Персоналът по морето – наш и чужд, все го няма

Факт. И туристите ни не са идеални, смята доц. д-р Димчо Тодоров

Дона МИТЕВА

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, на фона на тоталната липса на българска такава. Сигнали за закъснели визи, за искане на подкупи при издаването им. Съмнения, че работници от трети страни ще влязат у нас и през Шенгенска граница ще отидат да работят в други страни от ЕС. Тотална липса на интерес към обучението за туристическия бизнес от страна на младите българи заради невисоките заплати. Това са само част от проблемите, които бележат сегашния туристически сезон, който може да се каже, че е вече в разгара си.

Положителното в цялата картина е това, че България си остава добра туристическа дестинация, предпочитана от една категория туристи и откривана от други, които възнамеряват да се върнат отново.

До момента в ДБТ-Бургас има подадени

151 заявления за сезонна заетост

 в рамките на до 90 от работодатели по Черноморието, сочи справка, направена в Бюрото.

Интересът към гражданите на трети страни е изключително завишен. Хотелиерите и ресторантьорите не могат да разчитат изцяло на заетост на български граждани, които да усвоят разкритите работни места за сезон 2024 год. Възможността да се наемат граждани на трети страни е само от полза и подпомага българския бизнес, коментират от институцията.

Колко работници от трети страни вече са пристигнали за този сезон – от ДБТ не разполагат с такива данни.

„Проблемът с липсата на кадри е реален и много остър

Положението направо е трагично, казвам го от опит. Тези собственици и мениджъри, които имат повече ресурс и отделят да платят – могат да си позволят да привлекат (ако има) малко по-добрите кадри. Всички останали вземат това, което има“, категоричен е доц. д-р Димчо Тодоров, председател на Българската асоциация на експертите в туризма. Той самият има над 40 години опит в туризма и е преминал през различни позиции и нива на управление.

 доц. д-р Димчо Тодоров, председател на Българската асоциация на експертите в туризма

Дава пример с камериерките. „По цялото Черноморие работят от малцинствата, хора полуграмотни, домакини от прилежащите райони. Отивайки в 3-, 4-, 5-звезден хотел,

този човек работи така, както работи вкъщи

Хората на място се опитват да ги научат. На теория става, но на практика – не, защото капацитетът е много нисък. Не възприемат почти нищо, но се съобразяват, защото трябва да си получат заплатата. В цялата тази работа се получава нещо като почистена стая, но не съвсем. В процеса на работа тези, които имат опит, дават по едно рамо и се справят хората някак. В управленския персонал е същото. Добрите управленци са купени – те са някъде на добро място, за доста пари. Останалите се справят както могат. Но и туристите ни не са идеални. Като гледам пред хотелите – това са предимно румънци, поляци, молдовци. Това е клиентелата“, обобщава доц. Тодоров. Той не уточни дали става дума само за Южното Черноморие, или и за комплексите на север. Защото пък около Варна се хвалят, че привличат по-платежоспособни гости.

До днешна дата в ДБТ – Бургас заявления са подали 54 работодатели, както за Южното, така и за Северното ни Черноморие, за внос на работна ръка от трети страни. Болшинството от тях не го правят за първи път и са наемали чужди граждани и в предходните години. Този вариант ги устройва и запълва липсите на българския трудов пазар.

Не трябва да се изключва и този факт, че

каквито и заплати да се дават у нас, те в никакъв случай не могат да бъдат конкурентоспособни

Затова и голяма част от добрите в бранша отдавна работят из курортите на Европа. А вероятно и тези, които този сезон ще се понаучат на занаят – без значение дали са българи, или чужденци, догодина и те ще са там, понеже липсата на кадри не е само у нас.

„Внасянето на работна ръка е начинът в цял свят, когато няма кадри и не подготвяш тук такива, да се набави. Защото политиката ни не е насочена приоритетно към туризма. Той се афишира като приоритетен кампанийно или на теория, всъщност не е така.

Работата не е привлекателна, заплатите не са добри

Като преподавател гледам във висшите училища: преди имах студенти, не можех да си затворя вратата на аудиторията, сега има по 5 - 6, по 10 - 15 души. Няма желаещи. Причината – нито бизнесът дава добри заплати, нито младите имат интерес“, обобщава доц. Тодоров, подчертавайки, че не се влагат пари за ремонт и реновации в наличната база, а още по-малко пък за обучение на персонала. С други думи и тези от собствениците, които могат да си позволят инвестиции, не ги правят. За разлика от колегите им в Италия и Гърция.

Доц. Тодоров е категоричен, че сред работниците от трети страни има и много добри и такива, които са дошли само за почивката.

„Работил съм с индийци не мога да ви опиша колко добре се справят, но подчертавам – някои. Като питам колеги, също казват, че не могат да се сложат под общ знаменател всички наети от трети страни. То е така и с българите“, обясни той.

Що се отнася до това

как се подбират кадрите и как се привличат,

допълва: „Българската държава няма никаква политика, политиката е на тези, които ги канят. Обикновено собствениците на хотели и заведения си намират пътека, ползват нормативната уредба. Самият управленец трябва да намери как да задържи един добър работник, та дори и с тенденция да остане в България – политиката е негова, не на държавата. Това е частен бизнес“, обяснява доц. Тодоров. Той не скрива и това, че е учудващо, че толкова много се бавят работните визи за България, а в ЕС нещата се случват много по-бързо.

По лични наблюдения на доцента в Турция, Гърция, Италия, Хърватия сезонът е започнал интензивно още през май, докато у нас това не се случи на много места.

„Сезонът – загубен, намерен, спечелен, не мисля, че има кой да установи. Официалните органи винаги казват „много е добър сезонът“. Не смятам, че е реална преценка. Самите собственици могат да кажат имат ли приходи и печалба, какви са те, съотнесени към разходите. Това е за мене показателят, а не статистиката колко туристи са влезли в страната. Кой какво е похарчил, е важното. Има ли ефективност, рентабилност“, заключава експертът.