Първи известия за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо "Три светии" "Св. Св. Кирил и Методий" като училищен празник.
От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.
През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 година се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 година, това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
