Намерена е завързана за дърво в Морската градина на Бургас
Моника ИЛИЕВА
Тя с казва Черна – вероятно заради тъмния цвят на козината си. Благият нрав ѝ носи галеното Черничка. Видът ѝ е куче, породата – Микс, записано е в паспорта ѝ. Това което не пише е, че е родена под щастлива звезда, защото среща своите осиновители след гибелен момент в живота си. Габриела и Трифон – осиновителите, и Черна са неразделни от четири години. Когато я взимат, тя е на две.
Стопаните на кучето разказват, че е намерена в Морската градина на Бургас през лятото на 2020 г. Някой се обадил в общинския приют за кучета, за да съобщи за бедстващо четириного – завързано безмилостно жестоко за дърво. „По онова време ходехме редовно в приюта, имахме много време и малко работа. Коронавирусът бе парализирал живота ни и разхождахме кучета от приюта. Жена, която работи там ни каза, че има за нас някакво спокойно куче“, обяснява на симпатично развален български словачката, която от почти две десетилетия живее у нас. Габриела и Трифон разказват, че след предложението на служителката не им трябва много време, за да се влюбят в брюнетката с гъста козина. „Ходихме в приюта още няколко пъти, един ден се обърнах към нея, казах ѝ: „Приятелче, трябва да излизаме оттук“, доверява ни стопанката на Черничка.
Защо избират да вземат куче от приюта ли? – личен мотив, обвързан с родината на Габриела – Словакия, и разбира се с любовта, която изпитва към животните. „В Словакия осинових куче от приют. Не искам да купувам, намирам продажбата им за антихуманна. Желая да помогна на някое бездомно куче да намери сигурност, да почувства любовта на стопанина в грижата си към него. Приемам Черна като наша дъщеря. Тя е навсякъде с нас – дали на работа, или на почивка“, разказа пред „Черноморски фар“ Габриела.
През последните четири години Габриела и Трифон редуват Словакия с България. Черничка е неотлъчно с тях, прекарват зимата в родината на Габи, а лятото – в най-големия курортен комплекс по родното Черноморие – кк Слънчев бряг.
Любопитното за нея е, че от самото начало приема новите си стопани, нещо като любов от пръв поглед. „В момента, в който оформихме документите ѝ и я поведохме към колата, тя скочи вътре, a в апартамента ни се настани на леглото, като че ли винаги е било нейно. На следващия ден ходихме на екскурзия с корабче до о-в Света Анастасия. Всички бяха много учудени, че върви до нас без каишка. Черничка – кротка и добра, беше намерила своето ново семейство. Аз мисля, че всички кучета от приюта са благодарни“, допълва момичето от Словакия, което успешно съчетава екскурзоводство с писане на рекламни статии за чуждестранен онлайн магазин. През 2005 г. работи в банка. Бюро във финансова институция ѝ се вижда доста скучна професионална изява. Започва да търси работен ангажимент, свързан с туристическия сектор. „Извадих лиценз за екскурзовод. Преди осем години се запознах с мъжа ми в България. В страната ви съм от цели 19“.
Черна е настроена приятелски към другите кучета. Има добро сърце, обича еднакво и животни, и хора. Харесва дълги разходки пеша и по-далечни с автомобил. Само преди дни се е завърнала от Тасос. Хотелите на острова са „пет френдли“ – рай за нейния вид. Обикновено след разхока, независимо къде, се отдава на любимото си занимание – съзерцание през тераса – дълго и протяжно. Не, тя в никакъв случай не е клюкарка, просто е любопитна.
Черна обожава да похапва сладолед в жегата, шоколадовият ѝ е забранен - вреди на кучетата.
На финала на нашия разговор Габриела доверява, че правят парични дарения на Общинския приют, от който е осиновена Черна, и апелира: „Подарете им една разходка, обожават да се разхождат.“
