Романтика. Ивайло Димитров и любимата му ще си кажат „да“ при потопения параклис в Приморско
Георги РУСИНОВ
Морето винаги е привличало смелите и любопитните. Водата на планетата ни заема най-голям процент – малко над 2/3 от повърхността ѝ е покрита с нея. Фактът, че едва около 5% от Световния океан е изследван за всичките ни години на Земята, е показателен за огромното синьо неизвестно около нас. Един от тези, който е привлечен от енигмата на морето, е бургазлията Ивайло Димитров – потомствен водолаз, който обаче по неизвестни за него причини е бил предпазван от баща си да се захване с гмуркане.
„Запалих се чисто случайно, макар че има една приказка, че кръвта вода не става. Баща ми е професионален водолаз, работил го е дълги години, но винаги е отказвал да ме научи на каквото и да е свързано с гмуркането. Имам приятел, който е учил, но мен отказваше. За щастие обаче попаднах на едни топ професионалисти като учители и страхотни хора, които успяха да ме научат на едно много добро ниво“, разказва той.
Гмуркането му е хоби от 2 години. Изкарал е курсове и е сертифициран от най-голямата световна организация – PADI.
„Минал съм няколко етапа на обучение. Мога да се гмуркам до 40 метра дълбочина, да посещавам потънали кораби и обекти в целия свят“, споделя Ивайло.
Екипировката
Оборудването за дайвинга е много важно и не е никак евтино. Една прилична екипировка за един човек е от рода на 3-4 хиляди лева.
„Това включва плавници и маска, които са ти най-важните. Неопрен и крила, които ти дават възможността да се спускаш и издигаш. Регулатор, който е може би най-скъпото нещо в екипировката. Той свързва бутилката към устатата ти, за да можеш да дишаш. Бутилката за дишане и компютър, който пък е едно от най-важните неща, което всеки трябва да има. Той представлява часовник, с който следиш дълбочината“, обяснява бургазлията.
Компютърът е много важен, защото на определени дълбочини е необходимо да се правят така наречените safety stops – почивки, в които се прави декомпресия, изравнява се налягането, изчиства се азотът от кръвта, за да не се стига до кислородни болести и затваряне в барокамера след гмуркане.
„Когато си на определена дълбочина, трябва когато излизаш, да изкараш определено време на друга дълбочина. Да речем, ако си бил на 20 метра, трябва да изкараш 3 минути на 6 метра, когато започнеш да излизаш. Компютърът ти казва именно това – на коя дълбочина колко трябва да престоиш. За мен това е много важно. Сега още по-модерните, които са малко по-скъпи, са свързани директно с бутилката и ти показват колко въздух имаш и колко време може да изкараш на съответната дълбочина. Така можеш да си направиш план, защото не е важно само да влезеш, но трябва да имаш въздух и да излезеш. Именно когато се бърза с излизането и не се правят тези почивки, които споменахме, се получават бели. Има и доста смъртни случаи“, посочва Ивайло и продължава:
„Нещото, на което те учи водолазната дейност е, че е хубаво винаги да имаш двойно подсигуряване. Нещо, което е хубаво и в живота, де. Затова винаги имаш още един регулатор с теб. Принципно не е и позволено да се гмуркаш сам, защото е хубаво да има възможност някой друг да реагира, ако нещо се случи с теб. Важно е и с кого влизаш, т.е. човек, на когото имаш доверие, а не някой, който няма да ти обръща внимание“.
А каква е разликата между плуването и гмуркането? Дайвинг ентусиастът казва, че невинаги добрите плувци са добри гмуркачи.
„В плуването идеята е да си бърз. В гмуркането – да си бавен. Колкото си по-бърз, толкова повече дишаш, толкова повече кислород изхабяваш. Идеята е да си максимално отпуснат и да си правиш кефа. Реално погледнато, това е най-мързеливият спорт, който може да съществува“, уточнява с усмивка бургазлията.
Има ли хляб у нас дайвинг туризмът?
По думите му у нас не е много развит този вид туризъм за разлика от страни като Гърция, Турция, Египет. Причините според него са няколко.
„Сезонът ни е доста къс и ако нямаме държавна помощ в тази насока, чисто като бизнес няма как да излязат сметките. При положение че сезонът е 2-3 месеца, инвестицията, която трябва да се налее в този бизнес не е никак малка. Всичко е много специфично и оборудването е доста скъпо, както споменахме“, отговаря той.
Иначе едно от „най-най местата“ за гмуркане е в страната на фараоните, на бреговете на Червено море.
„Има едно малко селце – Дахаб, което се издържа предимно от дайвинг туризъм. Това е един от върховете за гмуркачите, рай. Както алпинистите си имат Еверест, така ние си имаме Синята дупка. Тя е образувана от паднал астероид, който е направил кратер. Там дори вече почти е забранено гмуркането, защото има достатъчно смъртни случаи. Даже като отиваш натам, е обсипано с надгробни плочи. В Египет като флора и фауна – корали, риби и видимост в морето просто е нещо уау! Въпреки че отиваме с група от приятели, които са сертифицирани, винаги наемаме местен гид, защото той си знае къде, какво, защо, откъде да се мине, маршрути и т.н. Аз не съм любител на такива свободни изпълнения, за да не се стига до инциденти. Гърция е друга държава, където съм бил. Никити е доста добър вариант и най-близка дестинация за гмуркане“, продължава Ивайло.
В България за първи стъпки в дайвинга е много подходящо. Това обяснява бургазлията, когато прави сравнение между родните и други дестинации.
„Няма видимост, вълните са ужасни, морето е много по-специфично. Тук не знам докъде трябва да отидеш, за да можеш да направиш 40 метра спускане. Другото, което е, че биоразнообразието в Черно море е много бедно. Няма какво да се види особено. Иначе се действа с някакви темпове за атракции. Има няколко потопени кораба. В Приморско има една потопена русалка и параклис. Между Созопол и остров Свети Иван има една каменна гора, която е много готина и специфична. Няма къде другаде да се види. Това си е екзотика за нас. Като цяло няма много варианти в България, но както казах, за учене е добре, защото като се научиш на трудното, после на хубавото ти е лесно“, казва гмуркачът.
Ще се гмурка ли свещеник да ги бракосъчетае?
По хобито си е запалил и бъдещата си съпруга, с която се гмуркат заедно. Двамата ще се бракосъчетаят през септември, а няколко дни след това подготвят и подводна сватба. Изниква въпросът ще се гмурка ли с тях свещеник, който да ги бракосъчетае?
„Няколко дни след като подпишем граждански брак и извършим църковния ритуал, ще направим и подводна сватба на потъналия параклис до Приморско. Свещеник водолаз нямаме, ще ни венчае Нептун или Посейдон (б.а. смее се). Единият кум е водолаз и той ще участва, както и хората, с които обикновено се гмуркаме. За всички ще има роли“, уверява Ивайло.
А какво планира след сватбата и акулите част от него ли са?
„В интерес на истината с малко по-големи риби съм се гмуркал, но не знам как ще се почувствам с нещо много по-голямо от мен насреща. Тук е малко и психологически моментът. Така че не, с акули не съм се срещал. Роля в „Челюсти“ не ми се играе. Въпреки че има едни малки, с които по бих се престрашил. Имаме идея с годеницата ми след сватбата да направим едно сватбено пътешествие и да отидем на такава дестинация, че да можем да се гмурнем с неголеми акули. Както се казва, да можем да се върнем, че и деца имаме да гледаме“, завършва шеговито той.
