Живка Гергова е завършила е ПУ „П. Хилендарски“ – специалност НУП, с професионални квалификации – начален учител по английски език, обучение на деца с увреждане.
Магистратура „Управление на образованието“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
В системата на образованието работи от 1996 година. 13 години в ОУ „Св. Княз Борис I“ – Бургас е била зам.-директор.
Директор на ОбУ „Св. Климент Охридски“ – кв. „Рудник“ от 02.10.2019 г.
Омъжена, със син на 21 години.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-жо Гергова, нека да започнем от там – какво за Вас представлява в личен и в професионален план 24 май?
– В личен план това е ден, който свързвам с моите любими учители от моето родно училище, имащи специално място в сърцето ми. Това са учителите от гимназията в Харманли, от които съм се учила на „учителстване“, професионалисти, които не правеха компромис със силата на знанието и убедеността, че влагайки усилия, всеки един от нас може да постигне успех. Благодаря им сърдечно!
В професионален план това е ден, в който си правя равносметка на постигнатото, за възможността да бъда част от една гилдия, която, колкото и да е критикувана, гради бъдещето на тази страна! Образова децата, които един ден ще ни лекуват, образоват, консултират и напътстват. Обичам този празник и суетата покрай празнуването му, цялата суматоха, съпътстваща приготовления, манифестация и шумотевица. Този празник носи със себе си надежда за бъдещето!
– Вие сте от директорите, които преминаха през последния конкурс на МОН, който се проведе по новите правила. Търсеха се повече хора с меки умения, отколкото добри администратори. Според Вас какви качества трябва да има един съвременен директор на училище?
– За мен един ръководител на образователна институция е необходимо да бъде добър администратор, добър учител и добър колега. Ако едно от изброените липсва, ще се отрази на цялостната работа на училището. Съвременният директор, както обича да казва нашия кмет, „трябва да е на „ти“ с IT“ и за това нямам никакви съмнения. Мисля, че ще ни изиграе лоша шега, ако игнорираме равнодушно невронната мрежа на OpenAI, защото тя съществува и за да я направим наш съмишленик, е добре да я познаваме отвътре.
Всяко едно училище е добро, благодарение на учителите, които градят неговия имидж и място в образователната система, ето защо е важно съвременният директор да има екип от професионалисти, които да съумее да привлече и да задържи в училище, да ги насърчи и да ги приобщи към училищната общност. Не е никак лесно, но не е невъзможно!
Всички останали качества, необходими за длъжността, се придобиват с опит.
– Училището, което ръководите, бе преобразувано на последната сесия от обединено в средно – какви нови възможности се разкриват пред него?
– Първо и най-важно за всички ученици е, че ще имат възможност да получат по-висока степен на професионална квалификация по специалността „Автобояджийство“. Настоящата първа степен на професионална квалификация им дава професионални знания, умения и компетентности за извършване на рутинни дейности, при неизменящи се условия, при упражняване на професията. Всяка следваща степен е възможност за по-добра реализация на пазара на труда и придобиване на по-добри професионални умения. С помощта на Община Бургас ще се опитаме да изградим един учебен център, в който учениците да се научат да боравят с материали и да извършват дейности, които ще ги направят добри професионалисти. Имаме подкрепата на бизнеса и на големи фирми, които са изразили желанието да ни съдействат и да ни помагат по пътя към изграждането на този учебен център. Фирми – официални представители на „Мерцедес“ и „Тойота“ за България са потвърдили съгласието си да приемат наши ученици на практика в представителните центрове.
Освен това през последните години установихме, че една част от учениците, които завършват 10 клас при нас, не продължават образованието си. Причините са няколко и една от тях е отдалечеността на останалите училища от квартала, в който живеят децата. Предоставяйки им възможност да продължат обучението си в нашето училище, ще успеят да завършат образователния цикъл на средно образование. Дали ще се възползват от това, зависи както от тях, така и от мотивацията, която ще получат и от нас, изразена в добра и сигурна училищна среда, условия, в които да се развиват и получават практически знания и умения, възможност за реализиране, а защо не и продължаване на образованието.
– Голяма част от учениците в „Св. Климент Охридски“ са билингви – това може ли да се превърне от недостатък в приоритет?
– Това не е недостатък, със сигурност! Такава е действителността и ако ние я приемаме като недостатък, сме объркали мястото, където бихме желали да работим. Много често го казвам на колегите, по един или друг повод: нашите деца са деца като всички останали, те не са имали възможност да избират къде да се родят, какъв език да говорят или да избират учителя, който да ги учи в първи клас – това е избор на техните родители, но ние, работещите с тях, сме имали възможност да направим своя избор. Всеки един, работещ в училище с деца, чийто майчин език не е български, приемащ този факт като недостатък е добре да си преразгледа приоритетите.
Да работиш с деца като нашите е емоция, която трябва да се преживее, трудна е за описване. Имаме си трудностите, неволите, неуспехите, но имаме и радостта в очите на децата, които успяват, които са преборили трудностите, имаме и най-добрите и най-усмихнатите деца, които ни вярват безрезервно, това е важно и това е приоритет.
– Доколкото знам Механизмът за приобщаващо образование в квартал „Рудник“ не работи, просто защото няма нужда. Всички деца са обхванати. Как се постига това?
– Наистина за последните две години нямаме необхванати ученици. Всички деца от квартала са записани в училище. Само не си мислете, че със записването в училище сме приключили процеса на приобщаващо образование. Работата за колегите тепърва започва и всички полагат неимоверно големи усилия тези деца да бъдат в училищна среда.
– Училището работи и с цялата общност – как привлякохте родителите?
– В училище работят образователни медиатори, помощник на учителя и психолог, които са от квартала, от общността и познават в детайли естеството на работа с нашите родители, това беше стъпката, която привлече нашите родители в училище. Довериха се на хора, които познават, които са с престиж в средата, в която живеят. Останалото беше лесно – учителите си свършиха работата. Включваме ги в различни училищни дейности, дали в занимания по интереси, дали в процеса на подготовка за някой училищен ремонт, не са ни отказали и приемат с ентусиазъм всичко, което е добро за техните деца.
– Ограмотяването на възрастни не само в пряк, но и в преносен смисъл – мисия възможна ли е?
– О, това беше едно истинско предизвикателство. Включихме се в проекта с идеята да ограмотим нашите родители, защото установихме, че една немалка част от тях не са завършили образование, по една или друга причина. Оказа се, че за две години включихме в курсове за ограмотяване хора от няколко населени места, общо преминаха 168 възрастни, които валидираха компетентности в начален и прогимназиален етап. Идеята на проекта е превъзходна, направена е с всички условия за добавена стойност, но факт е, че възрастни се ограмотяват много по-трудно, отколкото предполагахме. Когато човек стигне една определена възраст, проблемите и житейските неволи са пречка да се съсредоточиш и да четеш Екзюпери. Но всичко беше опит и ние сме горди, че бяхме част от това „Ново начало“. Успяхме да променим живота на някои наши възрастни ученици и това е удовлетворението за колегите, които се впуснаха в това нелеко начинание.
– Училището обучава в първи гимназиален етап по професия „Работник по транспортна техника“ със специалност „Автобояджийство“ – има ли интерес към нея? А имате ли идеи и за други специалности, които да обхванат интереса и на момичетата?
– „Автобояджиите“ ще получат един съвременен професионален учебен център, от който ще излизат, надявам се, специалисти, които ще намалят недостига на работна ръка в тази сфера. Така че интерес има. Другата ни цел са момичетата, които искаме да получат и още нещо. Нашите красиви девойки не са никак малко, те са при нас, защото техните родители предпочитат децата им да учат в квартала, да са си близо до дома и да ги предпазят от големия град, доколкото това зависи от тях. Затова имаме Клуб „Готварство“, Клуб „Сервитьори“, работещи в началото по проект на ЦОИДУЕМ, благодарение, на който се оборудвахме и обзаведохме, а в настоящия момент със средства от бюджета продължаваме да се развиваме и мога с гордост да заявя, че нашите ученици са със завидни умения в сферата на готвенето и сервирането. Предстои да направим и „Център за красота“, шивашко ателие, но това са неща, които ще се случат за догодина, ако имаме сили и късмет.
Предстои ни през лятото да проведем триседмично обучение по сугестопедия при г-жа Ванина Бодурова, което ще въведем като методика на преподаване от първи клас.
През юли чакаме за втора година гости от Хонконг, с които ще се учим да свирим на цигулка, с помощта на невероятния Николай Демерджиев.
– Една птичка пролет на прави – с какъв екип работите – разкажете за тези хора, моля.
– Аз съм един щастлив директор. Обградена съм от хора, които ми се доверяват, въпреки че понякога допускам грешки, понякога не им спестявам упреци, но те, надявам се, не ми се сърдят много. Голяма част от хората, които са идвали при нас като проверяващи органи, като хора, които за първи път идват в училището споделят, че при нас се усеща искрената и добронамерена обстановка, работата с хора отдадени на това, което правят. Не се заблуждавайте, че нямаме спорове и неуредици, има ги, като навсякъде.
Учителите са тези, от които аз се уча – има хора, които работят с деца от уязвими групи от 40 години, има млади хора с идеи и ентусиазъм за нови и все нови неща, има професионалисти, които изпипват всичко до най-малкия детайл. Екипът, който за последните 4 години се оформи – учители, непедагогически персонал, медиатори, помощници на учителя, психолог, логопед, са хора, които не се плашат от работа и всички предизвикателства на образователната система ги правят още по-добри професионалисти.
– Дългосрочната Ви визия за едно училище от краен квартал (казано с най-добри чувства) – най-кратко формулирана, каква е?
– Бъдещето е на малките училища – по-малко ученици, по-спокойна среда, възможност за индивидуална работа с ученици, повече време за обучителни дейности с всеки един ученик, опознаване на семейната среда, близки контакти и съмишленици от общността. Природата и връзката със земята е нещо, от което децата в големия град са лишени.
