Интервю на Георги РУСИНОВ
-Г-н Янков, на 10 юли се навършват 30 години от паметната победа над Германия на Световното в САЩ. Какви са вашите чувства като дойде този ден от годината – толкова години по-късно?
-Малко по-различен ден. Когато си спомня за тази победа, то бе едно страхотно изживяване – победа над Германия. Настроение има през целия ден!
-Действащ световен шампион тогава. Никой не вярваше, че една малка балканска страна ще може да ги победи.
-Никой не вярваше, но ние вярвахме в победата. Доста от нашите звезди играеха в силни отбори тогава, в Германия също. Във важните моменти – преди мача, на полувремето казваха: „Хайде, момчета, нищо не са повече от нас! Ще ги победим! Един мач е!“ и така. Победихме ги.
-Вие пуснахте тогава този страхотен пас към Йордан Лечков. Виждате ли още пред себе си цялата тази ситуация и какво си помислихте тогава?
-Още ми е пред очите! Даже някои на шега ме питат през годините: „Видяхте ли го преди да подадете паса?“. Аз знаех отлично, че Лечков играе много добре с глава, но рядко. Той е силен с краката. Техничен много, няма какво да говорим – дрибъл, пас да даде. С глава играе рядко, а е много силен. И си казах, че трябва да му я подам. Той ми подсказа с посоката на движението си и трябваше да я дам топката. Пасът да не е слаб, да е умерен, за да може той да я завърши с глава и да отбележи гол. Така и стана.
-Т.е. на въпроса, който на шега ви задават отговорът е, че го видяхте?
-Да! В никакъв случай не беше случайно.
-Какво ви отличава тогавашното ваше поколение от сегашното?
-Какво липсва? Трябва да играят в силни отбори в Европа и много работа и труд да полагат. Да направят трансфер в силни отбори и после в националния отбор да бъдат едно цяло, но да има и повече футболисти, както в другите отбори. Пак казвам доста тренировки и работа трябва. Да си поставят цел! Да стигнат до най-високото равнище. Да играят в отбори в Шампионска лига, УЕФА. Там е най-сладко да играеш. В групите примерно на Шампионската лига. Тогава ще усетят вкуса на победата, на обстановката, на всичко. На играта!
