--900.jpg)
Предвидливост. Има сключени вече договори „на зелено“
Дона МИТЕВА
Българското зърно вече се продава на нови пазари в страни от Близкия изток, Индия, Иран, Тайван и Китай. Търговците, които изнасят българското зърно, намериха по-далечни пазари, докато преди основно изнасяха за Португалия и Испания. Пробивът на нови пазари извън Европа дава алтернативни възможности за реализация на родната продукция, за да не застоява реколтата в хранилищата. Цените не са високи, но пък идеята да се освободят хамбарите за новата реколта в определени моменти доминира.
Нереализирана миналогодишна продукция не е останала в складовете в областта. По думите на Николай Киров, председател на регионалния клон на Националната асоциация на зърнопроизводителите проблем с това, че се внася украинско зърно, не е стоял у нас.
„По-скоро имаше проблем с украинския слънчоглед у нас. Доколкото имам информация, тази година от сушата, която е и в Украйна, те няма да имат добри добиви на слънчоглед. А от друга страна и са си възобновили производствата на олио. Така че за нас няма да има проблем и със слънчогледа“, изрази надежда Киров.
Опитът от предната година с трудната реализация на зърното накара българските производители тази година да вземат мерки.
Има сключени вече и договори „на зелено“.
„Аз самият имам вече сключени такива договори, както им казваме „на зелено за 15% от продукцията. Всеки един себеуважаващ се фермер и бизнесмен би трябвало да разпределя риска – да подписва и предварителни договори независимо от това, каква ще бъде цената. На този етап се надяваме, че ще можем да си продадем стоката. Макар в момента в световен мащаб нещата не са розови. Надяваме се на промяна.
Голямата е сушата в Русия и Украйна, които са определящи търговци на зърнения пазар. Дано това бързо да се усети на световния пазар и да си изтъргуваме зърното както трябва, на добра цена“, коментира Николай Киров.
Тази година в цялата страна, не само в Бургаско
жътвата започна много рано
– сигнал, че настъпват сериозни промени в климатичните условия.
„Има колеги в областта, а и в района на Ямбол, които извадиха комбайните по полетата още на 9 и 10 юни”, каза Киров и допълни: „Очакваме
нормална реколта,
от ечемика между 400 и 550 кг от декар. За него индикациите ги имаме вече, защото той се жъне в различните региони на страната. Това са много добри добиви, предвид че природата не бе много благосклонна пролетта – беше сухо и с високи температури. За пшеницата още нищо не мога да кажа, защото жътвата предстои, но от това, което виждаме и от опита от предни години се надяваме добивът да е малко по-добър от ечемика – между 450 и 600”.
Що се касае за качеството, в Бургаско се гледа фуражен ечемик, на който качеството е нормално. Първата информация за пшеницата идва от Ямболско, защото там вече са напреднали с жътвата – пшеницата е с много добри показатели. Глутенът е добър и има много добри хлебопекарни качества.
За сравнение през миналата година бяха прибрани около 6,5 милиона тона пшеница при среден добив на декар от 545 килограма.
„От Министерството на земеделието прогнозират по 500 кг от декар, което най-вероятно е постижимо. Но климатичната обстановка е толкова неустойчива, че докато зърното не влезе в хамбарите, не може твърдо нищо да се каже. Реално
зърненият баланс на страната със сигурност ще бъде задоволен
Нямаме притеснения за това. Цените към момента са 40 стотинки на килограм на пристанище, което означава 360 - 370 лева на тон в зависимост от това от къде идва транспортът. А разходите са над 200 лв./дка в цяла България. При среден добив за пшеница от 500 кг/дка, говорим за себестойност над 40 ст./кг. Към момента такава цена няма, особено във вътрешността на страната.
Цената стартира по-ниска, в сравнение с миналата година, а добивите се очакват да са като миналата година. Може би даже малко по-ниски“, коментира Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Той акцентира още върху нещо много важно за производителите – цените на торовете. „Те се нормализираха. Не са достатъчно надолу, за да свалят себестойността под продажната цена на пшеницата, но определено има нормализиране на тренда и няма такива резки скокове в цените на тора. А това за нас е добре, за да можем да планираме предварително някакви разходи“.
711 694 дка са площите за реколтиране с пшеница, и са с около 28 000 дка по-малко в сравнение със стопанската 2022/ 2023 г.
Затова пък площите с ечемик са 198 583 и са с почти 38 000 дка повече от предходната. Тези с рапица са 148 875.
В голяма част от полските общини на областта ечемикът вече е прибран и са отчетени добри добиви.
