Стефан Георгиев е роден на 24 юни 1954 г. във Велико Търново.
През 1974 г. завършва Националната художествена гимназия по приложни и изящни изкуства „Академик Дечко Узунов“, Казанлък.
През следващите години работи като реставратор и като художник изпълнител. Занимава се с живопис и приложна работа.
От 1996 г. е на свободна практика.
В началото на 2000 г. заминава за Атина, Гърция. Там живее 12 години, през които работи като илюстратор на детски книги за някои от най-големите издателства на Гърция. Издадени са 28 книги с негови илюстрации на гръцки и чуждестранни автори. Успоредно с това той работи и като живописец.
През 2007 г. е приет за член на Съюза на гръцките художници (ЕЕТЕ), секция „Приложни изкуства“.
Открива пет самостоятелни изложби и участва във всички Национални изложби, организирани от ЕЕТЕ до 2012 г. През тези години Стефан Георгиев открива самостоятелни изложби в Амстердам – 2008 г., и Български културен център в Берлин – 2011 г.
От лятото на 2012 г. живее и твори в родния си град. Той е член на представителството на СБХ във Велико Търново и в Бургас. Самостоятелни изложби на художника са откривани в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Хасково, Поморие и Димитровград. Негови картини има в частни колекции в Германия, Испания, Холандия, Гърция, Турция, Израел, САЩ , Русия, Хонконг.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-н Георгиев, вие не гостувате със своя изложба за първи път в Бургас. Какво е по-различното в тази, сегашната?
– Различното е първо това, че галерията е на Бургаското дружество на художниците. А аз съм негов член от три години. Преди това съм правил изложби – две в галерия „Неси“ и една в Ателие R.
За сегашната изложба трябваше да подам молба, за да ме включат в графика. Случи се така, че изложбата ми в Бургас съвпада с личен празник, когато празнувам 70 години от раждането си и 50 години творчество – рисуване. Роден съм на Еньовден. А през 1974 година завърших художествената гимназия в Казанлък. Тази година на 28 септември организираме среща на випуска.
– Кое ви накара да озаглавите сегашната си изложба Time Machine /"Машина на времето"?
– Заглавията не са нещо, което трябва да го мислиш и да е оригинално и да няма връзка със самата изложба. В момента, в който рисувах картината с грамофона и добавях предмети и детайли, за да стане композицията, разбрах, че точно тези предмети са от моя живот. С всеки от тях имам история от миналото. Самият грамофон също е стар – с фуния и със стари плочи, на които има шлагери от моето детство. И тогава си помислих, че Машината на времето са нашите мисли. С тях можем да отидем напред, и да си представим бъдещето, благодарение на нашата фантазия. Можем да се върнем и назад в миналото и да си спомним неща, които сме преживели. Дори да усетим аромати от миналото. Ето сега в Бургас ухае на липа. Липовия цвят асоциирам с чая от липа, който баба ми вареше, когато бяхме болни. Тогава нямаше кой знае какъв избор – имаше чай от липа или от лайка.
Изложбата е и юбилейна и ретроспективна. В нея са засегнати почти всички теми и почти всички техники. Обединих я във формата. Повечето картини са метър на метър. Има и няколко, които са правоъгълни, но задължително две от страните са също метър.
– Какво е да си на 70 – повече мъдрост или умора?
– За умора, един художник като рисува няма умора. Работата е удоволствие. За мъдрост – като се вгледам вътре в себе си – започнал съм да спазвам някои правила по-стриктно. Например вече не пия по три уискита, а само по едно. Пресичам само на пешеходна пътека и светофар, от страх, че някой ще ме помете. С годините се усещам, че повече уважавам хората.
– Какво казвате на младите си колеги, които тепърва тръгват да пробиват в галерии и колекции?
– Имам много познати и приятели млади художници, но не си позволявам да давам съвети. Не мисля, че е нужно. Те имат свой път. Тези, които учат в художествените училища имат свои преподаватели, които да ги съветват. Аз да раздавам акъл – в никакъв случай.
– Вие сте и илюстратор на детски книги. Какво грабва сегашните деца, какви трябва да са илюстрациите? Има ли промяна в това, което харесват различните поколения?
– Илюстрирах детски книги, когато със съпругата ми живеехме в Гърция, преди около 10 години. Тогава там имаше 350 издателства в Атина и всичките събрани на едно място. Тогава станах член и на техния Съюз на художниците, секция приложни изкуства.
Що се отнася цялостната книжка, не толкова до илюстрациите, лошо впечатление ми правеха текстовете на класическите приказки, които се поднасяха орязани. Само по няколко изречения, извадени от контекста. Разчита се на илюстрацията.
От издателствата, за които правех илюстрации, искаха от мен те да са по-реалистични. Има колеги, които работят по-стилизирано, с по-модерни форми. То, разбира се, зависи и от текста. Моите издателства са ми възлагали да илюстрирам и гръцки автори, и класически. Те искаха от мен реалистични илюстрации. Съответно аз се съобразявах с изискванията.
– Като художник се знае, че отделяте сериозно внимание на детайла – такъв ли сте и в живота?
– Ателието ми е доста подредено, за разлика от леглото...
Моите картини са живописни, но не са класически. Използвам най-различни материали, акрилна паста, златни и сребърни фолиа, лакове, патина. Така виждам нещата. Казват, че картините ми са моята визитна картичка. Дори и да нямат подпис в ъгъла, те са разпознаваеми.
– Голото женско тяло или натюрмортът говорят повече за своя автор?
– Нито едното, нито другото. Това са просто теми, които рисува един художник… Аз рисувам и библейски сцени – „Благовещение“, „Тайната вечеря“. Преди 2 години направих изложба в Пловдив само с икони. Авторски икони, подчертавам, защото те не са рисувани според канона.
Обичам да рисувам риби – още преди да стана част от Дружеството на художниците в Бургас (смее се).
Рибата е приятна за рисуване – тя е предхристиянски и християнски символ. Сега на изложбата в Бургас има доста картини с риби.
– Коя е най-любимата Ви картина и къде се намира тя?
– Доста сложен въпрос… Щом съм ги продал – значи съм ги прежалил. Но сега в бургаската изложба има три картини, които още като се обявяваше списъкът – в него са като собственост на автора. Те не се продават. Имам дъщеря художник и внук на 9 години, който също се увлича по рисуването. Искам да направя подбор от мои работи, които да им оставя и те да могат да съхраняват в годините напред. Ако продам всички мои картини и си тръгна от този свят без да оставя нещо на своите наследници – ще бъде тъжна работа.
– Каква публика са бургаските ценители на изобразителното изкуство?
– Трудно ми е да определя. Може би като приключи изложбата и си направя равносметка за посещаемостта и откупките, тогава ще имам по-ясна представа.
Бургас е голям град, с много художници, интелигенция – предполагам, че интересът към изложбата ще е голям.
