Интервю на Татяна Байкушева
Д-р Иванка Делева е музеен и научен работник, автор на научни и научнопопулярни трудове. През 1999 г. завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „История и география“. Музеен работник от 25 години, от 2015 г. е главен уредник на отдел „История“, а понастоящем и зам.-директор на Регионален исторически музей – Бургас. Основни дейности в това направление са издирване, опазване, проучване и популяризиране на културното наследство на Бургас и региона. В периода 2020 – 2024 година е докторант в ШУ „Епископ Константин Преславски“ в докторска програма „Нова и най-нова обща история (История на Балканските народи), а през март 2024 година защитава докторска дисертация. Основните области на научните ѝ интереси са проучване на историческото минало на гр. Бургас и региона през епохата на Възраждането и Новото време (XVIII – нач. на XX век), с особен интерес към установяването на източнотракийските бежанци в България и Бургаски регион след 1913 г., както и в областта на иконописното и църковно изкуство от същия период. Д-р Иванка Делева е автор на монографията със заглавие „Бежанският въпрос в българо-турските отношения и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 г. (по примера на Бургаска област)“, която ще бъде представена на 11 юли 2024г. (четвъртък), от 18.00 часа в Етнографския музей на ул. „Славянска“ 69 в Бургас.
– Доктор Делева, какво провокира интереса ви към темата за бежанците, за да се стигне до написването на книга, свързана с тяхната съдба?
– Научният интерес относно бежанското движение към България от началото на XX век е непрекъснат още от времето на самите исторически събития и продължава към настоящия момент. Това движение има многостранно отражение върху историческото развитие на страната ни и не спира да предизвиква различни въпроси, някои от които все още очакват своите отговори. Този тип проучвания притежават изключително голям научноизследователски заряд и позволяват от една страна да се установят регионалните специфики на разглежданите процеси, а от друга – да се определи тяхното място и роля в общото историческо развитие на страната ни. В този контекст проучването на източнотракийските бежанци, установили се в Бургаска област през периода 1913 – 1925 г., особеностите и спецификите на този процес, са основен обект на книгата, над която работих. Като се има предвид, че значително влияние върху изследваните процеси има развоят на българо-турските отношения, тяхната роля – като предпоставка за зараждането на проучваните движения също е детайлно разгледана в настоящата монография.
Непосредствен повод за засилване на интереса ми към въпросната тематика беше разработването на проект на РИМ – Бургас, през 2016 г., съвместно с колегите от отдел „Етнография“, озаглавен „Българските бежанци в нашата памет“, посветен на годишнина от т. нар. Бежански заем от 1926 г. Основната идея – да бъде представена пред публика богатата колекция от традиционни облекла, която Етнографският музей притежава, беше съпроводена от изследване на непубликувани документи относно бежанските движения в Бургаски регион в отдел „Държавен архив“ – Бургас и Регионална библиотека, проведени бяха теренни проучвания, на базата на които беше издаден каталог, на същата тематика беше организирана национална конференция, научните материали от която бяха публикувани в сборник. През 2020 г. реших да се включа в докторска програма на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и през март тази година защитих успешно дисертация на тема „Бежанският въпрос в българо-турските отношения и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 г.“, която по същество представлява новоиздадената едноименна монография.
– Имаше ли за вас изненади в резултатите от проучванията Ви?
– Ще посоча само един от впечатляващите резултати от проучванията ми. При разглеждане на съотношението между броя на планираните нови поселения за настаняване на бежанци в страната – 25, и реално изградените в Бургаска област – 18, се установи, че 72% от този тип селища се намират на територията на разглежданото географско пространство, т.е. Бургас и неговия хинтерланд. Това са: 1) Ахренлий; 2) Баатарла; 3) Гьоктепе (м. Махмукево); 4) Джанкардаш; 5) Ембелец; 6) Искра; 7) Карабаир; 8) Кафка; 9) Константиново; 10) Лесково; 11) Лисово; 12) Папарус; 13) Пясъци; 14) Равадиново; 15) Силистар (между селата Каланджа и Резово); 16) Стоилово (м. Старият чифлик); 17) Урузово; 18) Якезлий.
– Кои са фактите, изпъкнали в резултат на вашите изследвания, които правят най-силно впечатление?
– Важно е да се подчертае, че резултатите от анализа на изследваните показатели за ситуацията в Бургаско и направените констатации, свързани със същността и спецификите на бежанското движение в региона, позволяват обобщените данни за него да имат общовалидна стойност при систематизиране на общите закономерности на миграционните процеси в България в периода 1913 – 1925 г. С други думи достигнатите изводи относно бежанските процеси в Бургаски регион имат общонационална валидност, тъй като тук, в разглежданата територия, поредицата от свързани промени, които предизвикват бежанските движения са особено интензивни в количествено отношение и красноречиви като въздействие.
– Какви са научните приноси на Вашата монография?
– Приносите на представеното изследване са няколко: обобщена и систематизирана е съществена част от наличния изворов материал по проблема; обработена е пространна библиография и са допълнени изследователските постижения по разработената тематика. На тази основа аргументирано се формулират нови тези и постановки. Проучването, което стои в основата на монографията обогатява цялостната представа за историческото развитие на нашите територии. Същевременно като изяснява процес, засегнал огромни групи хора по целия Балкански полуостров, настоящото изследване излиза от националните рамки и позволява по-пълно разкриване на същността и последствията в общобалкански мащаб.
– Какво е в днешно време да се занимаваш с наука?
– Изследователите, хората, които се занимават с научни изследвания, са относително самотни в това, което правят. За да бъдат прецизни в работата си, се налага да се съсредоточат и в голяма степен изолират от онова, което се случва около тях, лишават се от „сладостта да не правиш нищо“, невинаги намират хора със сродни на техните интереси, с които да обменят идеи и прозрения... Въпреки това вярвам, че тъкмо вървенето по пътя на познанието осмисля съществуването или поне за мен е така.
