Ренесанс. Завръщане към класиката отчитат от библиотеките
Дона МИТЕВА
„Четенето е модерно“, „Четенето е сладко“, „Четенето е фитнес за ума“ – на това учат децата хората от бургаското НЧ „Изгрев 1909 г.“. Модерната Регионална библиотека „П.К. Яворов“ в Бургас работи денонощно с прекрасните си пространства – отново за да примамва към книгите младо и старо.
Всички читалища си остават своеобразни възрожденски люлки, независимо от това дали са в големия град, или някъде другаде.
Факт. 51.8% от общо брой анкетирани 3 383 922 души не са прочели нито една книга за последните 12 месеца, сочи статистиката на НСИ
Същевременно статистиката за миналата година сочи, че 51.8% от общо брой анкетирани 3 383 922 души не са прочели нито една книга за последните 12 месеца. Най-нечетящи са хората на възраст между 45-54.
Учители твърдят, че младото поколение, щом излезе от началния етап на образованието, почти забравя за книгата – всичко се превръща в една голяма социална мрежа, където най-важни са клипчетата, снимките и вдигнатите палци.
Библиотеките сега са нужни повече от всякога,
смятат всички четящи.
„Да, не всички млади си падат по четенето, но има и изключения, които ни смайват с познанията си за книги и автори, и то деца от 2, 3, 4 клас“, казва Кристина Атанасова, секретар на НЧ „Изгрев1909“.
Сред българските автори, които са предпочитани за четене от бургазлии тази година, е Гергана Лаптева. Тя е участник в седем експедиции до Ледения континент. Името на Гергана Лаптева носи остров „Лаптева“. Автор е на романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“, „Третият слой“ и „Момичето от портрета“. Друг автор е Галина Танева – творчеството ѝ е насочено основно към теми, свързани с българското село и фолклор. Любима на читателите с трилогията „Нямата рече“. Искра Урумова, автор на книгите „Орисано“, „Опазено“, „Обречено“ също увлича по българската митология и фолклор и образите, както прави и Ивелина Радионова – автор на „Алтъна“ – книга с душа.
Неда Антонова е автор нa 24 книги – иcтopичecĸи poмaни, пoвecти, тeaтpaлни пиecи и нoвeли. Тя е сред най-четените изследователи и автори на книги на историческа тематика в България. На голям читателски интерес в Бургас се радва трилогията „Възкресените“ и най-новият ѝ роман „Безмълвие“.
Вярна на изключително финия си и дълбок стил, Радостина Ангелова със своите осем романа, е предпочитано четиво за бургазлии. Най-търсени са „Имаго“, „Скреж“, „Утре“.
Бургазлията Боян Боев, който прави и творчески работилници с подрастващите, също е отдаден на родната действителност. Духът на отминалото време носят романите му „Сайбиевата невеста“ и „Последна молитва“, които са търсени и четени и от младите хора.
За читателите на библиотека „Изгрев“, повлияни от заглавията в списъка от 100-те книги, които всеки трябва да прочете в живота си, миналата година беше
завръщане към класиката
Търсени в колекциите на библиотеката бяха „1984“ на Джордж Оруел, „Сто години самота” и „Любов по време на холера” на Габриел Гарсия Маркес, „На изток от рая” от Джон Стайнбек, „Братя Карамазови” на Ф.М. Достоевски и томовете на Джек Лондон – изключително сериозни, приковаващи вниманието истории, които трябва да бъдат прочетени от колкото може повече хора.
От български автори и класици най-четени бяха Блага Димитрова, Стефан Цанев, Богомил Райнов и др., споделят от читалището.
Най-търсеното българско заглавие в библиотеката на читалището е „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Предпочитани от читателите книги от български автори през изминалата година са още „Тайната на Димана” от Вилия Борисова, „Жива” и „Посветена” от Ина Ясипова, „Лисицата” и „Тяло под роклята” от Галин Никифоров, „Кривата на щастието” и „Отвъд играта” на Иво Иванов.
Много четени заглавия по препоръка на библиотечните специалисти са Тони Маркс – „Нищо по-малко от вечност”, Елена Стойчева – „Шивачът на времето“.
Търсеха се и книги с хумористично съдържание от Цветелина Цветкова, Никола Урумов и Михаил Вешим.
Много читателски търсения с ключови думи „пътеписи” и „туристически дестинации” са за книгите - пътеписи, история и личен разказ за интересно променящи се страни.
От детските автори най-желани
от малчуганите са книгите на Аарон Блейби – „Лошите момчета“, „Магическата аптека“ от Ана Руе, Катя Антонова и „Ванилия”, Дейвид Уолямс и Джулия Доналдсън, в чиито книги с малко думи се разказват много истории, а краят е напълно непредсказуем.
В НЧ „Обнова 1923“ – Бургас, квартал „Ветрен“
по-големият дял на читатели са възрастни хора – пенсионери,
те си имат устойчиви предпочитания към автори като Нора Робъртс, Даниел Стийл, Сандра Браун, Лусинда Райли. Също така търсят и исторически романи.
„Голям интерес отчитаме към съвременните български автори. Като имена мога да спомена, че много се търсят Мария Лалева, Георги Господинов, Венета Райкова, Виктория Бешлийска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров.
Разбира се, имаме читатели, които си държат на любимите жанрове и си търсят само тях. Търсят се криминални романи. Предпочитани автори са Майкъл Конъли, Робърт Паркър, Лий Чайлд, Джон Гришам, Лиса Гарднър, Джефри Арчър, Мери Хигинс Кларк“, казва Мариана Генчева, секретар на НЧ „Обнова 1923“, Ветрен.
Любимите книги на децата и тийнейджърите в тази читалищна библиотека са поредицата за Хари Потър, „Дневниците на един Дръндьо“, поредиците на Рик Риърдън. Фентъзи и фантастика, енциклопедии е онова, което още търсят младите читатели.
„Малкотърновци винаги са се славели
със своя буден дух. Тук са се изнасяли много сказки, представяли са се много книги и техните автори“, разказва Милена Дренчева, секретар на НЧ „Георги Попаянов 1914“ в Малко Търново. Тя не пропуска да спомене, че в Малко Търново е роден писателят и драматург Борис Априлов, чието име носи библиотеката на читалището. Неговата най-известна творба е детската поредица „Лиско“. Други известни будители от малкотърновския край са Горо Горов, Янко Керемидчиев.
„Тази година отбелязваме и 160 години от рождението на Дядо Благо, роден в село Заберново, Малкотърновско. През цялата година организираме инициативи и по този повод, съвместно с читалище „Фар 1946“ – Бургас и по инициатива на малкотърновеца Димитър Кукузелов, който издаде книгата „Изворчето на Дядо Благо“ – с негови басни“, обяснява Дренчева.
В странджанския градец често провеждат литературни четения с ДГ „Юрий Гагарин“ и СУ „Васил Левски“. Общата цел е да възпитат подрастващите в родолюбие и самосъзнание, защото децата са бъдещите техни читатели и носители на странджанския дух.
„Читателите на библиотеката са голям брой и търсят различна литература. Радваме се, че в последните години се търсят книги от български автори“, подчертава Дренчева.
Всяка година Министерство на културата отпуска сесии за попълване на фонда на библиотеките. Това става по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. Обществените библиотеки – регионалните и читалищните, кандидатстват на конкурсен принцип.
Новозакупените книги по този начин са средно за около 1500 лв. годишно.
В Регионална библиотека „П.К. Яворов“
най-предпочитаният автор от читателите е Даниел Стийл, който само за периода от 1 октомври 2023 до края на февруари 2024 има 537 заемания. В ранглистата следват Джон Гришам с 252 заемания и Джефри Арчър със 199. От българските съвременни автори най-четен е Георги Господинов, а от класиците Иван Вазов, показва справката.
