Ваня Григорова е лидер на коалиция „Солидарна България“, която участва в парламентарните и европейски избори на 9 юни 2024 г.
Родена е през 1978 г. в София.
Председател на сдружение „Солидарна България“ от учредяването му през 2010 г.
Икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ до 2023 г., когато се кандидатира за кмет на столицата. Противно на прогнозите, стига до балотаж и само около 4800 гласа я разделят от кметския пост.
Последователен защитник на социалните права на българите, автор е на множество доклади и анализи за социалната, осигурителната и трудовата система у нас.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-жо Григорова, лявото политическо пространство е сепарирано много – как да ви разпознаят вас от „Солидарна България“ хората, които желаят да ви се доверят? Кое е уникалното, което ви различава…
– Коалиция „Солидарна България“ се различава по това, че целите и каузите ѝ са ориентирани основно към работещия български гражданин, който до голяма степен беше изоставен от традиционните леви формации както у нас, така и в Европейския съюз. Нашата коалиция не се прикрива зад етикет, под който стоят нищонезначещи фрази. Вече сме се опитвали да се преборим за по-голямата част от нашите идеи, но се доказа, че няма да успеем, докато не вземем управлението в собствените си ръце. Например, още през 2017 г. организирахме гражданска инициатива, внесохме в Народното събрание над 30 000 подписа в подкрепа на нашите искания за връщане на необлагаем минимум и намалено ДДС за стоки от първа необходимост. Цялата гражданска енергия беше неглижирана от тогавашните управляващи от ГЕРБ, а председателката на Бюджетната комисия в НС г-жа Менда Стоянова заяви: „Ако Ваня Григорова иска да променя данъчната система, да се яви на избори, да ги спечели и тогава да променя!“ Ето, правим го.
Как да ни разпознаят? Ние сме автентични носители и защитници на политиката, насочена към работещите. В нито една друга формация няма 5 водачи на листи, които са активни, действащи синдикалисти и още 13 кандидати синдикалисти на места различни от първото, но водещи в отделните МИР-ове. Всички те работят или са работили в различни предприятия, различни икономически сектори. Опасявам се, че в други леви формации на челни места са хора, които често нямат нито ден трудов стаж извън партийните централи и Народното събрание, а така могат да представляват само себе си.
– Има ли борба между поколенията в политиката? Тя ли, донякъде, е причина за честите избори у нас?
– Дали борбата между Бойко Борисов и Кирил Петков е поколенческа? Не мисля. В противен случай Кирил Петков би трябвало да е във война с ген. Атанас Атанасов например, а те очевидно се разбират добре.
Ние наблюдаваме борба на лобита. Едното е това на българския олигарх, който вече се е превърнал в политик и брани това, което е окупирал. Другото е на новите юпита без корени – сега са тук, утре на Малдивите, поради което не можем да разчитаме на обвързаността им с България и отговорността към страната и хората. Вторите изпълняват чужди поръчки, минават транзит и във всеки момент могат да се качат на самолета и никога повече да не погледнат назад. И двете лобита водят политика на раздържавяване, опоскване на последните остатъци от държавност, но често стигат до конфликт помежду си, както разбойници влизат в свади при подялбата на плячката. И правителството пада.
– Като влезете в парламента – къде ще е точно мястото на „Солидарна България“ – ляво, център…
– Категорично ляво. Нито дясното, нито центърът водят реална – социална и политика в защита на трудещите се, пенсионерите, майките, хората с увреждания.
– Готови ли сте на компромиси с управляващите и в какви случаи?
– Най-важният и ценен компромис, който биха търсили партиите от Сглобката, е да бъдем тяхна патерица за следващата им „некоалиция“. Няма да правим такива компромиси и няма да участваме в управление! Включихме се в предизборната надпревара, защото трябва да променим дневния ред на управляващите, не за да подсилим едни партийни формации, които целенасочено и последователно рушат както последните останали мащабни държавни предприятия, така и базовото доверие в политическия живот и процеси у нас.
– Смятате ли, че е възможно ново обединение ляво-център с цел силна опозиция – не само в парламента, а и с бъдеща цел спечелване на повече гласове по време на избори?
– Смятам, че обединение, коалиция или каквото и да е взаимодействие не бива да се прави само и единствено за да получим повече гласове. В този смисъл, струва ми се, че центърът е далеч от проработническата политика и трудно можем да постигнем разбирателство с центристки партии.
Иначе няма нищо по-логично формации със сходни цели да се обединят, за да са по-силни и заедно да постигнат успех в общите си каузи. Това, което повече никога няма да допусна обаче, е някой да се възползва от проработническия ни профил за избори, но само като етикет, като изтика синдикалните представители на неизбираеми позиции, а след изборите забрави, че именно политиката в интерес на трудещите се е била подкрепена от избирателите.
– Коя е основната Ви лична задача, влизайки в Народното събрание?
– Трудно мога да избера само една – частните пенсионни фондове да не са задължителни, за да има повече средства за днешните пенсионери; оздравяване и запазване публичния характер на БДЖ и „Български пощи“; разширяване на колективното трудово договаряне, за да постигнем по-високи трудови възнаграждения във всички сектори; приемане на Закон за стачките и пр., и пр. За да обобщя – основната ми задача е гражданите, работещите да усетят, че имат свои представители в Народното събрание, които успяват да надвият лобистите на едрия бизнес, които преобладават там.
– Имате ли амбиции да застанете начело на БСП, с цел от бутикова партия тя отново да се превърне в масова, такава, каквато е била в повечето време от дългото си съществувание?
– Нека успокоим за пореден път г-жа Нинова. Не, нямам никакви амбиции да превземам БСП и да я оздравявам, макар да е жалко състоянието, до което беше доведена най-старата социална и социалистическа партия у нас. Тя беше превърната в марка, обслужваща личните цели на председателя ѝ. Не съм сигурна, че след дългите години, в които беше (и все още е) откъсната от проблемите на „пешките“, тя има достатъчно прикрита с пепел жар, която да я съживи.
– Кой световен или български политик е вашият личен еталон?
– Доктор Петър Дертлиев – социалдемократ от началото до самия край. Последователен в каузите и действията си, без значение каква е конюнктурата. Борец преди 1944 г., борец и в следващия период, за което плаща с 10 години затвор за „контрареволюционна дейност“. В самото начало на прехода неговата партия БСДП е част от СДС, но бързо се разочарова от самоназначилите се за демократи и вади социалдемократическата партия от СДС.
Ключова за мен е неговата реплика „с таланта на целия народ, със сръчните ръце и умните глави“, когато се решава въпросът да има, или да няма България.
– Каква е голямата цел на България в семейството на обединена Европа?
Обединена, социална и мирна Европа е мечта за всички европейци. Днес тази Европа обаче е химера, благодарение на продажния европейски политически елит. Европейският съюз имаше за президент, надявам се никога вече да не допуснем такива личности на ключови позиции, една жена – Урсула фон дер Лайен, която безпрекословно изпълняваше всички поръчки на задокеанските ни партньори, с което компрометира енергетиката и икономиката ни. И всички действия на Еврокомисията минаваха под знака на „евроатлантическите ценности“. За коалиция „Солидарна България“ няма евроатлантически, а общочовешки ценности.
Голямата цел на България не е да влезе в еврозоната, не е и да бъде най-послушният прислужник. Нашите представители там следва да защитават националните ни интереси, за да бъдем възприемани като равноправен член, какъвто към момента сме само на хартия.
Грасувайте с N 9 за "Солидарна България"!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
