Милена Дренчева е родена на 06.08.1972 г. в Бургас. Магистър по специалността „Социално консултиране и психология“. Има квалификации по библиотекарство, читалищен мениджмънт, планиране и управление на читалищната дейност.
Автор е на книгите „Звездец, прероден от легенди“, „Анекдоти и весели случки от миналото на малкотърновци“, „Светилникът на Странджа“.
От 2008 година е секретар на читалището в Малко Търново.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Госпожо Дренчева, нека започнем от там: Тази година НЧ „Георги Попаянов 1914“ навършва 110 години от създаването си – това много или малко години са за една културно-просветна институция?
– През своята вековна история НЧ „Георги Попаянов 1914“ се е утвърдило като устойчива културна институция със специфична мисия за съхранение и разпространение на нематериалното културно наследство на Малко Търново и региона. То винаги е имало своята позиция за работа в полза на общността. Читалищата в малките населени места са построени на площада, там, където се играе хорото, където се събира общността за празници и фестивали. Според мен това не е случайно и ясно показва сплотяващата им роля. През нашето читалище са минали голям брой деятели и самодейци, раздавали енергията и времето си, за да стигнат до нас традициите и фолклора на Странджа такива, каквито ние ги предаваме на нашите деца. Затова аз и колегите ми сме горди, че поддържаме тази столетна институция, която наред с църквата, училището и общината винаги е имала голяма роля в културния живот на градчето ни. Читалището си тежи на мястото, разпознаваемо е сред местната общност, хората ни помагат и с удоволствие се включват в дейностите. Както обичам да казвам: работим с хората и за хората!
И в отговор на Вашия въпрос – 110 години са много за нашата културно-просветна институция, тъй като през цялото това време тя е утвърдила като необходима и е работила в полза на обществото.
– Какви са проявите, които ще бележат годишнината?
– За нас това е специална годишнина. Като читалище институцията е регистрирана на 2 февруари 1914 година, но Настоятелството реши, че всички тези хора, свързали своята съдба с читалищната дейност, не заслужават юбилея да бъде отбелязан само с една инициатива. Изготвихме план с различни дейности, които се реализират през цялата 2024 година. Той включва: на 2 февруари отбелязахме 160 г. от рождението на Стоян Русев – Дядо Благо, На Националния празник се състоя спектакълът „Пътуване в Странджа“. Отбелязахме 103 години от рождението на Борис Априлов, чието име носи библиотеката на читалището. 22 март Фолклорен състав „Филек“ участва в предаването „От българско – по-българско“ по СКАТ ТВ; В Деня на земята ни гостува Националния музей „Земята и хората“ с изложба „Поезията на камъка“ и презентация; 24 май предстои изложба на децата от Школата по изобразително изкуство; на 27 юли е Фестивала на занаятите „По малкотърновски – от извора на Странджа“. В рамките на фестивала ще бъде представена моята книга „Светилникът на Странджа“, посветена на историята на читалището и ще бъдат предвидени други инициативи, посветени на годишнината; 25 октомври ще честваме 111 години от Освобождението на Малко Търново.
През годините сме организирали и провеждали инициативите си съвместно с другите институции от града. Всички заедно осъществяваме проекти, изпълняваме общи задачи за благото на местната общност.
– В дигиталния свят, когато всичко е в интернет – какво е мястото на едно читалище и то в малко градче като Малко Търново? Има ли го още онзи възрожденски дух – да събира самодейци, да организира общността?
– Читалищата в България работят по различен начин, всяко според нуждите и потребностите на гражданите от своето населеното място. Нашето винаги е било жив организъм, събиращ будните и талантливи хора и любителите на изкуството. Всеки е слагал своята съчка, за да тлее пламъчето на странджанските дух и култура вече 110 години. Най-мащабната инициатива на читалището е Фестивал на занаятите „По малкотърновски – от извора на Странджа“, който тази година ще проведем за 13 път. Каним гости и туристи, за да покажем нашите уникални занаяти, фолклор, обичаи, елементи от кухнята и др., всичко това – наследено от предците ни. Стремим се да не допускаме много чуждо участие, а публиката да дойде, за да види нашето нематериално културно наследство, съхранено от миналите поколения. Тази инициатива се утвърди като полезна и желана, много малкотърновци идват в родното градче по това време. В програмата включваме детски театрални постановки, приготвяне на храни, кулинарни базари, изложби на носии, фолклорни концерти… Читалището организира фестивала, но хората от местната общност го реализират, затова той става толкова посещаем, чакан и успешен. Настроението в града е различно, възрожденският дух се завръща – в звучната мелодия на гайдата и тъпана, в скърцането на старите стълби, в спомените - скътани в „кникатите“ престилки.
Функциите на едно читалище са свързани и с дигиталните услуги. В библиотеката имаме 5 компютъра на разположение на потребителите. Освен това дейностите си също организираме чрез достъпа до интернет. Популяризирането на инициативите става чрез фейсбук – страницата на читалището.
– Разкажете за изявите на читалището извън населеното място. Сещам се, че приготвяхте ястия в центъра на столицата.
– През 2011 година читалището кандидатства към Платформа АГОРА по проекта „Активни граждански общности чрез читалищата в България“. Тогава се роди идеята за Фестивала на занаятите и 2012 година стартирахме. Следващата година читалището бе наградено в Конкурс на Платформа АГОРА за най-добра читалищна инициатива - взехме специално отличие в категория „Изкуство и култура за развитие“. Наградата бе за провеждането на първия Фестивал на занаятите. Стоян Стоянов, администратор и инициатор на сайта „Кулинарните фестивали на България“, дари на читалището парична сума. Оттогава той ни е верен приятел, популяризира ни и ни подкрепя. Юни 2023 година той покани самодейците и Фолклорен състав „Филек“ да реализираме Кулинарен празник „Странджански гозби от Малко Търново“ пред НДК в София. На място готвихме, пяхме и играхме. Духът на Странджа оживя, защото дойдоха и участваха много малкотърновци, живеещи в София. Събраната сума от продадените храни използвахме при реализирането на Фестивала на занаятите миналата година.
Често имаме участия, не само местни, но и областни, национални и международни. Малко Търново отстои на 9 км от Турция и организираме съвместни изяви със състави от Лозенград, реализирали сме общи проекти и т.н.
Мащабна инициатива бе участието ни миналия месец в предаването „От българско – по-българско“ по Национална телевизия СКАТ, където представихме обичая „Филеци“ – уникални игри от Странджанския край, изпълнявани по време на великденските пости. Фолклорен състав „Филек“, чиято 40-годишнина чествахме миналата година, се състои от 14 жени. Те с готовност се включват в дейностите ни и са основните участнички при всяка читалищна инициатива.
– Самата Вие 16. година сте секретар на това читалище – какво лично на Вас ви дава тази работа?
– Обичам да работя с хора, да организирам различни инициативи. Всеки мой ден в читалището е различен, имам набелязани някакви планове и сутринта като дойде клиент или се чуем с колежка, започвам да върша нещо друго. Читалищният секретар е организатор, връзки с обществеността, човешки ресурси, пише писма, входира и извежда поща, в малките читалища също е библиотекар и хигиенист. В нашето читалище работим 6 човека и постоянно се заместваме, важно е работата да се свърши. Взаимодействаме си с другите институции, ползват се залите ни…
Работата с хора ме направи силна и организирана. Трябват много умения, за да ръководиш едно работещо читалище – креативност, експедитивност, внимание към клиентите, работа в екип, писане, защитаване, реализиране и отчитане на проекти … Благодарна съм на съдбата, че работя това, което харесвам и умея да върша най-добре. Доволна съм, че съм в помощ на хората.
– Отдадена сте на изследването на Малкотърновския край. Преиздадохте книгата за диалекта, имате и друга – „Светилникът на Странджа“ – разкажете за тях, моля.
– От 1997 до 2007 година работех като секретар в кметство с. Звездец. През това време общувах с различни хора, сприятелих се с много от тях. Интересни ми бяха разказите и легендите за селото от първоизточниците – старите хора, които вече не са сред нас. Водих си записки с информацията, която смятах за интересна. После я събрах заедно с данните от летописната книга на селото, която съхранявахме. И така по естествен начин се получи първата ми книга – „Звездец, прероден от легенди“. След това дойдох в Малко Търново и продължих краеведската си дейност в читалището. Резултат от нея бе втората ми книжка – „Анекдоти и весели случки от миналото на малкотърновци“. Общината я издаде в тираж 1000 бройки, но се изчерпа, затова миналата година аз си я преиздадох отново.
През 2014 година читалището навърши своята 100-годишнина, която отбелязахме с концерт и архивна изложба с големи платна, постоянно експонирани в една от залите. Тогава ми дойде идеята за започна да събирам историята му и в бъдеще да я издадем. 10 години след това, тази идея е реализирана и книгата „Светилникът на Странджа“ видя бял свят. Осъзнавам колко голяма отговорност нося пред миналите и бъдещите поколения. През читалището са минали голям брой самодейци, не е възможно да бъдат споменати имената на всички. Но, доколкото издирих, събрах. Удовлетворена съм от труда си! В книгата съм описала обичаите, които всяка година възпроизвежда читалището и сценариите за тях. Надявам се тя да не остане като една от прочетените книги в библиотеката на читателите, а да бъде използвана често от бъдещите поколения, желаещи да научат и изпълнят тези обичаи.
Вярвам, че моите три книги ще запълнят оскъдното място на краеведската литература за Странджа и Малко Търново.
В последните няколко години редактирах и други две прекрасни книги – „Колибите“ и „Мерията“. Те представляват разказите за трудния живот на едно малко овчарче от колибите около Малко Търново. Книгите бяха написани от покойния вече инж. Кирил Еленчев – виден общественик, бивш кмет на града.
– Каква е ролята на съвременния читалищен деец, когато разговаряхме с Вас, трябваше да раздавате пакети на БЧК…
– Щастие е за мен да контактувам със съвременните читалищни дейци – хора с големи сърца, които не щадят труд, време и сили, за да я има днес институцията читалище. В Бургаска област всички колеги се познаваме, търсим се при трудности и при празници. Читалищата събират хората и им помагат с каквото могат. Вършат специфични задачи, но и дейности, които не са свързани с техните служебни задължения. Тук например даваме помощите на БЧК, тъй като аз съм председател на Общинската структура на БЧК в града. На пръв поглед двете дейности са различни, но никоя от тях не е по-малко важна.
Съвременните читалищни дейци имат много отговорна задача – от техния труд, знания, умения и контакти зависи доколко разпознаваемо ще бъде читалището и доколко доверие ще имат гражданите в него. Щастлива и благодарна съм, че често получаваме дарения от индивидуални дарители – както граждани от Малко Търново, които посещават читалището, така и от други дарители, част от които дори не са идвали тук. Познават мен и решават да ми помогнат за реализиране на инициативи на читалището. Така миналата година бяхме подпомогнати от 16 лица, а събраната сума от над 2000 лв. използвахме за реализирането на Фестивала на занаятите.
Помагат ми членовете на Читалищното настоятелство, с които вземаме общи решения за дейностите. Кметът на община Малко Търново г-н Илиян Янчев е един благороден човек, на чиято помощ можем да разчитаме винаги и за всичко.
