Изтъкнатият учен посещава и Къзълджишкото кале, намиращо се на 2 км разстояние от селото
Ендер Мустафа
Село Дрянковец е едно от 15-те села, включени в състава на община Айтос. Разположено е на 11 км. източно от общинския център Айтос. Известно е със своята древна история. Кога точно е основано селото не се знае. За неговото дълголетие обаче говори фактът, че тук има останки от старинната крепост „Къзълджишкото кале“, а в околностите на селото са открити археологически находки от старо време и антични монети.
В миналото на мястото на селото е имало голям чифлик, собственост на Сенклер паша – англичанин на турска служба.
Благоприятният климат, плодородната почва, наличието в близост на гори и пасища способстват тук да се развиват земеделие и животновъдство. Трудолюбивото и предприемчиво население е гарант, че село Дрянковец ще просперира и за в бъдеще.
В книгата си „Дръзновение и дълг“ Балю Калчев пише за родното си село следното: „Родното ми село Дрянковец е моята най-красива детска приказка. Родителите ми Мария и Никола, моите братя и сестри, родственици, нашата обикновена селска къща, нивите, полята, природата, ведрото небе – чисто като детска душа – това бе моят свят, който изпълваше цялото ми същество“.
И продължава: „Важното е да сме верни на традициите на предците си, като изпълним житейския си дълг – да сме и да си останем българи, за да има народ и държава, за да продължава да има България. През житейския си път, наситен с трудности, размисли, вълнения, щастливи и не толкова щастливи моменти, се убедих, че родолюбието, мъдростта, добрината и любовта към хората са най-ценните качества на човека. Омразата не е нужна!“
Местоположение на село Дрянковец
и местности край него
Село Дрянковец е разположено в южните склонове на Айтоска планина. На изток землището му граничи със землищата на селата Брястовец и Драганово, на север с Мъглен, на запад с Лясково и Айтос, и на юг със Съдиево и Миролюбово.
Дълги години селото е било част от голямата Айтоска околия, включваща 65 населени места. Междуселски пътища свързват Дрянковец със съседните села Мъглен, Джелепски мост, Изворище, Съдиево и град Айтос. На изток от селото са местностите Брестите, Егрек чешма и Сух бунар.
Южно от селото са местностите Кайначетата, Вятърницата, Калето и Дюзлюка.
На запад от селото са местностите Ешек суран и Чаркозу.
Северно от селото са местностите Поряза и Чималският път.
Най-високото възвишение в района е Коругьолджук (300 м надморска височина). Обрасло е с храсти и тръни. На 100 м от него е Понора – голяма блатиста местност… Други върхове наоколо са Каябаш, Чаркозу и Поряза.
Кметът на Дрянковец Мухарем Ахмед (вдясно) посрещна участниците в проекта и оказа съдействие за събирането на данни за населеното място
Климат, води, почви, растителност и животни
Климатът на района, в който е разположено селото е умерено-континентален със средна годишна температура 12-13оС. Зимата тук не е много студена, а лятото е умерено горещо.
Преобладаващи почви са черноземни и канелено-горски.
От околните възвишения водят началото си няколко малки рекички, които се вливат в езерата около Бургас. От чешмите на селото и от изворите край него води началото си река Дрянковска. В гората южно от селото в местността Кайначетата (Изворчетата) и от Калето е началото на един от нейните притоци. На северозапад тече река Поряза, която идва откъм Черна могила, Мъглен и Пещерско. От север, изток и юг селото е оградено от възвишения, обрасли в северните си склонове със смесени гори – дъб, габър, дрян, клен, глог, бряст и ниски храсти.
В горите се крие разнообразен дивеч, а в полето се срещат зайци и лалугери. От влечугите има змии, костенурки, гущери. От птиците най-много са яребиците, пъдпъдъците, врабците, синигерите и лястовиците.
Околностите на селото изобилстват от дивеч – свободно разхождащи се фазани могат да се видят често дори на асфалтовия път
Възникване и име на селото.
Калето край Дрянковец
Едно от обясненията за произхода на старото име на селото Къзълджик е, че в околностите му е имало много дрян (къзъл – по турски). С министерска заповед №2820, обнародвана в „Държавен вестник“ на 14 август 1934 г. селото е преименувано на Дрянковец. По това време селото наброява 287 жители.
В Научния архив на БАН – София във фонда на Карел Шкорпил – основател на археологическите проучвания в България и откривател на първата българска столица Плиска – се съдържат данни за археологическите обекти и находки от района на с. Къзълджик (Дрянковец – б.а.).
За калето при с. Дрянковец Карел Шкорпил пише следното: „На десно над пътя Кадъкьой (Съдиево – б.а.) – Къзълджик (Дрянковец – б.а.) на североизток над първото село е Къзълджишкото укрепление.“
Останките от зидове в Калето показват, че на това място е имало здрава крепост. Поради това, че оттук добре се виждат височините към Дебелт, Черни връх, Русокастро, Айтос се счита, че е имало сигнална система за следене движението на противниковите войски с палене на огньове (дим) и с огледала.
През 1883/84 г. Шкорпил прави научни изследвания на източната част на страната, а годините 1886/88 г. посвещава на изучаването на Източна Стара планина. Изтъкнатият учен оставя списания, планове и скици на крепостите в южните предпланини на Източния Балкан. Той посещава и Къзълджишкото кале, намиращо се на 2 км. разстояние от селото. Преданието говори, че това е стара римска крепост с подземни тунели, водещи до реката, които по-късно били затрупани. Там са намерени фрагменти от домашна керамика, от огромните кюпове за зърно (долиуми), монети, върхове на копия и стрели, метални брадви и други находки.
Глинен крак, обут в сандали и с дръжка, дълъг 13 см. и с височина 12 см. е открит в една нива край селото. Сандалите са превързани през пръстите, а друга ремичка излиза между палеца и показалеца, минава докъм петата и после завива нагоре. Находката е публикувана от проф. Иван Велков и се съхранява в Народен (сега Археологически – б.а.) музей София, с инвентарен №6199.
Глинен крак от римската епоха
от с. Къзълджик
Дядо Иван „Българията“ знае предание, че това кале е било превзето някога от цар Симеон, когато се придвижвал от Айтоския (Надърски) проход към Месембрия и където при река Ахелой става битката с византийците през м. август 917 г., завършила с победа на българите. Затова пътят по съседния баир Чаркозу, Каябаш се наричал „Царския път“.
В началото на 15. век избухва въстанието на „царствените братовчеди“ – синовете на последните български царе Константин и Фружин. Въстаналите българи завземат крепостите в Източна България – Овчага при с. Аспарухово, Овеч при Провадия, Аетос при Айтос, а вероятно и крепостта при с. Дрянковец. Начело на въстаналите българи в Източния Балкан стоял Фружин.
На няколко места край селото има останки от стари селища. Недалеч от Калето в равнината има чешма, наричана Дюзлюка, водата на която излиза от стар кюнец и което говори, че е възможно в древността тук да е имало старо селище. По разкази на стари учители селото е било ограбвано и изгаряно няколко пъти, а жителите му бягали и се криели в горите.
По време на въстанието на Ивайло в 1278 г. в Източна Стара планина стават редица битки между въстаниците и византийските войски начело с пълководеца Михаил Глава Тарханиот. След редица битки са превзети крепостите Аетос при Айтос и Ктения при с. Малка поляна. За крепостта при с. Дрянковец не се споменава, а и не се знае как се е наричала тогава. Карел Шкорпил я споменава като Къзълджишкото кале.
Построената наскоро църква „Св. Рождество Богородично“ вече има иконостас. Сега местните хора събират средства за нейното изографисване.
Поминък на населението
В течение на векове основен поминък на населението са били земеделието и скотовъдството. От полските култури се засявали най-много пшеница, ечемик, ръж, просо, царевица, слънчоглед. От домашните животни се отглеждали овце, кози, крави, волове, коне, магарета, а от птиците - кокошки, патици, пуйки, гълъби.
В селото през различен период от време е имало три моторни мелници. Дълги години в селото е работела мелницата на братята Цвятко и Иван Къневи.
В Юбилеен сборник „Българско село – Описание на населените места, 1931 г.“ за Община Къзълджик е записано следното: „Селото е наречено така, понеже в околностите му е имало много дрян (по турски къзъл). Населението му няколко пъти се е променяло – отначало е било заселено с турци, после с гърци, отново с турци, сетне с гърци и българи, а сега само с българи. Турците са се изселили в Одринско, част от гърците в карнобатските села, а дошли българи от Старозагорско.
Селото е разположено в южните склонове на Източна Стара планина, на 25 км западно от Черно море, 11 км от град Айтос. Междуселски пътища го свързват със селата Чимал (Мъглен), Джелепкюпрю (Джелепски мост), Терджумен (Изворище), Къдъкьой (Съдиево) и гр. Айтос.
Къщите, повечето едноетажни, са каменни, покрити с обикновени марсилски керемиди, разпределени на по две стаи и обор за добитъка. Поминъкът на населението е земеделие и скотовъдство. Нивите засяват най-много с житни растения. Има основно училище, непълна прогимназия, църква, аптека, бакалница.
Нуждае се от път, чешма, нивелация, благоустрояване, стопански мероприятия!“
Осемдесет и осем годишната Неделя Вълчева е един от най-възрастните хора в селото. Тя разказа за участниците в национално-освободителните движения и във войните, за които в центъра на селото има издигнат паметник
Чифликът на Сенклер паша
Според Връбчо Станев – автора на историята на село Съдиево, Станислав Сенклер е бил британски консул във Варна. Приел исляма, става офицер в турската армия под името Хидает паша. Когато след Освобождението в страната ни се установява временно руско управление, западните сили и особено Англия подтикват мюсюлманското население в Родопите да се организира и да оказва въоръжена съпротива. Същият Сенклер иска да създаде мюсюлманско автономно управление в Родопите. Подстрекавани, башибозуци и избягалите турски войници нападат и ограбват българските градове и села. Точно тогава се явява Капитан Петко войвода, който събира старите си четници и формира отряда, който защитава българското население.
За затвърждаване на властта си султанът в Истанбул нарежда да се строят джамии в завладените земи и да се изграждат чифлици за османските феодали. Такъв чифлик е имало и в с. Къзълджик. Заради участието му в Кримската война срещу Русия, султанът подарява на Сенклер (Хидает) паша чифлика в селото. След Освобождението Сенклер обявява чифлика в Къзълджик за продажба, която е упълномощен да извърши гъркът Нико Маджара. Крепостни актове за закупуване на земята притежавал дядо Калчо, издадени през периода 1906 – 1907 г.
Александър Георгиев оказва гостоприемство по оригинален начин на посетители в своята къща за гости в селото
