Приемственост. Иванка Калева изпрати последен випуск, Валентин Вачев – първи
Георги РУСИНОВ
Едно от най-предпочитаните училища за хората в „Меден рудник“ е СУ „Петко Росен“. Ситуирано в сърцето на най-големия бургаски комплекс, вече повече от 40 години, то приема своите ученици и им дава много добро образование. Първият випуск влиза да учи тук през вече далечната 1981-ва. Към момента около 650 ученици се обучават там от първи до дванадесети клас. Две са специалностите с професионална подготовка – „Организация и технология на фризьорските услуги“ и „Интериорен дизайн“.
Директорът на училището инж. Даниела Петрова заявява, че е чест да служи рамо до рамо с млади хора и доайени в професията.
„Аз доскоро дори им говорех на Вие, нищо че съм техен директор. Смятам, че това е единственото правилно обръщение към тях. Радвам се на една симбиоза в колектива си, където съвсем плавно и с лекота става предаването на занаята учител“, коментира тя пред репортер на „Черноморски фар“.
От 2 години в СУ „Петко Росен“ връчват награда „Почетен учител на годината“. Най-много гласове сега са събрали доайенът по български език и литература Иванка Калева и младият преподавател по изобразително изкуство Валентин Вачев.
„След един много напрегнат ден в училището беше много мило как всеки от тях стана, гледайки в очите другия пред всички и каза: „Ти заслужаваш повече от мене!“. Взех думата и казах това, което казвам и днес на вас, че колкото и такива тежки дни да имам като този, който изживяхме тогава заедно, ако той свършва както свърши тогава, значи всичко си е заслужавало“, обяснява директорът и добавя:
„В тежки моменти казвам на хората си „Горе главите“. Един от вас не давам за десет отвън. Можещи сме, знаещи сме. Радваме се на уважението на учениците си и уважението на родителите. Да си пожелаем здраве! В семействата ни достатъчно топлина и разбиране, защото често те остават ощетени заради професията ни. Да сме си юмрук, както досега, защото над нас е само небето и слънцето“.
В кабинета й има закачен интересен подарък от колектива, който казва всичко за атмосферата, в която съвременните просветители се трудят – „Тук цари любов, се уважаваме, казваме истината, решаваме проблемите, сбъдваме мечтите, се извиняваме, не се отказваме, ние сме СУ „Петко Росен“.
Именно днес, в Деня на светите братя Кирил и Методий, празник на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, ще ви запознаем с двамата заслужили уважението на колегите си преподаватели с амбицията и опита си, с отношението си към децата и професионализма си.
Опит, предал знания на няколко поколения
Иванка Калева е на 62 години и тази учебна година завърши последният ѝ випуск. След като е изпратила многобройни млади хора по пътя им в живота след училище, тя ще се пенсионира. Целият ѝ трудов стаж е педагогически – 40 години. 14 от тях е работила в айтоското СУ „Никола Й. Вапцаров“, а останалите – в СУ „Петко Росен“.
Тя е категорична, че през годините децата винаги са били адекватни в усвояването на българския език и разбиращи българските автори, по каквото преподава четири десетилетия.
„Винаги като учител по литература съм се старала да предизвикам у тях интерес към родния език – да го владеят. Винаги съм се опитвала да им покажа, че езикът е националната ценност, която запазва народа като такъв през вековете и той е този, който трябва да се запази и за в бъдеще да се предава, за да пребъде като такава ценност“, казва Калева.
Доайенът в колектива на СУ „Петко Росен“ смята, че от всяка една творба трябва да се извлича най-важното като ценност, като послание. Но най-вече добродетелите, на които се учат децата, а сред тях достойнството и уважението.
„За мен е много важно достойнството на ученика да не бъде наранявано, тъй всеки от тях е личност и трябва да уважаваме тази личност така, както ние, учителите, имаме желание те да изпитват респект от нас и уважение. Разбира се, така и ние да уважаваме и тяхното достойнство, но и те помежду си да се разбират. Това е много важно“, споделя учителят по БЕЛ.
През последните години се създадоха полемики за това колко от българските класици са разбираеми за младите. Вазов беше преведен на „шльокавица“, защото младите така щели да го разбират. Заговори се дори за премахване на някои автори от програмата, защото били архаични и неразбираеми. Абсурдно, разбира се, но факт. Шекспировият английски също е остарял, но е задължително изучаването му в Англия и САЩ. Скромно Калева отговаря, че не е нейна работа включването и изключването на класиците в програмата, а на много по-високо ниво.
„Учителят е за това да може да направи достъпен материала за учениците. По принцип учителската професия е предизвикателство, но тя е и привилегия. Всеки един от нас трябва да умее и да може да предава учебния материал по този начин, че да заинтригува учениците, да бъде достъпен за тях и те да имат интерес и желание да го научат. А класиците, за които говорим, и езикът, на който са писали – с малко поостарели думи, вече това не е проблем за мен. Това, мисля, че може просто да се обясни в час. Учениците го разбират. Това го има още от пети клас. Среща се във фолклорните песни, но няма проблем, след като на учениците им е обяснено, думите са разтълкувани и дори им е интересно, дори предизвиква интерес“, категорична е тя.
От друга страна, литераторът смята, че е важно да успее да накара децата да влязат в ролите на героите, в техните ситуации, за да могат да усетят самото време.
„И когато са в ролите им, те с желание ги възприемат и тълкуват, правят важните наблюдения върху творбата, извличат ценностите, посланията ѝ. Това е. Няма нужда да говорим кой какво е искал да каже“, уточнява Калева.
На въпрос кой е любимият ѝ автор и залегнал ли е той в програмата, тя реагира с усмивка и отговаря:
„Този въпрос ми е задаван и от ученици. Не мога да подмина никого от тези наши класици, защото у мен всеки един от тях е оставил по нещо. Взела съм в такъв смисъл, че съм усетила душата на този класик чрез някоя от творбите му. И Вазов, и Ботев, Любен Каравелов дори. Възрожденските писатели са ми любими. Не мога да избера. Действително не мога, защото аз у всеки един от тях намирам нещо, нещо, което достига моята душа, моето сърце и мога да го предам на учениците“.
За 40 години Калева е видяла много от професията, промените ѝ – за хубаво или лошо и смята, че в днешно време учителите вече са оценени.
„Винаги учителят е бил поставян на пиедестал и свалян ниско. Винаги учителят е бил поставен на пиедестал и е бил свален на ниско ниво. Това е от Възраждането още. Ние винаги стоим на високо място затова, защото от нас тръгват всички други професии. Ние възпитаваме и преподаваме. В същото време ние сме и приятели. Влизаме в ролята на изповедници. Учителят гради бъдещето на държавата. Това са децата. И много е важно отношението му към тях. И в същото време обаче и отношението на децата. Когато усетиш обратната връзка с ученици, усетиш тяхната обич, тогава вече наистина ти имаш вдъхновението да работиш за тях“, завършва Калева.
Бодра смяна
Валентин Вачев е младото попълнение в екипа на СУ „Петко Росен“. От 7 години той работи като преподавател по изобразително изкуство и ако колежката му Калева изпрати последния си випуск, то неговият първи завърши тази година.
„Учениците са страхотни! 5 години с тях минаха неусетно. На някои от тях преподавам от пети клас, на други от седми, а на трети от осми клас. Според зависи кога са приети. Усещанията са за адреналин, емоция. Аз им казах, че ние сме едно семейство. Оттук нататък винаги могат да се съветват с мен и да се допитват, ако имат някакви вътрешни тревоги“, развълнувано споделя той.
Нещото, което го е накарало да иска да стане преподавател, са неговите учители, от които се е вдъхновил.
„Те ми дадоха знания и умения, които използвам и в момента в начина си на работа. Изключително доволен съм от екипа в „Петко Росен“, защото тук сме едно голямо семейство. Повече ми помагаха естествено в началото, но вече и колегите се допитват до мен от време на време“, добавя Вачев.
Казва, че насочва учениците към това, в което са добри като тези от специалност „Фризьорство“. Дори сяда на стола на възпитаниците си.
„Това също си е един вид изкуство, за да съумее да направи някой дадено нещо, което се изисква от него, каквото и да е то, особено когато е във външния вид на човек, си е предизвикателство всеки път. Аз лично се доверявам на учениците и те ме подстригват и ме оформят добре. Така че съм доволен, а това е от 10. клас. По-малките. Тоест, доверявам се на всички ученици по един или друг начин, а и за тях си е емоция – учителят сяда, подстригват го. Дали ще е колежка, дали ще е колега, всеки един от нас им вярва. И за тях си е предизвикателство, и за нас да им се доверим“, пояснява преподавателят по изобразително изкуство.
Училището има и нова специалност, по която Вачев е първият, който преподава – „Интериорен дизайн“.
„Това включва всичко за обзавеждането – от мазилката до изграждането на проект и до най-малките чашки и вилички къде да се намират“, уточнява Вачев.
С децата работи по няколко проекта през последните години. Миналата година са гравирали върху стъкло, където са изобразили възрожденци, писатели, дейци на културата в България.
„Тази година се обръщаме повече към живописта и графиката, в различни насоки в изобразителното изкуство. Изложбата, която направихме като проект, може да се види във фоайето. Върху платна има картини, върху по-специфична хартия, живопис, графика. Страхотни творби за ниво шести клас. Смятам, че много добре се справиха“, убеден е учителят.
За Валентин Вачев целият му съзнателен живот минава с четката. Още от основното си образование от трети клас, през средното в Националната художествена гимназия в Сливен и висшето в университета, той рисува и се учи. Страстта му към изкуството се изявява и извън учебната стая.
„Имам участия в различни пленери за художници и форуми в България. Радвам се, за което, но пък всеки трябва да представи себе си, вътрешността си, емоцията. Една от картините, която предоставих на училището, по случай, че ме пуснаха на един от пленерите е съвременна творба – Богородица, за да ни закриля. В нея е закодирана шевицата, която е за родословието и народа ни. Има много символика в картините. Гледам да предам тази емоция и динамичност на учениците си. Когато са себе си, могат всичко. Те попиват като гъби, което е огромно удоволствие за мен. За всеки празник правим конкурс за комикс, рисунка. В момента за Деня на Земята върви такъв“, пояснява той.
А какво го мотивира да продължава да преподава? Накратко – любовта.
„Множество учители. Хора, на които се възхищавам и обичам. Любовта към изкуството, любовта към децата. Към поколението, което идва и трябва да бъде грамотно не само към изкуството, а към всичко, което ни принадлежи. Любовта“, завършва художникът.
Децата, завършили СУ „Петко Росен“, записват своите тук
Както акцентирахме в началото на този текст, СУ „Петко Росен“ е едно от най-предпочитаните училища за хората от „Меден рудник“. Директорът инж. Даниела Петрова потвърждава това и го нарича потомствено.
„Някой път се шегуваме с по-опитните колеги, които служат в институцията, че вече внучетата на учениците си учим. Това е едно, бих казала, училище на фамилиите. Явно оправдаваме доверието на гражданите , които са учили тук и по-късно те го избират отново и отново за децата си. Най-важното е признанието за това, че сме отговорили на очакванията на семействата при образователната инвестиция в тяхното поколение“, категорична е инж. Петрова и добави, че се радва на интереса при приема в първи и седми клас, тъй като местата са били запълнени за минути.
За успеха на бургаското образование тя смята, че голяма заслуга има общият път и поглед на три лъча, насочени в една посока. Това са училищата, Регионалното управление на образованието и общинската администрация в лицето на кмета Димитър Николов и заместникът по ресор Михаил Ненов.
„Такива инвестиции в образованието малко общини правят и надявам се ние, директорите и учителите, които на терен провеждаме държавната и общинската образователна политика, да успяваме да оправдаем техните очаквания и достатъчно да отговаряме на съвременните очаквания на гражданите, защото в нашите ръце от 7-годишна възраст, да не кажа и в предучилищната преди това, буквално, колкото и тривиално да звучи, държим в ръцете си бъдещето. Тоест нашата следа е невидима, но е дълбока“, посочи тя.
Не на последно място атестат за прекрасната работа на училището е поканата, която инж. Петрова е получила от президента на Република България Румен Радев и първата дама Десислава Радева за традиционния коктейл, който държавният глава организира за преподаватели и директори за 24 май.
„Аз благодаря на колегите си, защото заслугите не са само мои. Те са на екипа, с който работя. Разбрала съм, че сам човек не може да постигне нищо, ако няма до себе си другар и приятел. Имам изключителната гордост да представя нашето училище на този висок форум“, казва тя.
