Проблем. За по-малко от 20 години 114 паметници на културата са заличени в Бургас
Георги РУСИНОВ
Улица „Богориди“ заприлича на Капалъ Чарши, а Бургас се превръща в ориенталски град. Това заяви пред журналисти арх. Владимир Милков по време на кръгла маса, организирана от Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България. Темата бе „Опазване на културното наследство в историческия център на Бургас – проблеми и възможни решения“.
„За съжаление някъде около една трета от старите сгради паметници на културата са отпаднали и вече са разрушени. На тяхно място са построени нови жилищни сгради, които нямат отношение към характера на тая среда, към типа на застрояване, което е двуетажно. Тези нови сгради стоят доста нагло, арогантно, претендират. Изобщо духът на Стария град си отива“, посочи арх. Милков.
Особено това се отнася за любимата централна пешеходна улица на бургазлии – „Богориди“.
„Тя имаше един средиземноморски привкус. Основните сгради по нея са създадени от италианския архитект Рикардо Тоскани. Изчезнаха чугунените огради, кованите огради и врати, изчезнаха надвисналите смокини и глициниите. Просто постепенно „Богориди“ се превръща в една Капалъ чарши и тоя средиземноморски вкус, който е характерен само за Бургас и никъде другаде, почти се загуби и вече отиваме към един ориенталски град. Затвориха хубавите дворови пространства с павилиони. И на всичкото отгоре това става със съгласието на Националния институт за културно наследство“, добави той.
Арх. Милков уточни, че причина за свикването на кръгла маса са били множеството сигнали от граждани за състоянието на някои от сградите паметници на културата в Бургас.
„Чашата преля с една много характерна къща. Мисля, че беше на улица „Славянска“, с един двоен вход, с една колонка по средата. Тя е извадена някога от списъка на паметниците, мисля, че 2009 та година. И естествено, мечтата на всички тия собственици, но те са прави за себе си, е да я продадат или да извикат един предприемач, който да направи 4-5-етажна сграда и да ги обезщети с един-два апартамента. Тук не е вината на гражданите, тук вината е на държавата“, каза той и припомни, че до 1989 година нещата не са били така:
„Може да ме обвинят, че съм апологет на социализма, не е така, но до 89 г. имаше Закон за опазване на културното наследство, където имаше държавни помощи за собствениците на паметници на културата. Примерно, държавата поемаше цялостната външна реставрация, покрив и т.н. Вътрешните ремонти и преустройства бяха за сметка на живущите“.
По думите му Община Бургас прави страшно много в тази сфера, но там, където сградите са нейна собственост или държавна.
„Ползват се различни европейски фондове. Ако обърнете внимание, в Стария град започнаха да павират улиците. Възвръща се един малко по-друг дух. Има все още запазени ансамбли по ул. „Филип Кутев“, по ул. „Славянска“, отделни единични сгради“, заяви архитектът.
Най-важно според него е да се изработи План за управление на старата градска част, да се промени Общият устройствен план на Бургас, да се променят в благоприятна посока специфичните правила и норми и да се изработят режими. Арх. Милков даде за пример бизнесмена Владимир Колев, който купува сгради паметници на културата, не за да ги събаря, а да ги запази. Такива са хотел „Променада“ и няколко сгради по „Александровска“.
Друг виден бургаски архитект – Росица Златанова, показа конкретни примери в презентацията си на занемарени и опасни паметници на културата. За изкараната от регистрите къща на „Славянска“ 19 тя коментира, че няма никаква информация какво ще се случва на нейно място. Отново на същата улица друго място, където е имало паметник на културата, сега е празно място, което се използва за паркиране. И там няма яснота какво ще „изникне“.
„Пак на „Славянска“, ъгъла на „Митрополит Симеон“. Виждате какво обругаване на паметник на културата е настъпило и вероятно вследствие на факта, че е изключително неподдържано и пред разрушаване“, коментира друга сграда тя.
На номер 43, на „Славянска“ вече е засегната цяла групова недвижима културна ценност. От снимки от „Гугъл мапс“ арх. Златанова показа видимото разрушаване на половината от покрива.
„Правим една равносметка за улица „Славянска“. Преди 2009-а общият брой на единичните недвижими културни ценности е бил 25. След 2009-а 14 от тези паметници са свалени от регистрите“, посочи архитектът.
Преди същата актуализация от 2009-а в ЦГЧ са били регистрирани 338 паметници на културата. След нея са останали 224. Периодът преди 2009-а обхваща годините до 1992-ра назад.
„Извадка от ОУП на Бургас показва, че груповите паметници на културата са останали на „Александровска“, „Богориди“, малка част от „Славянска“, „Д-р Нидер“, „Константин Фотинов“, „Батенберг“. Има и две зони – площад „Жени Патева“ и площад „Кирил и Методий“. Държа да кажа, че за така нареченото историческо ядро има разработени специфични правила и нормативи, които изглеждат доста добре, но резултатът не е това, което е написано. Те са приети през 2011-а. Има безброй паметници, които са зле поддържани, освен много опасните. Има разрушаване архитектурата с пристройки, слагане на изолация и т.н. Проблем при някои сгради е, че част от собствениците искат да запазят архитектурния вид, другата част да я преобразяват така, както на тях им харесва“, обясни арх. Златанова.
Златанова говори и за пробива на „Булаир“, от който са пострадали също доста паметници на културата.
„Много е говорено за него, но през социализма той е прокаран. Остават разрязаните сгради и неовладяната структура и градска тъкан. Все едно е, че е съсечена. Бяхме направили три проекта за хармонизиране на градския пейзаж по протежението на пробива, но в крайна сметка нито един от тях не беше реализиран. Може, защото дойдоха промените и започна така наречената работа на парче. Тази работа на парче чудесно си личи на площад „Тройката“, който вече е лишен от една единна архитектурна рамка. Там може да се види какво се случва със сградата на Хаджипетрови. Един неовладян градски пейзаж“, категоричен е експертът.
Арх. Емил Бурулянов бе друг от важните участници в кръглата маса. Той потвърди, че също знае за доста сгради, които са отпаднали от списъците.
„А иначе тези, които се отписват в последно време са единици. Вече когато самият инвеститор прецени, че сградата, която издържа или притежава, не иска да е паметник на културата, се отписва. Не са чак толкова много – по 1 - 2 на година. От недвижимите културни ценности на Бургас 150 - 160 са в добро състояние, опасните са под 10, а в лошо състояние са около 20 - 30. Като цяло единственият проблем е, че тези, които са в лошо и недобро състояние, са в централните градски части и ни правят впечатление, защото са близо до общината и до най-големия център на града“, каза той.
Бурулянов отбеляза, че с частната собственост трудно се правят компромиси и се стига до решения когато не желаят да поддържат сграда паметник на културата.
„Важното тук е държавата да си седи по-сериозно на мястото, да има повече нормативи, които да засягат старите сгради и малко повече ограничения за събарянето им. Между другото, в последните години за поддържане на паметници на културата Португалия има много добри примери. Много добре си взаимодействат със собствениците на старите сгради. А и там държавата и общините отделят собствени средства в доста по-голям процент. Тук е малко по-различно. Община Бургас поне в последните години отделя пари, за да съгласува проектите и да помогне на собствениците да ги изготвят. На Запад малко повече се намесват в самия процес и на реставрацията“, уточни архитектът.
Скъп метод било вграждането на нова сграда при запазване на фасадата на културни паметници.
„В Бургас, поне от моите наблюдения, мисля, че има само една сграда по „Славянска“, която даже не бих казал, че като архитектура е толкова запомняща се, но при нейната реставрация се запази фасадният зид и се вгради нова сграда. Дори мисля, че нивата се промениха, защото тя самата е на два етажа, а след това се разделиха три и може би мансарда. Иначе във Варна и София са повечето примери за сгради, които се запазват фасадно“, заяви арх. Бурулянов.
