми се казва Георги. Още е само на една година и е твърде малък за каквото и да е друго, но като порасне със сигурност ще разбере, че е роден за това име.
Бях решила да се казва Георги още преди да зачена. Свети Георги Победоносец е светецът войн и мъченик за християнската вяра. За да се появи моето малко човече на бял свят, също като него, премина доста изпитания за вярата, но тази на родителите си и въпреки всички трудности преди и по време на бременността ми, се пребори с всичко, за да дойде при нас. Фактът, че родителите му и двамата му дядовци са били част от Българската армия, може да му даде още един повод за гордост, че носи името на този светец. „Нека св. Георги бди над теб, мое дете!“
