Интервю на Моника Илиева
Apx. Bлaдимиp Mилĸoв e председател на УС на КАБ от октомври 2020 година. Завършил е специалност „Архитектура“ в УАСГ. Утвъpдeн cпeциaлиcт в oблacттa нa apxитeĸтypaтa, гpaдoycтpoйcтвoтo и гpaдcĸия дизaйн, c дългoгoдишeн oпит в пpoeĸтиpaнeтo нa жилищни, вaĸaнциoнни, oбщecтвeни и пpoмишлeни cгpaди, както и знaчими гpaдoycтpoйcтвeни paзpaбoтĸи. Сред проектите му са OУΠ – Бypгac, ΠPЗ нa жĸ „Meдeн рyдниĸ” – Бypгac, ΠPЗ нa ĸв. „Kpaймopиe” – Бypгac, Peĸoнcтpyĸция нa цeнтpaлнaтa пeшexoднa зoнa нa Бypгac c пл. „Tpoйĸaтa” и много други. Hocитeл e нa пpecтижни нaциoнaлни и мeждyнapoдни нaгpaди.
– Арх. Милков, как новите проекти – жилищни и комплекси – преосмислят строителство?
– Има неща, които са добри и качествени, които създават хубава градска среда. Има и такива, които са извън контекста ѝ, не могат да допринесат с нищо за образа на един град, а по-скоро го развалят. Но това е въпрос на конкретен проект. Основната беда е, че се отказахме от комплексно градоустройство на цели райони, квартали и допуснахме да се решава на парче – УПИ по УПИ и кашата е страхотна. Особено в Бургас, в старата част една след друга изчезват старите сгради. На тяхно място се появяват нови извън контекста на тази среда.
– Кои актуални промени в изискванията към архитектурата най-силно повлияват новите концепции?
– В момента това е създаването на енергоспестяващи и енергоефективни сгради. Има наредба, според която 54% от енергията за една сграда трябва да се доставя от собствени енергоизточници. Парадоксално! За сравнение в Германия е 20%. Не можем да го изпълним. Трябва да се правят фотоволтаици дали в свободното пространство на покрива, или на някое друго място – трябва да се спазят изискванията. Противопожарна наредба забранява върху покрива да се монтират слънчеви системи. Тъй като са пожароопасни, покривът трябва да е негорим. Налагат се бетонови замазки, настилане с плочи или ако няма свободно място, трябва да се потърси друг терен, за да се изградят фотоволтаици.
Мога да обобщя, че не е измислена добре тази наредба. В националния микс на тока 20% от него е за алтернативни източници на енергия – фотоволтаици и вятърни перки, което е напълно достатъчно на този етап. Истината е, че държавата отново прехвърли топката към гражданите. С тези волтаици ще се създадат сериозни проблеми, защото всеки започва да си ги монтира, където поиска. Електроинженерите имат доста възражения, но не срещу тази енергия, а по начина, по който се организира монтажът.
– Как един проект съчетава в себе си изискванията на различните поколения?
– Няма млади и стари, има можещи и неможещи архитекти. Всичко е въпрос на опит, на творческо въображение и замах – въпрос на умение.
– Дефинира ли новото строителство по различен начин идеята за лукса?
– По никакъв начин. Наблюдават се масово жилища, които са от скромни по-скромни и с минимални размери. От друга страна, се наблюдава на пазара и търсене на изключително луксозни жилища.
– Кое осигурява дълготрайността на проекта във времето и свежестта на реализираната в него идея за лукса?
– Какво ще им осигури ли? Това, че са стоманобетонови, монолитни. Ако са енергоефективни, енергоспестяващи, ако са изградени от рециклируеми материали, всичко това способства за устойчивостта и дълготрайността на сградата през периода ѝ на експлоатация.
– През юли м.г. поискахте промени в ЗУТ, какво се случи с изготвяния от камарата на архитектите в България пакет от предложения за нормативни промени в действащото законодателство?
– Целият проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е готов. Представен е на всички политически партии. Водени са разговори с всяка една от тях. Декларираха подкрепа и желание да излъчат от един до двама депутати от партия, които да припознаят закона и да го внесат в парламента. Стигнахме до тази фаза и парламентът беше разпуснат. Имаме обещания, че ще бъде внесен. Надяваме се, че най-после ще влезе на дневен ред за гласуване.
– Кои са основните акценти в него?
– Първо – водещата роля на архитекта в инвестиционния процес. Искаме двуфазно проектиране. Идеен проект, по който се издава строително разрешение и се одобрява от главния архитект и технически работен проект на регистрационен режим. В момента, в който се регистрира може да започне строителство. Това е свързано с една огромна отговорност – всичко трябва да е добре разписано, да няма грешки. Отговорността, която ще поемат, ще доведе до много по-качествени проекти. Това означава и много по-добро заплащане.
