Финанси. На младите не им пука за трудови договори
Дона МИТЕВА
„Може нищо да не знам, но за под 2000 лева няма да работя“ – това е мантрата на учениците от горните класове, които за летните няколко месеца се цанят да работят тук и там, за да си изкарат джобни. Родители се хвалят, че наследниците им, които още нямат завършено и средно образование, ще печелят през лятото повече от тях, нищо че са висшисти и с доста години трудов стаж.
Психолози от бургаски училища
коментират, че в свободни разговори с подрастващите се чуват най-често супервисоки самооценки, измерени във финикийски знаци – надминаващи средната брутна работна заплата за Бургас. На някои им се удава и да получат такова възнаграждение, или поне обещанието за него.
Родител се хвали в компания, че наследникът му, който няма нищо общо с туристическия бизнес, а учи съвсем различни дисциплини, лятото ще обира чаши и чинии в заведение за 1600 лева. Не става ясно дали тези пари са чисти и ще му се дават под масата, или ще са скрепени с трудов договор, което ще рече, че върху тях ще има удръжки.
„Обикновено, когато се наема някой на работа, той просто вече е работник, без значение дали е ученик, студент или човек, надхвърлил тези възрасти.
Но в туристическия бранш
се наемат учащи се в горните класове обичайно не от вчера и те се търсят за по-леки позиции – като сервитьори или пък камериерки. Всичко зависи от работодателя и от необходимостта му да запълни липсващата работна ръка. Сервитьорите вземат от 1200 – 1500 чисто, камериерките стигат и до 1700 в зависимост от натоварването и смените“, коментира Валентин Атанасов, председател на от сдружение „Рафаел – инфо, култура и туризъм“. Той споделя и собствените си наблюдения, че в туристическия бранш продължават да се ширят нелоялни практики.
Има, разбира се, ученици, които учат в професионалните гимназии за готвачи, сервитьори, бармани, които си заслужават парите, защото са креативни, модерни и работещи на високо професионално ниво.
„Често гръмките заплати
не са чак такива. Има работодатели, които при наемане на работа обявяват една сума като работна заплата, а когато в края на месеца работникът отиде да си вземе парите вижда, че са му калкулирани удръжки, които свалят обещаната сума поне с 400 – 600 лева“, дава пример Атанасов.
Борис Минчев, бивш управител на хотел „Аква“, който има собствен бизнес в Обзор смята, че работодателите рядко прибягват до услугите на ученици от последните класове. „Не се наемат много ученици, понеже процедурата е тежка: иска се съгласие от родител, микроклимат и др. неща – една папка документи“, обяснява той.
Трудов договор и длъжностна характеристика
са двата документа, които трябва да имат младите хора при започване на работа, категорична е Мая Сариева, лидер на КНСБ – Бургас. Вече 17 години по училищата се провежда от страна на синдиката кампания за първото работно място, като се обхващат не само учениците, които завършват средното си образование, а и онези от 10 и 11 клас, с презумпцията, че лятно време те работят в сферата на туризма. Работи се и с класните ръководители.
„Понеже сме на един етаж с Инспекцията по труда – непрекъснато обяснявам на младите хора, които идват за разрешителни за работа, че трябва непременно да изискват трудов договор, а не да работят в сивия сектор“, казва Сариева, подчертавайки, че има злоупотреби в сферата на туризма, въпреки всичко. „Една част от работодателите са с мисленето, че това дете след седмица – две ще се откаже да работи и няма нужда да регистрира и дерегистрира трудов договор за него. А пък младежът или девойката си мислят, че работят легално и имат договор“, казва синдикалистката. Тя допълва още: „Нормално е родители да се хвалят, че децата им ще вземат по-големи заплати от тях още ненавършили пълнолетие, но е ненормално това да става, защото работят в сивата икономика“.
Само преди дни при Сариева в приемната на синдиката пристига майка, която се жалва, че детето ѝ е назначено в кухня като общ работник. „Не се е справило детето и му казват да си заминава. Отива да си търси документите и заплащането и се оказва, че такива няма. А то е работило повече от две седмици. Никой не му плаща – няма свидетелство, че е работило“, разказва последният случай синдикалистката.
Според нея до голяма степен и родителите имат вина.
„Инспекцията по труда и ние от КНСБ сме си стиковали действията. Даваме съвместни консултации. Но често те са като глас в пустиня. От една страна, е незнанието или незаинтересоваността на детето, което не си търси трудовия договор и длъжностната характеристика. От друга, неглижиране проблема от страна на родителите, които просто са доволни че наследникът работи. А често и двете страни не желаят децата да се водят официално на работа, за да не се плащат осигуровки“, заключава Сариева.
