Маруся Иванова Любчева е български политик, родена на 20 юли 1949 г., в с. Митровци, община Чипровци, област Монтана.
Завършва образованието си с професионална квалификация „инженер-химик“, специалност „Технология на полимерите“.
Била е декан на Факултет „Органични химични технологии“ от 1991 до 1993. След това до 1995 г. е ръководител на катедра „Материалознание“ на Висшия химико-технологичен институт „Проф. д-р Асен Златаров“.
В периода 1991 до 1995 г. е бургаски общински съветник.
От 1995 до 2005 г. е заместник-кмет на община Бургас.
Член на Общинския съвет на БСП от 2003 г. до 2006 г.
От 2005 г. е депутат от „Коалиция за България“ в XL народно събрание.
На 1 януари 2007 г. става член на Европейския парламент от България до 2009.
От 2013 до 2014 отново е евродепутат от Партия на европейските социалисти.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-жо Любчева, видимо в живота на страната ни текат странни процеси. Това, според вас, кризи ли са и на какви нива?
– Изглеждат странни, но не са. Всички процеси, които текат в страната, са резултат на управлението или по-скоро на управленската немощ през последните години. Вярно е, че върху тях влияят много външни фактори, но когато тези, които управляват, имат достатъчно знания и управленски умения, когато управляват с отговорност към националните интереси, рисковете в национален мащаб се минимизират.
Определено изживяваме сериозни кризи, имам чувството, че сме на абонамент. Много страни изпитват кризи в момента, но с различни управленски модели предотвратяват част от тях и успяват да се справят с последствията. Безспорно става особено трудно, когато се комбинират политическа, икономическа и социална кризи, изискващи комбинативни системни подходи в управлението. На всички нива. По вертикала и по хоризонтала. Имаме проблем с идентифицирането на рисковете, не се правят оценки и анализи, не се търсят взаимовръзки, тристранното сътрудничество не работи, не се взема под внимание мнението на експерти, да не говорим за обществени обсъждания, каквито у нас не са практика. Единични и на парче решения, още по-малко едноличните или предизвиканите от чуждо влияние, несъобразени елементарно с Конституцията и с българското законодателство, не само усложняват ситуацията, но и предизвикват хаос в държавата. А да управляваш хаоса, като последствие от кризата, която си предизвикал, е доста сложно.
– Логично ли е процесите у нас да бъдат съотнесени към такива в ЕС, а защо не и в света? Това оправдание ли е за ставащото у нас?
– Винаги можеш да се оправдаваш с външни фактори. Да, те са факт и за съжаление не са малко. Но въпреки това, трябва да се търсят възможните механизми за поддържане на системите в работен режим. Други държави го правят далеч по-успешно.
Ние държим първенството в ЕС по много въпроси, но откъм опашката. ЕС е в криза, светът е в криза, но животът продължава и хората имат нужда от адекватни управленски решения в ежедневието и в перспектива.
Има много политики, по които държавата трябва да организира собствените си управленски стратегии, не само да чака какво ще каже ЕК, респективно ЕС. Струва ми се че заживяхме в режим на външно управление, по-лесно е да чакаме някой отвън да ни каже какво да правим, как да го правим, чакаме пари от ЕС, а не успяваме да се справим със собственото си законодателство, за да ги получим, не успяваме с вътрешната регионална кохезия, а разчитаме и често сме недоволни от европейската кохезионна политика, от ОСП и др.
Едно от последните събития с такъв привкус е отиването на външни преговори за удовлетворяване на финансови изисквания към друга държава, което определено касае националния бюджет (т.е. би трябвало да е част от Закона за бюджета) без мандат от НС. Това е точно управленско оправдание „ЕК така каза“, което ни поставя в зависимост, от която едва ли не няма изход. Да, ние сме членове на ЕС и НАТО. Но и в двете структури участва Република България, а суверен е българският народ. Никакви оправдания не могат да заличат некомпетентността, несъобразяването с националните интереси и елиминирането на гражданите от процесите на вземане на решения.
– Като бивш евродепутат смятате ли, че центърът на европейските ценности и нагласи се измества? В каква посока?
– Когато България се присъедини към ЕС, в Съюза се чувстваше дух, силна общност. Днес се чувства бюрократизиране, централизиране и разделение. Ще цитирам ценностите на ЕС според договора от Лисабон „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“ Описанието е ясно и не се идентифицира с евроатлантически ценности, които съм сигурна, много хора не могат да обяснят, макар да ги употребяват непрекъснато.
Считам, че днес ЕС излезе от ролята си „да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на народите си“. Последният мандат на ЕК се свързва със сериозна криза в икономиката, предизвикана от недалновидни решения по Зелената сделка и климатичните промени, подценяване на социалните политики, особено демографските проблеми.
Политиката на външните отношения на ЕС доведе до разделяне и несъгласия, санкционният режим рефлектира основно върху европейската икономика, предизвика се предложение за промяна на механизма на вземане на решения на ниво Съвет, засилват се процесите на милитаризиране, безусловна обща обвързаност с НАТО, (макар в Договора да е ясно формулирано, че отношението към военни съюзи, е право на националните държави).
Днес да се говори за мир е по-трудно, дори опасно, отколкото да се говори за оръжия. Ковид и постковид проблемите също не са маловажна част от недотам издържаните политики на ЕК. Тъкмо сега, след изборите за нов състав на ЕП и предстоящия избор на състав на ЕК е възможно да се направят промени в приоритетите по политики и да се откроят онези, които ще върнат духа на ЕС, общностните интереси, самостоятелността на вземането на решения в интерес на гражданите на ЕС.
Много ми се иска новият мандат да започне със силен анализ за мястото на ЕС в световните политики, икономика, наука, образование, за да се очертаят тенденциите и се прокарат приоритетите, важни за ЕС. Важно е да се ревизират принципите на зелената сделка, като се обърне внимание на икономическите параметри и се преразгледа влиянието ѝ върху европейската индустрия.
Не е борба с климатичните промени унищожаването на европейското производство. Всъщност е добре известно, че за климатичните промени не допринася само европейската индустрия, за да поема тя изцяло негативите и последиците от ограниченията. Ограниченията на европейската икономика и вносът на продукция, произведена в други страни извън всякакви регламенти, свързани с опазването на околната среда, работи срещу ЕС.
Процесите са сложни, изискват политическа отговорност за решенията, но продиктувана от техническа и технологична експертна оценка, за да не се превърне окончателно европейската икономика в неконкурентна, а гражданите – потърпевши от неадекватни решения.
Важна е темата за отбранителната способност, но сигурността на европейските граждани също, политиката за мира, работата на европейския дипломатически корпус, за който почти нищо не се чува..., политиката за миграция, която променя духа на Европа и това е сериозен проблем, с който до този момент ЕК не се справи. Изискват се високи управленски умения, интелигентни решения, силни лидери, които ще прилагат всички онези принципи на доброто управление и демократизация, към които всички страни се стремяха и от които бяха очаровани като идея за обединена Европа. Днес Одата на радостта не звучи толкова възторжено...
– Като университетски преподавател, а и като човек, който и до ден днешен работи по проекти, свързани с образованието, винаги сте го издигали на пиедестал. Има ли пряка връзка между него и кризите, на които сме свидетели в наши дни?
–Няма да пропусна да кажа, че всичко започва с образованието. Това е крайъгълният камък на развитие на всеки човек, на обществото като цяло. Образованието, т.е. образоваността управлява. В момента можем да дадем много примери за това, че некомпетентността, т.е. липсата на необходимите знания, умения и компетентности, които формира образованието, проваля държавата.
Връзката между образованието и кризите е директна, днес живеем в свят, в който кризите са перманентно предизвикателство. Образованието е това, което подготвя хората, вкл. за управлението, то ги подготвя за посрещане на рискове, за изграждане на системни модели за оценка и анализ, за да се управлява контролируемият риск, за да се изгражда критично отношение. И тук ми се ще отново да кажа, че за съжаление управлението на рисковете и кризите не се изучава в университетите, а в един кризисен свят, както от техническа, технологична, така и от политическа гледна точка, това е изключително необходимо. Между впрочем в Закона за бедствия и аварии е ясно записано, че във висшето образование „се провежда обучение за защита при бедствия и за оказване на първа долекарска помощ“, но в университетите това не се спазва. Всички го считат за маловажно и за такава дисциплина обикновено не се намират достатъчно часове. Има университети, в които са въведени магистърски програми по бедствия и аварии, но отсъства фундаменталната подготовка на всички останали студенти. А това е важно. Бъдещите специалисти с висше образование трябва да се подготвят не само за бедствия и аварии – управлението на рискове е по-всеобхватната тема, към която трябва да се стремим. Смятам, че дори не е необходима аргументация, особено за нашия регион, който има и пряк географски досег със зоната на военен конфликт.
– Като член на БСП – имате ли представа какво се случва в партията?
– Винаги съм се стремяла да коментирам много умерено проблемите в БСП, защото до скоро считах, че това са проблеми, които трябва да се решават в рамките на партийните структури. Очевидно това вече е невъзможно.
Но невъзможното развитие на БСП не започна от последните избори, то се изграждаше от доста години, когато от демократичен централизъм преминахме към централизирана демокрация.
Самодостатъчността на някои хора и на някои структури постепенно обезвери много хора, регионалните и общински структури се превърнаха в придатък, който изпълнява централните партийни политики с право на обсъждане, но без фактическо участие и без изграждане на местни лидери. Затова хората престанаха да вярват, защото не виждаха нито регионализъм, нито демокрация в решенията.
Днешните събития са блед отпечатък на опит за промяна или подмяна. Разпиляна левица, за което носи вина БСП. И аленият мак трудно ще ни помогне, защото ни трябва нов Димитър Благоев. Сериозната партия БСП се нуждае от съвременна теория за социализма (между впрочем няколко пъти съм го казвала, че в нашите документи все по-малко се говори за социализъм) и от интелектуален потенциал, защото от дълго време тя се деинтелектуализира. Дълга, предълга тема.
– А ако погледнем малко по-широко и в по-голямата част от парламентарно представените партии… Свидетели ли сме на поколенческа битка (или пак всичко опира до образованието, щом в 50 НС има бивш шофьор на такси и барман…)
– Аз уважавам всички професии, всяка от тях има своето място в развитието на обществото. Но НС е най-високата институция на държавата, парламентът на парламентарната република. Там трябва да отиде елитът, но в добрия смисъл на тази дума. Свидетели сме на разпад на политическата система, това се отнася и до нашата политическа система, което според мен се дължи на глобалистичните тенденции в развитието на света, които се предначертават не от политически играчи, а от финансови и военни глобалисти. Политическите партии са техни инструменти, без изключение. Виждаме, че много партии имат управление отвън, изпълняват нечии указания, нямат необходимата автономност. Ако политиците ни са достатъчно образовани и подготвени, те могат да намерят преориентирането, което да осигури баланс и равновесие. Всеизвестно е, че всичко в живота е равновесие...
Разбира се, че има и поколенчески изменения, но те също са продиктувани от горните тенденции. Несравнимо е поколение Z с предхождащите го и тук не става въпрос за микро-, а за макрогенеративен модел, който е породен от присъствието на дигиталните мрежи и изкуствения интелект. Включването му в глобалистичните проекции ще създаде нов свят и това няма да е много далеч като време.
