Денят е свързан с вярата, че душите на всички починали с вяра за спасение, които са били "на свобода" след Велики четвъртък, се "прибират" в Царството небесно
В съботата преди големия християнски празник Петдесетница, почитаме паметта и се молим за душите на всички починали православни християни.
Денят е свързан с вярата, че душите на всички починали с вяра за спасение, които са били "на свобода" след Велики четвъртък, се "прибират" в Царството небесно.
Православната църква е установила на този ден специално богослужение - обща панихида, в памет на отишлите си преди нас християни.
Чрез богослужението в храма измолваме прошка от Бога за прегрешенията на нашите покойници, за които те не са успели да се разкаят приживе.
Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не е край на живота и не прекъсва единството между вярващите.
В памет на покойниците от живите се изискват и дела на благотворителност. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост", казва Библията.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос.
На този ден християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.
Задушницата у нас се нарича "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
За една календарна година обикновено задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
