Драгомир Георгиев – зам.-директор на Летище Бургас разказва за страстта си да снима в природата
Дона МИТЕВА
Той е човек, на когото не му се налага да избира между самолетите и птиците. Напротив, открива общото между тях. Наслаждава им се и им се отдава по един неповторим начин, като едните превръща в професия, а другите в хоби. При едните работи – напрегнато и всеотдайно, а при другите си почива. За зам.-директора на Летище Бургас Драгомир Георгиев самолетите и птиците са истинска страст.
Работата
За работата си и това как е станал част от големия екипаж на най-слънчевото летище на Балканите признава, че е станало случайно:
„Бях завършил АЕГ „Гео Милев“ в Бургас, и приключил с казармата. По онова време тя беше с продължителност 1,5 години. В един слънчев следобед с един мой много близък приятел философствахме за бъдещето. Майка му – да почива в мир – ни изслуша няколко минути, че като ни подбра с пръчката … (шегувам се!). Жената ни обърна внимание, че кандидатстването в университет е добра посока, но че това не ни пречи да си потърсим работа. Вече бяхме в такава възраст, в която бе време да си създаваме трудови навици и да бъдем полезни за себе си и за останалите.
Беше началото на летния туристически сезон и решихме да си търсим работа по курортите около Бургас. Тогава нямаше електронни сайтове с обяви за работа и най-добрата възможност беше да потърсим нещо на място.
Планът ни бе първо да пробваме в посока Север, а след това в посока Юг от Бургас. На следващия ден се качихме на автобус от Бургас до Сарафово и първата ни точка от плана беше Летище Бургас.
В заснежената гора
Оказа се, че през същия този ден бяха закачили обявите за свободни работни позиции на летището. Най-много ни допадна позицията товаро-разтоварач на багаж, защото не знаехме нищо или почти нищо за другите позиции.
Върнахме се в Бургас, написахме по една молба за товаро-разтоварачи, автобиография, приложихме също диплома за завършено средно образование и отидохме отново до летището да си подадем документите в канцеларията на „Личен състав“. Началникът на „Личен състав“ прочете автобиографиите ни. Допадна му, че бяхме завършили английска гимназия, попита за шофьорска книжка и като разбра, че аз имах такава, ме върна да си попълня още една молба за друга длъжност. Търсели хора, които да осъществяват връзка между екипажа на самолета и всички останали, които участват в обслужването на полета. Придвижването до и от самолета се извършва с автомобил и затова бе необходима шофьорската книжка. Моят приятел нямаше шофьорска книжка и затова не му предложи да си подаде молба за другата длъжност на координатора. След това ми се обадиха за интервю и… оттогава, до тази първа точка от нашия план пътувам всеки ден за работа вече 29 години. Авиацията стана неразделна част от моя живот“, разказва Георгиев, подчертавайки, че Летище Бургас му е дало страшно много – работа на международно ниво, защото правилата на авиацията са едни и същи за всички летища по света, много приятелства и познанства, а и семейство.
Доказателство за това, че
около самолетите се върти животът на Драгомир
е и фактът, че на бургаското летище се е запознал и със съпругата си и са се оженили.
„Децата си пробвах да ги привлека към авиацията, но всеки човек има свой си път на развитие. Уважавам различния избор. Ще се радвам, ако някой ден в бъдеще се насочат към авиацията, но най-много се радвам, когато сбъдват собствените си желания и мечти“, казва зам.-директорът по повод плановете на наследниците.
Като адреналин му действа всеки работен ден в натоварените летни месеци, когато работата е много:
„Не усещам как бързо минава времето през лятото. Има много работа и много предизвикателства, с които всички ние от екипа на Летище Бургас трябва да се справим и в такава динамична обстановка наистина не се усеща как минава времето“, казва той.
В плаващо укритие
Всеки летен сезон го зарежда позитивно заради това, че много млади и енергични хора се присъединяват към екипа. Има много емоции, положителен заряд, усмивки, приятелства – стари и нови, незабравими моменти.
„Всеки един летен сезон пишем история. Добавяме стойност към нашето Летище Бургас всяка една година“, заключава Георгиев.
Хобито
На пръв поглед излиза, че цялата страст и енергия, която има, е посветена изцяло на обслужването на самолетите. Но тези, които познават отблизо Драгомир, са наясно, че има и друга страст – тя също е свързана с въздуха. Това са птиците.
Птиците, животните, природата са негова страст още от ранни детски години, която във времето, поради други интереси през младежките му години е оставил на втори план.
Качулата чучулига на плаж Алепу
„Настъпват моменти в живота, когато човек има нужда да даде висок приоритет и на неща, които много силно е харесвал в ранните си години и не е намерил време и условия да развие. Неща, които тлеят в душата за цял живот, в положителния смисъл. Замислих се един ден, че освен самолетите има и друго, което много харесвам и реших да посветя достатъчно време на природата. Дано успея дълги години да го правя.
Бургас е заобиколен от водоеми, много привлекателни и различни един от друг – яз. „Мандра“, ез. Вая, Атанасовско езеро. Всяко от тях предлага уникална среда за живот на дивия свят и трябва да бъдат съхранени в неповторимата си цялост. Много голям брой птици ползват тези водоеми за отглеждане на поколение както и почивка и събиране на сили по пътя си от Север на Юг и обратно по време на миграция (пролетна и есенна). В зависимост от сезона повечето от тях са в различно оперение и са изключително атрактивни. Много обичам да ги снимам.
Птиците ме привличат като магнит.
Самолетите също ми харесват, но за да снимам самолети, трябва да отделя време за това. Предпочитам свободното си време да го прекарвам със семейството си, а също и сред природата. Търся добър баланс на работно време – свободно време. Това е причината, поради която не снимам самолети“, разкрива предпочитанията си за хобито Георгиев.
Снимките в природата са деликатно нещо, не е като да накараш булката да целуне младоженеца или пък да снимаш футболен мач. Обектите са страхливи и непредсказуеми. В това е и голямата тръпка. Има правила, които не трябва да се нарушават. Добрата снимка е съвкупност от много неща:
„За да се получи добра снимка, трябва да се изучи обекта, трябва той да се познава. При птиците разнообразието е много голямо и е необходимо време за наблюдения, за да се запознаеш с навиците им и да усетиш поведението в различни ситуации. Основно правило в този вид фотография е, че е погрешно да се преследва обекта, за да се направи снимка на всяка цена.
Ако случайно срещна птици, които са в процес на гнездене, мътят яйца или пък отглеждат малки – моментално се отдалечавам, за да не ги обезпокоя в тези критични за съществуването им периоди. Не желая косвено да им нанеса някаква вреда – може да изоставят малките си или пък яйцата, ако преценят, че не е безопасно.
Единствено си позволявам да снимам, ако някои видове птици решат, че е безопасно да ме доближат с малките си. Случвало ми се е например с Голям гмурец, но съм бил скрит под камуфлажно наметало. Дори и тогава го правя с повишено внимание и без обезпокояващи движения.
Придържам се строго към етичните норми при снимането на диви животни. От собствен опит мога да кажа, че първите няколко пъти, в които се пробвах да снимам птици, не успях да направя нито една прилична снимка, защото не знаех как да се скрия и как да се държа, така че да не обезпокоя обекта. При тези първи снимки винаги хващах в кадър само отлитащи надалеч от мен птици.
Една от любимите снимки на Драго – „Малък горски водобегач в Атанасовско езеро“
Трябваше да променя нещо в себе си и в поведението си. За да се направи хубава снимка, трябва птицата да не подозира, че си там или поне да не е разтревожена от това, което вижда, да не те възприема като опасност. Тогава, когато обектът на снимане е спокоен, може да се насладиш на красотата, която ще ти покаже – красота, изразена в интересно поведение и най-причудливи пози. Ако обезпокоиш птицата/животното, никога няма да видиш тази красота“, разкрива тайните на допира с живата природа фотографа.
В семейството на Драго има още един ловец на красота с фотоапарат и това е съпругата му.
Тя снима продуктова, кулинарна, пейзажна фотография и други. Много неща за фотографията той е научил от нея – основно в обработката на снимки, композиция и т.н.
„Често кръстосваме шпаги, когато всеки от нас коментира гледната си точка за конкретен кадър, но това са градивни спорове и изключително много помагат за избистряне на концепцията. Душичка ми е тя“, разказва за споровете в семейството, които са свързани със снимането.
До миналия летен сезон на бургаското летище имаше и още един почитател на фотографията – вече бившият директор Георги Чипилски, който вече е пенсионер. „Ооо и с него дълго сме говорили на тема фотография. Неговата страст е снимането на морето, вълните, сърф и кайт пируетите. Много информация и приятни емоции сме споделяли в разговорите си. Давал ми е доста фотографски и други съвети. Страхотен човек“, признава Георгиев.
Фотографите са малко нещо като рибарите. Те имат истории, които носят в себе си много колорит, хумор, неочакван край и разбира се, настроение. Моля Драго да разкаже за най-трудните си снимки.
„Най-трудните ми снимки са от плаващо укритие, защото първо е трудна изработката на едно такова укритие. Продават се и готови, но не ми пасват добре на условията при които снимам – много плитки води от 5-10 см и доста тиня по дъното. Трудно е пренасянето на укритието до мястото за снимане, до дивото „фотостудио“, защото не може да се стигне дотам с автомобил. Трудно се пренася през обрасли с растителност терени между храсти, клони, тръстики. И не на последно място трябва много да се внимава как се борави с фототехниката – фотоапаратът и обективът трябва да се пазят от вода и кал“, разказва той за неволите, които често предхождат една красива снимка.
От трудностите да лежиш в кал, покрит и да не мърдаш минаваме и към любимите кадри, с които всеки се гордее:
„Доста са ценените от мен снимки. Една от любимите ми е снимката на малък горски водобегач в един от басейните на Атанасовско езеро сред приказните цветове на растението саликорния (расте само в крайбрежните местообитания). За съжаление вече втора година този басейн не се снабдява с вода през лятото и растенията там са сухи. Когато е засушено езерото, няма храна и съответно няма птици, защото нищо не ги привлича към мястото. Жалко е, ако не се полагат достатъчно усилия за добро стопанисване на такива чудесни местообитания. А мястото е прекрасно, просто му трябва малко повече грижа от страна на нас, хората“, намесва и темата за екологията и за това, как ние двуногите, стоящи най-високо в йерархията сред природата, сме в дълг.
Фламинго в Атанасовско езеро
Говорим си за куриозите – а такива неминуемо има много, когато си сред природата.
„Доста са куриозите, но ще разкажа един по-кратък. Отиваме с приятел сутринта да снимаме птици на Атанасовско езеро. Всичко вървеше по план – успяхме още по тъмно да се покрием с камуфлажите на около 10 метра разстояние един от друг и да заемем позиции за снимане. Аз си настроих фотоапарата и притихнах в очакване какво ли ще ми донесе утрото и първите слънчеви лъчи. По едно време усетих, че приятелят ми говори нещо разпалено. Пита ме дали съм успял да хвана интересните пози на малките бели чапли, които са ловували пред нас малки рибки, а на мен ми стана толкова смешно, че не се сдържах и прихнах. Оказа се, че така съм се кротнал сутринта, че чак съм заспал под наметалото и съм проспал тези интересни моменти. Нито една снимка не успях да направя, но се върнах доволен – бях на езерото сутринта и се слях телом и духом с него дори и в съня си“, с доза самоирония разказва за дрямката си фотографът.
През последната година Драгомир Георгиев не намира толкова време, колкото му се иска да е сред природата и да снима, но се е зарекъл да навакса.
„Дивата фотография ми внася прекрасен баланс в живота и смятам да използвам всяка една възможност, за да я държа жива и на все по-високо ниво“, зарича се той.
