Георги РУСИНОВ
След историческата победа на Испания над Англия на финала на Евро 2024 снощи, е време да си припомним едно друго незабравимо лято. Преди 30 години всички по земното кълбо гледаха и се радваха на една малка балканска държава в САЩ. Паметното Американско лято за националния ни отбор по футбол през 1994-а е най-големият ни футболен успех – четвърто място в света.
Една от най-големите ни победи пък бе срещу действащия тогава световен шампион Германия на четвъртфинала. Пеневата чета, както бяха известни Стоичков, Балъков, Иванов, Лечков, Янков, Михайлов, Сираков, Киряков, Цветанов, Хубчев, Костадинов и останалите от отбора, постигнаха немислимото – обрат над Германия с 2:1 и класиране на полуфинал. Тимът, воден от Бертги Фогтс начело с Матеус, Клинсман и компания бе отново фаворит за световен шампион, но получи една от най-тежките си победи в историята, и то срещу малка България, която обаче тогава бе футболен гигант.
Подходящо мачът се игра на „Джайънт Стейдиъм“ (Стадиона на гигантите), където 72 000 зрители по трибуните, със скромно българско присъствие изгледаха един от най-добрите и инфарктни мачове на първенството.
Германия поведе в резултата след спортна дузпа, реализирана в 48-ата минута от капитана на Бундестима Лотар Матеус.
В 75-ата минута Христо Стоичков препарира вратаря на германците Бодо Илгнер, който нямаше друг избор освен безпомощно да изгледа как топката се завърта с невероятен фалц и влиза зад него, за да изпъне мрежата. 1:1 – Модерният ляв показа защо бе сред най-великите футболисти в света по това време.
Само три минути по-късно Провидението се спусна за бургазлията Златко Янков, който буквално сложи топката на главата на Лечков, за да може той да вкара един от най-красивите голове във футболната история, а именно с фамозен плонж (б.а. какво си спомня за този пас и гол Златко Янков – четете в интервюто).
До края на мача нашите запазиха резултата, а на германците се наложи рано да стягат куфарите за дома и да напуснат терена кой невярващ какво се е случило, кой със сълзи на очите. Този успех ни изпрати на полуфинала, където загубихме от Италия, а после и катастрофално от Швеция в мача за третото място. Който и българин, гледал мача тогава, а и по-младите, гледали записи след това, ще ви кажат едно нещо – френският съдия си го върна заради 17 ноември 1993-а. Именно тогава с победа над Франция нашите се класираха за САЩ.