Факт. Таванът на надценката от 15%, който гласуваха депутатите в 49-ото НС, влиза в сила
Дона МИТЕВА
Ще изчезнат ли най-продаваните видове хляб от пазара от началото на юли, се питат хлебари и продавачи на насъщния, а и онези, които го слагат ежедневно на трапезата си. Причината – таванът на надценката от 15%, която народните представители гласуваха в последните часове работа на предходния, 49-и парламент, влиза в сила. Промените са в Закона за данъка върху добавената стойност.
В обсега на тавана на търговската надценка са белият, типовият хляб и хлябът „Добруджа“, които са най-масови като консумация.
В Бургас Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия коментира, че са отправили писмо до Министерството на финансите по повод определянето на пределната търговска надценка за трите вида хляб. Водени са и разговори с представители на Министерството на икономиката и финансовото ведомство. Надяват се и сегашните депутати, част от които са и от миналия парламент, евентуално да поправят поправката.
Пред медиите той коментира, че на всичко отгоре изменението е прието в нарушение на Закона за нормативните актове и не е подложено на обществено обсъждане.
„Ако за част от търговците стане неизгодно да предлагат видовете хляб, попадащи в обхвата на регулацията, те може да престанат да ги поръчват и предлагат, което ще доведе до изкуствено занижаване търсенето на въпросните артикули, съответно ще навреди на производителите и ще ограничи потребителския избор.
Наличието на нормативно определена максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно.
Липсват нормативни определения за видовете хляб, което създава несигурност кои артикули попадат в обхвата на регулацията. Това от своя страна ще доведе до затруднения при прилагането и контрола и съответно – до допълнителни разходи както за правоприлагащите органи, така и за индустрията“, пише в част от точките в писмото на Сдружението. С него се настоява да бъде изискано и становище от Комисията за защита на конкуренцията.
"Пазарът на дребно на хляб е силно сегментиран. Практически е невъзможно да се сложи таван на надценката. При цялото му многообразие 15% надценка няма да е достатъчна, за да покрие разходите на голяма част от обектите, което ги поставя в неконкурентна позиция спрямо останалите играчи, за които този таван може да е приемлив", коментира още Вълканов.
Димитър Людиев, председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите и собственик на една от водещите фирми за производство за хляб в региона, а и не само, коментира влизането в сила предстоящия таван с въпроси: „Кой ще спечели от тази мярка? Кому е нужно? Кой пенсионер ще спечели, при положение че не се очаква намаляване крайната цена на хляба. За какво се прави тогава?“ и си отговори сам: „Малките партии си правят пиар на гърба на хората“.
Той уточни, че надценката от производителя до потребителя трябва да е 15%.
„Фирмите, които разнасят хляб по малките села, имат транспортни разходи, разходи както нас за заплати… За мен точно тези фирми ще пострадат най-много. А и големите вериги, но те ще компенсират с други артикули. Конкуренцията в нашия бранш е толкова голяма, така че никой не може да си позволи да продава с 15% по-скъпо“, обясни той.
Лично за своята фирма Людиев казва, че е заложил всички разходи предварително, освен това той не ползва друга фирма да разнася хляба. И не очаква да му се наложи да намалява капацитета на производство на трите вида хляб.
Признава, че в момента от неговия бранш, а и самият той, всички са много чувствителни на тема заплати. „Ако не вдигаме заплатите, ние губим работници. Конкурираме се не само вътре в самия бранш, а и с хотелиери, ресторантьори и други бизнеси. Всеки се опитва да придърпа някой-друг човек, за да има кой да работи. А това става с по-голяма заплата. При положение, че няма откъде да ги изкараме тези пари. Няма и европейски проекти, заради това, че няма стабилно управление на държавата. И пак се питам кому е нужно да се занимава с хляба, при положение че цената на хляба падна с 20%, ДДС-то ни е 0, брашното е с 0 ДДС. За хляба повече от това няма какво да се направи“, заключи хлебопроизводителят.
