Интервю на Александър Кулик специално за „Черноморски фар“
Бургас винаги е бил и остава творческата столица на България. Тук винаги са живели и творили художници и скулптори, актьори и режисьори, писатели и поети, певци и танцьори. Днес ще разговаряме с една от най-изявените представителки на балетната трупа на Държавната опера Бургас – младата и талантлива балерина от Япония Нанако Сато.
Кратка биография на днешния ни гост:
・Родена в Осака, Япония, на 26.06.2001;
・Започва да изучава класически балет в Япония и учи в Бостънското балетно училище (САЩ), Кралското датско балетно училище (Дания) и завършва Международно балетно училище в Брюксел (Белгия);
Професионални постижения:
・Японски балетен конкурс 2017, 1-ва награда;
・Стипендия от Большая балетная академия (Русия);
・Член на Държавна опера Бургас от 2023 г.
Когато за първи път видях Нанако на сцената на Държавната опера в Бургас в ролята на Палечка, твърдо реших, че е необходимо да разкажа на бургазлии за тази прекрасна балерина.
И така, най-накрая успяхме да се срещнем и да поговорим в навечерието на рождения ден на днешната ни героиня. Времето изобщо не беше много – имахме само почивка между репетициите, които отнемат по-голямата част от живота на всички членове на балетната трупа.
И така, нека да започнем:
– Защо балет? Защо не народни танци, гимнастика или шах?
– Започнах да уча балет на 3-годишна възраст, защото майка ми беше джаз танцьорка. И тя забеляза, че балетът е в основата на всички видове танци и че ако мога да танцувам балет, мога да танцувам всичко.
– Кога за първи път пожелахте да се откажете от балета? Защо не го направихте?
– Всъщност никога не съм искала да се откажа от балета. Често ми омръзваше обстановката около балета (учители, графици и т.н.), но никога не съм мразила самия балет.
– Помните ли първия си успех, първите аплодисменти на публиката?
– Когато бях ученичка, честно казано, никога не ми пукаше за публиката и танцувах само за себе си, но откакто съм в трупата като професионалист, публиката се превърна в моята основна причина да танцувам. И никога няма да забравя, че първият ми успех от публиката беше „Балетна гала“ през май 2023 г. Бях започнала да работя в трупата едва месец преди това представление, но след него много момичета дойдоха, за да се снимат с мен. Много момичета. За първи път ми се случваше такова нещо и от този момент реших: „Искам да танцувам за публиката“.
– На кои от Вашите учители сте благодарна и за какво точно?
– Определено на Андерсон Сантана от Международния балет в Брюксел. Учих там четири години и той ме направи човека, който съм днес. Бих казала, че господин Сантана е малко „старомоден“ учител, който ти крещи: „тренирай, тренирай и тренирай!!!“, но той ми показа какво е упорита работа и страст и без него нямаше да имам силния си манталитет. А и много се възхищавам на сегашния си директор Галина Калчева. Тя е пълна противоположност на Андерсон Сантана, никога не ми крещи и не иска от мен да работя по три часа върху солото си без почивка, но винаги ме наблюдава и ми дава точни съвети и за тази една година с нея израснах невероятно много. Ако работя с нея години наред, съм сигурна, че ще мога да стана невероятна танцьорка.
– Каква е причината да напуснете Япония?
– На 9-годишна възраст вече бях решила да стана професионална танцьорка, но в Япония балетът не се смята за „истинска работа“. Винаги съм знаела, че рано или късно ще трябва да напусна, за да се издържам единствено от балет.
– Къде е „входната врата“ към европейския балет? Защо Европа?
– Всъщност първата ми мечта беше да живея в Америка, защото един от най-добрите ми приятели е в Ню Йорк и това беше първата страна в чужбина, която посетих. Но всъщност много от моите учители ми казаха, че ще пасна повече в Европа, защото моят стил на танцуване е по-скоро стилен и елегантен. Всъщност винаги европейските училища бяха тези, които ми даваха стипендии и ме приемаха, когато участвах в състезания.
– Какво Ви доведе в България?
– Последната ми година в Брюкселския международен балет си търсех сцена и пътувах из цяла Европа за прослушвания. Всъщност получих няколко договора от компании в Германия и Испания, но това не беше 100% класическа балетна компания и не бях сигурна дали наистина искам да отида. И от „нищото“ намерих Държавна опера Бургас в интернет, търсейки „класически балетни компании в Европа“, и те ме поканиха на прослушване, а след два дни получих имейл, че ме приемат. След това ни отне една година, за да получа виза (смее се).
– Какво неочаквано или необичайно нещо срещнахте тук?
– Напуснах Япония на 16-годишна възраст, така че вече съм свикнал да живея в Европа и не са много нещата, които ме изненадаха в България, но най-голямата разлика, която усетих в Бургас, беше, че всички ме гледат като извънземно или холивудска звезда. Може би нормален японец би се почувствал малко неудобно в Бургас заради този напрегнат поглед на хората, но за мен като балерина винаги е удоволствие да привличам вниманието, така че за мен това е много „удобен“ град.
– Как успявате да намерите общ език в компанията? Не само по отношение на трудностите при превода, но и по отношение на различните манталитети, култури и обичаи, защото не сте единственият чужденец в Бургаската опера.
– Репетицията е само на български и когато ние, чужденците, не разбираме нещо, питаме колегите, които говорят български и английски (повечето български колеги говорят много добър английски). Като работя тук, научавам все повече и повече български, така че през повечето време разбирам какво казва режисьорът по време на репетицията. Що се отнася до културните различия, усещам голяма разлика между западноевропейците и българите. Западноевропейците имат подобен на моя, японски, начин на мислене, а българите са по-спокойни за всичко. Западноевропейците са по-стриктни към работата (не като японците обаче, които се самоубиват за работа). Не става въпрос за това кой е по-добър, аз обичам и западноевропейците, и българите, и сме наистина приятелски екип.
– Колко и какви роли сте изиграли досега тук?
– Не мога да си спомня колко, защото съм участвала във ВСИЧКИ представления, но режисьорът винаги ми дава наистина добри роли и аз съм много щастлива от това. Едни от най-големите роли, които съм изпълнявала досега, са Палечка от „Палечка“, „Царството на сенките“ от „Баядерка“, Pas de trois от „Пакита“, девойка лебед от „Лебедово езеро“, Pas de six от „Спящата красавица“. Изпълнявала съм и много други солистични роли и всяка от тях ми доставя удоволствие.
– Ролята на мечтите Ви?
– Да танцувам соло в европейски театър вече е сбъдната мечта за мен. Ако говоря за мечтаната от мен роля, това е Никия от „Баядерка“. Харесва ми колко различна е тя от всички останали принцеси от света на балета като Аврора, Одета или Захарната фея от „Лешникотрошачката“. А „Баядерка“ е просто любимият ми балет, включително музиката, костюмите и всичко останало.
– Кое е любимото Ви танцово движение, което със сигурност ще накара публиката да аплодира?
– Всеки танцьор има своя собствена сила в техниката, а моята е в скоковете. Може би защото баща ми беше волейболист, имам естествен висок скок и мисля, че публиката ще се наслади на това. Всъщност режисьорът ми даде лудо соло със скокове в последната „Пакита“.
– В бъдеще планирате ли да останете в Европа, или искате да се върнете в родната си страна?
– Ще остана в Европа през цялата си кариера като балерина. Не знам къде ще бъда когато навърша 60 години, но моментът, в който се върна в Япония, е моментът, в който ще спра да се занимавам с балет.
– На балетната школа на коя държава се възхищавате?
– На Балетна академия „Ваганова“ в Русия, без съмнение. Най-доброто балетно училище в целия свят.
– Кой от съвременниците си бихте могли да наречете свой еталон в света на балета?
– Не се сравнявам с другите, така че не знам, но по време на прослушванията в цяла Европа срещнах толкова много невероятни танцьори и се надявам всеки от тях да успее, за да водим следващото поколение балет.
– Коя от балерините в миналото е пример за Вас?
– Никога не съм се срещала с нея, но Мей Нагахиса от Мариинския театър е най-големият ми пример. Защото тя е единствената японка там, а стилът ѝ на танцуване е толкова мек и елегантен. В моята трупа съм наясно, че не съм от този тип великолепнитанцьорки, които излъчват интензивна светлина, и танцувам по-меко от останалите колеги, затова винаги гледам на Мей Нагахиса като на мой пример.
– Какъв съвет бихте дали на момичетата, които мечтаят да влязат в света на балета?
– Ако наистина сте запалени по балета и не можете да живеете без него, просто продължавайте и вярвайте в себе си, и най-важното – наслаждавайте се на целия процес и на пътуването. Страстта и упоритият труд ще ви водят към мечтата ви!
Благодаря на г-жа Сато за тази беседа, мисля, че тя ще бъде много интересна за много любители на българския балет и за хората, които се интересуват от културните събития в Бургас. Да пожелаем на Нанако нови роли, признание и достигане на върха на балетното майсторство не само в България, но и по целия свят!
