Туризъм. Тази нова ниша предстои да се развива
Георги РУСИНОВ
Дайвинг туризмът е част от политиките на държави по света, а приходите от него не са никак малко. В България постепенно темата започва да се коментира и да се правят първи крачки за развитие на тази нова ниша за туризма у нас. Има ли обаче основание да смятаме, че можем да привлечем водолази ентусиасти от цял свят и какво ще им покажем? За отговори на тези въпроси потърсихме председателя на клуб „Приятели на морето“ и водолаз Стоян Димитров. Пред „Черноморски фар“ той коментира, че именно част от дейностите, които вършат, са насочени в тази посока – морето ни да стане по-интересно и да привлича туристи, насочени към дайвинга.
„Естествено, че имаме предпоставки за развитие и на този вид туризъм. Всяко море е различно, а водолазите са любопитни хора. Те ходят да се гмуркат на различни места по света. Просто трябва добре да се позиционира какво може да бъде видяно и със сигурност ще се намерят хора, които да искат да дойдат тук. Така, например, ходят да се гмуркат в северните морета, които са доста бедни на флора и фауна, но имат други дадености. Всяко море си има неговата красота“, заяви той.
Димитров добави, че в тези среди нещата обичайно се случват малко по-бавно. Немаловажно според него е и че трябва държавата да превърне дайвинг туризма в политика и част от продукта, който страната ни предоставя.
„Има страни, където дайвинг туризмът е основно перо в приходите им. България може да бъде туристическа държава и този вид туризъм да е част от политиката на страната. Както казах, нашето море си има своите особености. Не е само Червено море. Да, то по принцип е най-притегателната точка – магнит за всички водолази, но се ходи и на много други места“, сигурен е водолазът.
Димитров е убеден също така, че у нас има достатъчно обучители, което е важно, тъй като хората, които практикуват дайвинг, са сертифицирани и обучени водолази.
„Пътуват по различни точки в света, където ги посрещат местни гидове, за да им покажат местата. То и без гид може да се гмуркаш някъде, зависи от законите в държавата, но вероятността да видиш това, за което си отишъл, не е голяма. Под водата видимостта е минимална. Това е както в планината. Трябва да имаш водач, който да ти осигури някаква степен на безопасност. Същото е и под вода, даже по-сложно. Всичко това се прави от достатъчно хора в България“, посочи той.
Какво и къде може да видим под вода?
Параклисите са едни от интересните обекти, които могат да се видят под вода. В Бургаския залив такъв има до остров Света Анастасия. Другият е до Приморско.
„Един мой колега го направи преди около десетина години. Той представлява една икона на свети Никола и един кръст, закрепени на една скала. Този, който потопихме съвместно заедно с наши приятели от София, до Света Анастасия, е като самостоятелна постройка. Той е с размери 4 на 2, на 2.80 метра. Има четири икони поставени в него. Малко преди параклиса е статуята на света Анастасия. Има си кръст. Оформен е като истински параклис. 14 тона тежи“, уточни Димитров.
Друго, което със сигурност ще е интересно за дайвинг ентусиастите, са потопените кораби на достъпна дълбочина по крайбрежието. Гмуркането за рекреация се осъществява до 40 метра, тъй като дотолкова позволява екипировката.
„По нашето крайбрежие има много кораби, но много от тях са на по-големи дълбочини. За тях трябва по-специална техника и обучени хора. Не че няма такива, но не е масово. Единият достъпен кораб е „Мопанг“, който преди години започна да изпуска корабно гориво и нашумя. Сега може да се разгледа. Историята му е много интересна. Американски е и е част от една поредица кораби, които са строени със заеми в началото на миналия век. Може би е бил една от първите финансови пирамиди, защото тези, които организират това нещо тогава, изчезват с част от парите. Въпреки това, някаква част от количеството кораби са построени. По проект е трябвало да са 100. Пускали са ги бързо и евтино като на поточна линия. Това е и една от причините, заради която изпускаше гориво. Точно тези колеги, с които потопихме параклиса, организираха тогава почистването на кораба и вече няма проблеми. Може да бъде посещаван, защото максималната дълбочина е 33 метра. Корабът е наклонен, не е заровен в пясъка. Може да се влезе в него, да се разгледат каютите на екипажа. Макар че е стоял доста години под водата, корпусът му е абсолютно цял“, разказа водолазът.
Цял е и друг потънал кораб – „Родина“.
„Той и „Мопанг“ са с размери над 100 метра. Т.е. не са никак малки и невинаги е достатъчно едно гмуркане, за да го обходиш целия. „Родина“ е на 6 морски мили от „Дюни“. С лодка се стига до него. Български кораб, който през 1943 година се натъква на мина и потъва на път за Истанбул. Най-дълбоката му част е на 40 метра. Има буй, поставен над него и въже, с което може да се слезе точно до кораба. Затова се грижат колегите от Созопол. Интересното при него е, че е първият български кораб, който не е носил име на някой от царската фамилия. Океански кораб е, т.е. е можел да прекосява Атлантическия океан и с него са възнамерявали да търгуват с Америка. За съжаление, животът му не е бил много дълъг, след като се натъква на българска мина“, обясни Димитров.
Кораби има и около Варна, както и остатъци от „Сафак“, потопен от турска подводница край Варвара.
„Много близо е до брега и морето го е разрушило в голямата му част. Но пак има какво да се види. Товарът му беше много години разпилян по дъното, но с времето морето го засипва и една част неразумни наши колеги водолази събират каквото намерят. Но все пак има доста неща, които да се видят. Всички тези неща могат да бъдат привлекателни за дайвърите“, каза той.
Не на последно място нещо, което вече привлича интереса на чужди водолази, са…морските кончета. Оказва се, че ги няма в много морета по света, а в Черно са в изобилие.
„Лично съм виждал чужденци, които идват специално заради тях, да ги снимат. Но те са студенолюбиви и като се стопли водата, се покриват. По-рано, през май – началото на юни ги има масово. Около Света Анастасия има много, в Несебър също, в залива. Те са добър вариант за подводна фотография“, сподели Димитров.
Та оказва се, според запознатите, Черно море има какво да предложи на желаещите по-различно преживяване водолази. С малко предприемачески дух и политика на държавата тази ниша, която тепърва се открива на нашия пазар, може да се развие безспорно. Тук ще е и идеалният момент да се обърне повече внимание и на културния, и на историческия туризъм.
