Легенда. Пирати или веселяци са дали името на населеното място
Гергана Чанева
Проектът "Моят роден край в семейните спомени" се осъществява съвместно между СУ "Христо Ботев", гр. Айтос и Регионален исторически музей - Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на община Айтос. Проектът се ръководи от Татяна Байкушева от страна на РИМ – Бургас, и от Николай Димитров, от страна на СУ "Христо Ботев". В него активно се включват учениците, които събират интересни данни за населени места в региона, разкази на местни жители за отдавна отминали събития, стари легенди, описания на традиционни обичаи и записват информация, свързана с важни природни забележителности, правят снимки на всичко, което им направи силно впечатление, цифровизират стари документи и фотографии.
Вестник „Черноморски фар“ е медиен партньор на инициативата и на неговите страници се публикуват най-интересните истории, събрани от децата.
В днешния брой ще ви разкажем за село Пирне. Данни за него е събрала ученичката Гергана Чанева.
На мястото, където днес се намира село Пирне е имало антично селище. Сведения за това датират още по времето на траките, римляните, а в по-късно време – и от турското робство, както и след Освобождението.
Вълнуващи са борбите на селяните за просвета, за по-добър живот и справедливост. Не случайно е откриването на светско училище през 1870 г., образуването на всестранната кооперация "Сила" и клон за кооперативна обработка на земята през 1941 г.
За написването на историята са използвани документи от Националния исторически музей София, Окръжния държавен архив гр. Бургас, архивите на училището, читалището и ТКЗС. За нравите, обичаите, народните песни, детските игри и друга информация ни помагат спомените на старите хора, събрани от изградения експедиционен отряд при училището.
Село Пирне се намира на около пет километра югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. На изток граничи с Айтоска река, на север със землището на село Поляново, на запад със село Черноград и село Чукарка и юг със село Караново. Има 16 000 дка обработваема земя около 5000 дка гори и пасища. Землището е почти равнинно и малка част хълмисто. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно. След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България. В района на Пирне има останки от тракийско селище и от могили (Камилска и Тастепенска; открити са две мраморни плочи на Тракийския Херос. В местността Еленските гробища е намерено сребърно съкровище (360 монети) от 2–3 век. Сведения за селото има в османо-турски регистър от 1548 г., в регистър за извънреден данък от 1676 г. – под името Бурна (Бурне), и в опис за събрания данък за овцете от 1731 г. Във вестник „Век" от 1875 г. е споменато под името Пирне. Населението на село Пирне наброява 761 души към 1934 г., в периода до 1992 г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към 1965 г. – 1205 души, а към 2018 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души. Населението на село Пирне последно е преброено на 15 март през 2024 година с брой население 765 души, с 30,6km2
Почвата е чернозем и глинесто-песъчлива, богата на органични вещества, подходящи за развитието на зърнени култури, овощни градини и лозя. От това се обуславя и поминъкът на населението.
Двата главни пътя, които минават край селото, са: асфалтираният път от Бургас до София и от Айтос за Средец (Грудово). До главните артерии на север и изток се отива по двукилометрови асфалтирани отсечки. Освен по главния път за с. Чукарка се пътува и по черен, тастепенски път, на запад от селото. На юг, направо през гората се стига до с. Караново. На север асфалтиран път свързва селото със с. Поляново и с. Карагеоргиево. Село Пирне е крупно селище с обширни дворове. Първите сгради се строят върху каменна основа, а нагоре са направени от дебели дъбови талпи или прътища, измазани с пръст. Срещат се и къщи, изградени с кирпич. Най-съществената част от жилището е стаята с огнището. По стените се нареждат полиците за съдове и закачалки за котлите. Второто отделение е голяма стая, предназначена за спалня, за гости. Често се среща и трето помещение-килер. Разположен пред цялата къща е откритият пруст. От края на XIX век в селото има запазени няколко хамбара. По-късно (в началото на XX век) къщите се строят с камъни паянта – дървета и ред тухла. Те са с мази, непригодни за живеене. Използват се във връзка със селскостопанската дейност на стопаните. Там се съхранява виното, брашното, ярмата за животните и др. Горният кат е жилището. По устройство е както по-старите къщи, но няма пруст, а по-голямо антре. Почти във всяка къща, където е огнището, на цялата източна стена е направена голяма мусандра. В нея домакинята съхранява дрехите на семейството. Подът и таванът са направени от шпонтени дъски. Прозорците са малки 1 м ширина и 1.40 м височина. Железни пръчки препречват свободното преминаване през тях. В старите жилища няма баня. През лятото хората са се къпели на двора или в затулени помещения в дървени корита. Тоалетните (нужниците) се строят далеч от сградите. След 50-те години на ХХ век започва масово строителство на масивни къщи, съобразени с всички съвременни изисквания на човека.
На 2 май 2011 г. тържествено е осветен новопостроеният храм „Св. Атанасий Велики“ в с. Пирне
В сградата има помещение за баня, отопляваща се с бойлер за твърдо гориво или ел. ток, големи холове, спални, кухня с големи мивки и помещенията са добре обзаведени. Поради липса на канализация, тоалетните са на двора. Пред къщите има цветни градинки. Овощни дървета и зеленчуци се засаждат в големите дворове. Село Пирне е едно от селата с много подпочвена вода и много хора поливат с помпи. Към 90-те години на ХХ век голяма част от домакинствата имат големи полиетиленови оранжерии за ранно производство на зеленчуци, най-вече домати и краставици. Стопанските сгради се строят близо до къщата, или пък са залепени за задната ѝ стена навеси, салми. На по-голямо разстояние се намират кочината и оборът за животните. С питейна вода е снабдено всяко жилище. Оградите са каменни или с мрежа. Природното многообразие на територията на с. Пирне е твърде голямо. Това се отнася до тревистите и дървесни видове. В ливадите преобладават: трефил, детелина и водолюбивите растения. На по-високите обработваеми земи се срещат: щирът, паламидата повитиката, троскотът, гергьовденче, великденче и др. По пасищата има: класица, мащерка, бял равнец, жълт равнец, магарешки бодил и др. В гората има много цветя: минзухар, кокиче, синчец (див зюмбюл), камбанки (звънчета), теменужки и др. Но тук трябва да открием скоба и да кажем, че в близкото минало е имало по-богато разнообразие, което е нарушено от човешката дейност. Само за един човешки живот са изчезнали: лалетата от м. Алана, съсънът от Малкото баирче и Аласатия баир, перуниката (зайчият крем) от цялата гора, росенът под Гола могила, перчамът от почти всички баири, момината сълза. От дървесните видове най-много са разпространени летният и зимният дъб (цер и бяло меше), габърът, кленът (мъждрянът), глогът, дрянът, дивата (мечата) круша и драката. Последната беше почти унищожена при създаването на културните пасища, но през последните години се забелязва възстановяването ѝ. Климатът е прохладно-континентален. Средната годишна температура е 14-15°С. Валежите са предимно през пролетта и есента – 500. 600 л на кв.м. Лятото е прохладно, а зимата е по-мека в сравнение със страната, затова пролетта и есента са по-дълги. Това се дължи на черноморското влияние, което преминава по течението на Айтоска река.
В сградата на някогашния музей бяха открити ценни албуми със стари снимки от живота в селото. Сега предстои тяхната дигитализация
Пред читалището е изграден паметник (каменен блок) от зелен камък. В горния ляв ъгъл на паметника е монтиран каменен венец със стилизирана червена лента в основата. На върха на венеца е монтирана червена петолъчна звезда със сърп и чук в центъра. Вдясно от венеца е монтирана паметна плоча, посветена на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „На загиналите в борбата против капитализма, фашизма и в Отечествената война от с. Пирне“; „Вечна Слава на Героите“. Има списък на загиналите.
Разположено само на 5 километра южно от общинския център, това е едно от най-старите селища в региона. Предполага се, че името му произлиза от „пират“. Колкото и да звучи невероятно, възрастните хора казват, че някога, в древността, Черно море е достигало само на няколко километра от днешното му землище. Други пък смятат, че названието му идва от „пир“, тъй като кореняците в населението му се славели като обичащи да се веселят хора.
В общинския център се намира Районно мюфтийство, а в почти всички околни села се издигат добре поддържани джамии. Чисто християнските населени места са едва две-три. Едно от тях е Пирне, което досега бе единственото село в общината, населено предимно с изповядващи православието миряни, където нямаше църковен храм и населението му ходеше да се черкува в Айтос.
На Стефановден (27 декември) през 1999 г., след няколкогодишно ходене по мъките, за да се подготвят строителните книжа, най-сетне теренът, отреден за православна църква, е осветен и е положен основният камък на градежа. На 2 май 2011 г. тържествено е осветен новопостроеният храм „Св. Атанасий Велики“.
Липсата на достатъчно финансови средства прекъсва на няколко пъти строителството ѝ, но се намират щедри благодетели, които даряват пари за довършване на богоугодното дело.
В Пирне са родени:
Професор Иван Маразов – един от водещите български културолози и траколози и министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г.; роден е на 3 април 1942 г.; през 1967 г. завършва история и теория на изкуството в института „Репин“ в Ленинград; същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на института); от 1969 до 1989 г. е заместник главен и главен редактор на списание „Изкуство“;
Генерал-майор Стоян Куцаров;
Дянко Пръвчев (1889 – 1944), кмет на Бургас;
инженер Иван Шивачев (1930 – 2015), един от създателите на Радио-телевизионен център Пловдив (РТВЦ – Пловдив).
През 1874 г. учител в Пирне е Сава Катрафилов.
